-
1 autruche
f. (gr. strouthiôn) зоол. камилска птица, щраус. Ќ estomac d'autruche здрав стомах; faire l'autruche, faire comme l'autruche отказвам да видя (проумея) истината. -
2 barbouiller
v.tr. (p.-к. de barboter) 1. наплесквам, оплесквам, изцапвам, зацапвам; 2. рисувам лошо; 3. драскам, пиша лошо; пиша слабо. Ќ barbouiller l'estomac, le cњur повдига ми се. -
3 brûlure
f. (de brûler) 1. рана (от изгаряне); 2. зем. попарване от слънце или слана; 3. изгорено (на плат и др.); 4. усещане за дразнене, парене (в организма); des brûlures d'estomac киселини в стомаха. -
4 caler1
v.tr. (all. Keil "coin") 1. подпирам, закрепвам; правя стабилен; закотвям; caler1 un meuble подпирам мебел; caler1 une pierre подпирам камък; 2. поставям отвесно или водоравно; 3. техн. обездвижвам; 4. накъртвам ( за ядене). Ќ se caler les joues, l'estomac ям добре. -
5 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
6 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
7 embarrassé,
e adj. (de embarrasser) 1. стеснен, смутен; 2. който е поставен в затруднено положение; 3. който е със затруднени движения; il avait les mains embarrassé,s не можеше да си движи ръцете; avoir l'estomac embarrassé, имам гастритни болки. -
8 gaster
m. (mot gr. "ventre, estomac") мед., ост. стомах, корем. -
9 gastrique
adj. (du gr. gastros "estomac") анат. стомашен; suc gastrique стомашен сок. -
10 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
11 pavé
m. (de paver) 1. паве, каменно блокче; 2. паваж, настилка; 3. прен. улица; être sur le pavé без работа съм; 4. в съчет. le haut du pavé най-видното място, първенство, почетно място; 5. прен. дебела книга; дълга отегчителна статия във вестник. Ќ battre le pavé шляя се, скитам се безцелно; brûler le pavé галопирам, карам с всичка сила; les pavés le disent и децата го знаят, цял свят го знае; le pavé de l'ours мечешка услуга; avoir un pavé sur l'estomac тежко ми е на стомаха; c'est le pavé dans la mare необичайно събитие. -
12 pesanteur
f. (de pesant) 1. физ. притегателна сила; 2. тежест, тегло; 3. прен. тромавост, непохватност; 4. une pesanteur чувство за тежест, напрежение; des pesanteur d'estomac тежест в стомаха. Ќ Ant. légèreté; esprit, rapidité, vivacité. -
13 rejeter
v.tr. (lat. rejectare) 1. отново хвърлям, изхвърлям, хвърлям обратно; rejeter un poisson а l'eau хвърлям риба обратно във водата; 2. отхвърлям; son estomac refette toute nourriture стомахът му отхвърля всякаква храна; 3. прен. отклонявам, отхвърлям, не се съгласявам; rejeter une proposition отхвърлям предложение; 4. ост. пускам издънка; 5. изхвърлям изкопана земя встрани; 6. грам. поставям дума в края на изречение; 7. мед. отхвърлям чуждо тяло (за организъм); se rejeter отстъпвам, отмествам се назад. Ќ Ant. garder, conserver; prendre; admettre, adopter, agréer, approuver. -
14 saburre
f. (lat. saburra "lest", déjà au fig. dans l'adj. saburratus "lesté", en parlant de l'estomac) мед., ост. хранителни остатъци, които се е смятало, че се натрупват в стомаха поради лошо храносмилане. -
15 ulcère
m. (lat. ulcus, eris) 1. мед. язва; ulcère de l'estomac язва в стомаха; 2. нараняване на дърво чрез инфекциозна болест. -
16 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава.
См. также в других словарях:
ESTOMAC — On peut se représenter notre estomac comme une dilatation du tube digestif formant une sorte de poche, entre la fin de l’œsophage et le début de l’intestin. Malgré cette apparente simplicité de structure, il s’agit d’un organe dont le… … Encyclopédie Universelle
estomac — ESTOMAC. s. m. (L s se prononce.) La partie interieure du corps de l animal. Il se dit plus ordinairement de l homme qui reçoit les viandes pour les digerer. Bon estomac. estomac debile, meschant estomac. l orifice superieur de l estomac. le fond … Dictionnaire de l'Académie française
estomac — ESTOMAC: Toutes les maladies viennent de l estomac … Dictionnaire des idées reçues
Estomac chargé — ● Estomac chargé lourd … Encyclopédie Universelle
Estomac — Système digestif humain … Wikipédia en Français
estomac — (è sto ma ; le c ne se fait jamais sentir ; cependant quelques uns prononcent le c devant une voyelle, et Chifflet, Gramm. p. 208, en fait un précepte : un è sto ma k affamé ; au pluriel, l s se lie : des è sto ma z affamés ; estomacs rime avec… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ESTOMAC — s. m. (On ne fait pas sentir le C.) On appelle ainsi, dans le corps de l homme ou de l animal, L organe intérieur destiné à recevoir et à digérer les aliments. L estomac est un viscère. L orifice supérieur, l orifice inférieur de l estomac. Le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ESTOMAC — n. m. Organe intérieur qui, dans le corps de l’homme ou de l’animal, est destiné à recevoir et à digérer les aliments. L’estomac est un viscère. L’orifice supérieur, l’orifice inférieur de l’estomac. Bon estomac. Estomac débile. Mauvais estomac.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
estomac — nm. : ÈSTOMA nf. (Aix, Albanais.001, Alby Chéran, Annecy, Bogève, Chambéry, Combe Si.018, Cordon, Doucy Bauges, Giettaz, Montagny Bozel, Morzine, Saxel.002, Table, Thônes.004), èsteuma (Arvillard), R.4, D. => Gorge ; pètro <gésier> nm.… … Dictionnaire Français-Savoyard
estomac — Avoir de l’estomac C’est à dire de la poitrine, avec de gros tétons. On dit, en plaisantant, d’une femme qui a de gros tétons, qu’elle est poitrinaire . Le parrain, vieux païen, Lorgnant la double loupe, De Suzon qui boit bien … Dictionnaire Érotique moderne
estomac — n.m. Avoir de l estomac, avoir du toupet … Dictionnaire du Français argotique et populaire
