-
21 enchanté,
e adj. (de enchanter) 1. омагьосан, магически, вълшебен; 2. очарован, възхитен, много доволен. Ќ enchanté,!; enchanté, de faire votre connaissance приятно ми е ( при запознаване с някого). -
22 engagement
m. (de engager) 1. юр. залагане; 2. обещание; respecter ses engagements държа на обещанията си; 3. юр. задължение, обвързване, договор; sans engagement de votre part без обвързване от ваша страна; 4. главяване, наемане; engagement d'un domestique наемане на прислужник; 5. воен. доброволно зачисляване, постъпване във войската; 6. договор за ползване на услуги от военните; 7. писмо, с което се уведомява за участие в състезание; 8. мед. навлизане на плода в горната част на таза; 9. състояние на нещо, което е вкарано в друго нещо; 10. кратък бой, схватка; вкарване на военна единица в битка; 11. начален удар, започване на играта ( за някои спортове). Ќ engagement de l'épée допиране на сабите преди двубой. -
23 entièrement
adv. (de entier) 1. изцяло, всецяло; 2. напълно, съвършено; entièrement а votre disposition напълно на ваше разположение. Ќ Ant. incomplètement, imparfaitement, partiellement. -
24 glacer
v.tr. (lat. glaciare, bas lat. glacia "glace") 1. заледявам; вледенявам; le gel glace le sol студът заледи земята; 2. изстудявам; glacer du champagne изстудявам шампанско; 3. замразявам, правя да измръзне, да вкочаняса; 4. прен. правя да изтръпне; смущавам, парализирам; votre attitude glace les gens поведението ви смущава, отблъсква хората; être glacé d'horreur вцепенен съм, парализиран съм от ужас; 5. захаросвам (плодове и др.); glacer des marrons захаросвам кестени; 6. лъскам, гланцирам; 7. готв. покривам с желе (за месо); se glacer замръзвам, вледенявам се, вкочанясвам се. Ќ glacer le sang лит. правя кръвта да замръзне във вените (от силен ужас и др.). Ќ Ant. dégeler, fondre, brûler, chauffer, échauffer, réchauffer; attirer, émouvoir, encourager, enivrer, enthousiasmer, exciter. -
25 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
26 grandeur
f. (de grand) 1. величина, размер, големина, сила; la grandeur du danger големината на опасността; un certain ordre de grandeur приблизителна величина; la grandeur de la main големината на дланта; grandeur nature в реални размери; 2. прен. благородство, великодушие; grandeur d'âme великодушие; 3. величие, авторитет, власт; grandeur d'un Etat величие на държава; 4. мат. величина; 5. преосвещенство (титла); Votre Grandeur Ваше преосвещенство; 6. лит. pl. почест, отличие; avoir l'amour des grandeurs обичам почестите; 7. астр. величина на светимостта на звезда. Ќ du haut de sa grandeur с гордост, надменно; en vraie grandeur в реални условия. Ќ Ant. petitesse, exiguïté; mesquinerie; médiocrité; décadence, misère. -
27 guise
f. (germ. °wisa "manière") 1. начин; vivre а sa guise живея по свой начин, по своему; а votre guise както искате, според желанието ви; 2. loc. prép. en guise de по начин, че; като, вместо; il portait un ruban en guise de cravate той носеше лента вместо вратовръзка; de guise que ост. по начин, че. -
28 indigne
adj. (lat. indignus) 1. недостоен; parents indignes недостойни родители; 2. омразен, презрян; 3. който опозорява; conduite indigne позорно, недостойно поведение; 4. лишен от граждански права; 5. ост. смирен, покорен (във фразите, изразяващи учтивост) votre indigne serviteur ваш покорен слуга. Ќ Ant. digne. -
29 intéresser
v.tr. (de intérêt, d'apr. lat. interesse) 1. заинтересовам; 2. ост. засягам, въвличам; je suis intéressé dans vos secrets аз съм въвлечен във вашите тайни; 3. предизвиквам интерес, интересувам; votre offre m'intéresse вашата оферта ме интересува; intéresser qqn. а qqch. карам някого да се заинтересува от нещо; 4. засягам, развълнувам; la pauvreté n'intéresse personne бедността не вълнува никого; 5. създавам финансов интерес у някого; s'intéresser интересувам се, отнасям се с интерес към нещо; s'intéresser а qqn. интересувам се от някого; s'intéresser а tout интересувам се от всичко. Ќ Ant. ennuyer; dégoûter (de); se désintéresser, se moquer. -
30 justification
f. (lat. ecclés. justificatio) 1. оправдание, оправдаване, доказателство за невинност; защита; qu'avez-vous а dire pour votre justification какво можете да кажете във ваша защита, за ваше оправдание; la justification de la guerre оправдаването на войната; 2. изкупване на грешка; 3. печ. дължината на реда между две полета, придаване на необходимата дължина на редовете; 4. кадриране на текст при компютърна обработка. -
31 majesté
f. (lat. majestas) 1. величие, величественост; la majesté divine божествена величественост; 2. Величество (титла); votre Majesté Ваше Величество. Ќ pluriel de majesté употреба на nous вместо je. -
32 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
33 pensée1
f. (de penser) 1. мислене, способност да се мисли; 2. мисъл, размишление; 3. ум; 4. спомен; 5. намерение, замисъл; avoir la pensée1 de имам намерение да; 6. мнение; 7. замисъл, основна мисъл; 8. максима; 9. гледна точка; je partage votre pensée1 là-dessus споделям вашето гледище относно. Ќ pensée1 de l'oreiller тайна мисъл; arrière-pensée1 задна мисъл; s'entretenir de, avec ses pensée1s мечтая; il n'est pas tourmenté par ses pensée1s не е твърде умен, интелигентен. -
34 plaisir
m. (du lat. placere) 1. удоволствие, наслаждение, наслада; 2. развлечение, забавление, забава; plaisirs innocents невинни развлечения; 3. ост. воля, угода, желание; si c'est votre (bon) plaisir ако такава е вашата воля; 4. loc. adv. а plaisir измислено, съчинено без повод, без причина; par plaisir за удоволствие, за забавление. Ќ au plaisir! приятно прекарване! Ќ Ant. affliction, chagrin, déplaisir, douleur, peine, tristesse, désagrément, ennui. -
35 pourvu
que loc. conj. (p. p. de pourvoir) 1. стига да, само да, ако, само; je vous permets de partir pourvu vous ayez terminé votre travail разрешавам ви да си тръгнете, ако сте свършили работата си; 2. дано; pourvu qu'il vienne дано да дойде. -
36 rappeler
v.tr. (de re- et appeler) 1. отзовавам, повиквам отново някого; отзовавам; rappeler son chien en le sifflant извиквам кучето си като му свиркам; rappeler un ambassadeur отзовавам посланик; Dieu l'a rappelé а lui Господ го извика при себе си (той почина); 2. напомням, припомням; rappelez-moi votre nom припомнете ми името си; je te rappelle que напомням ти, че; 3. rappeler qqn. а възвръщам някого (към живот); 4. отново повиквам, позвънявам (по телефон); 5. връщам в начална позиция или към себе си; rappeler la corde издърпвам въжето към себе си; 6. v.intr. надавам вик (за птица, която призовава другите); se rappeler 1. спомням си, припомням си; se rappeler qqch. спомням си нещо; tu te rappelles de moi? спомняш ли си за мен?; se rappeler а qqn. спомням си за някого. 2. телефонираме си отново. Ќ Ant. bannir, chasser, exiler, oublier. -
37 rapporter
v.tr. (de re- et apporter) 1. принасям, донасям, отнасям на старото място; je vous rapporte votre livre нося книгата ви; rapporter une réponse донасям отговор; le chien rapporte le gibier кучето донася дивеча; 2. прибавям; 3. давам печалба, плод; l'investissement rapporte beaucoup инвестицията носи голям доход; 4. съобщавам, предавам, излагам, докладвам, правя доклад; правя донесения; 5. отнасям към, зачислявам в; rapporter un événement а une époque отнасям събитие към определена епоха; 6. юр. отменям, анулирам (закон, постановление); 7. нанасям в мащаб дадено измерване; 8. зашивам нещо върху друго; rapporter une poche зашивам джоб върху дреха; se rapporter 1. съответстваме си, подхождаме си един на друг, хармонираме си; 2. отнасям се към нещо, съотнасям се. Ќ s'en rapporter а qqn. предоставям на усмотрението на някого. Ќ Ant. emporter, enlever, renvoyer; garder; taire; opposer; confirmer. -
38 rayon2
m. (de l'a. fr. ree, frq. °hrâta) 1. преградка, рафт, полица (на библиотека); 2. щанд; отдел в магазин; 3. восъчна пита с мед; 4. област; c'est votre rayon2 това е от вашата област. -
39 réfléchir
v. (lat. reflectere; d'apr. fléchir) I. v.tr. dir. отразявам (светлина); se réfléchir отразявам се; II. v.intr. разсъждавам, обмислям; laissez-moi le temps de réfléchir оставете ми време да размисля; III. v.tr.ind. réfléchir sur qqch. размишлявам върху нещо; réfléchir а qqch. мисля за нещо; réfléchir que помислям, че; преценявам, че; réfléchissez que c'est votre seule chance помислете, че това е единственият ви шанс. -
40 réjouir
v.tr. (de re- et a. fr. esjouir "rendre joyeux") радвам, веселя, забавлявам; se réjouir 1. радвам се; se réjouir de votre siccès радвам се на вашия успех; 2. ост. веселя се, забавлявам се, развличам се. Ќ Ant. affliger, attrister, chagriner, contrister, désoler; déplorer, regretter.
См. также в других словарях:
votre — [ vɔtr ], plur. vos [ vo ] adj. poss. • vos 1080; vostre 980; lat. pop. °voster, class. vester ♦ Adjectif possessif de la deuxième personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel vous. I ♦ Qui vous appartient, a rapport… … Encyclopédie Universelle
vôtre — votre [ vɔtr ], plur. vos [ vo ] adj. poss. • vos 1080; vostre 980; lat. pop. °voster, class. vester ♦ Adjectif possessif de la deuxième personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel vous. I ♦ Qui vous appartient, a… … Encyclopédie Universelle
vôtre — (le) ou vôtre (la) (vô tr ) adj. possessif sans son substantif 1° Il se dit de la personne ou de la chose qui est à vous, et dont il vient d être parlé. • Délogez souvent, changez de nom, si vous ne l avez déjà fait ; ou plutôt n en changez… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Votre Arbre généalogique — (passeport pour une enquête passionnante) Auteur Jean Louis Beaucarnot Genre Généalogie Pays d origine France Éditeur Éditions Denoël … Wikipédia en Français
Votre arbre genealogique — Votre arbre généalogique Votre Arbre Généalogique (passeport pour une enquête passionnante) Auteur Jean Louis Beaucarnot Genre Généalogie Pays d origine France Éditeur Éditions Denoël … Wikipédia en Français
Votre arbre généalogique — (passeport pour une enquête passionnante) Auteur Jean Louis Beaucarnot Genre Généalogie Pays d origine France Éditeur Éditions Denoël … Wikipédia en Français
Votre Maison — (Калининград,Россия) Категория отеля: Адрес: Улица Демьяна Бедного 2 Б, Калининград, Р … Каталог отелей
Votre Honneur — ● Votre Honneur titre donné, en Grande Bretagne, à certaines personnes de qualité, quand on s adresse à elles … Encyclopédie Universelle
Votre Seigneurie — ● Votre Seigneurie titre d honneur qu on donnait aux pairs de France, et qu on donne encore, en Angleterre, aux membres de la Chambre des lords … Encyclopédie Universelle
votre — votre … Dictionnaire des rimes
vôtre — vôtre … Dictionnaire des rimes
