-
1 aise
f. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. удоволствие, радост, задоволство; 2. удобство; vivre а son aise живея удобно; 3. pl. удобства, жизнени блага, комфорт. Ќ а votre aise ирон. не се стеснявайте, моля, както и когато ви е удобно; être а l'aise удобно съм настанен (седнал); être а son aise добре се чувствам; être partout а son aise разг. чувствам се навсякъде като у дома си; mettre qqn. а son aise одобрявам (окуражавам) някого; n'en prendre qu'а son aise разг. правя само това, което ми се харесва; respirer plus а l'aise дишам по-свободно; успокоявам се, олеква ми; se mettre а son aise разполагам се удобно (не се стеснявам); se sentir mal а l'aise не се чувствам добре. -
2 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé. -
3 malaise
m. (de mal3 et aise) 1. неразположение; éprouver du malaise изпитвам неразположение; 2. ост. парично затруднение; 3. прен. безпокойство, притеснение, тревога; provoquer un malaise предизвиквам тревога. Ќ Ant. aise, bien-être. -
4 malaisé,
e adj. (de mal2 et aise) 1. мъчен, труден; неудобен; 2. ост. който е затруднен парично. Ќ Ant. aisé, commode, facile; fortuné. -
5 air2
m. (lat. aer) вид, изглед; начин. Ќ avoir bon air2 изглеждам добре; avoir grand air2 имам внушителен вид; avoir l'air2 bon изглеждам добър; avoir l'air2 aisé държа се непринудено; avoir l'air2 absent изглеждам разсеян; cela n'a l'air2 de rien това изглежда много просто; il a l'air2 de savoir cela той като че ли знае това; se donner des air2s (de grandeur) разг. надувам се, големея се. -
6 aisément
adv. (de aisé) 1. лесно, леко, с лекота; 2. удобно, охолно; vivre aisément живея охолно. Ќ Ant. malaisément. -
7 compassé,
e adj. (de compasser) 1. прекалено строго отмерен, точен; 2. прен. предвзет, който не е спонтанен. Ќ Ant. aisé, libre, naturel, simple. -
8 difficile
adj. (lat. difficilis) 1. мъчен, труден, тежък; travail difficile трудна работа; 2. прен. опърничав, своенравен, с лош характер; 3. тежък, усилен; moment difficile dans la vie тежък момент в живота; 4. m. мъчнотия, трудност. Ќ jeunesse est difficile а passer погов. младите мъчно обуздават страстите си. Ќ Ant. aisé, facile, commode, simple; aimable, conciliant. -
9 empesé,
e adj. (de empeser) 1. колосан; col empesé, колосана яка; 2. прен. надут, престорен, предвзет. Ќ Ant. aisé, naturel. -
10 gêner
v.tr. (de gêne) 1. затруднявам, преча, стягам; ces souliers me gênent тези обувки ми стягат; le paquet me gêne пакетът ми пречи; 2. прен. затруднявам, преча; 3. затруднявам (материално); je suis un peu gêné малко съм затруднен парично; 4. ост. измъчвам, подлагам на телесно мъчение; изтезавам; 5. смущавам, създавам неприятности, поставям в трудна ситуация; se gêner 1. стеснявам се, притеснявам се; 2. ограничавам се (в разходите); 3. (Швейцария) срамувам се. Ќ ne vous gênez pas! не се стеснявайте! не се срамувайте! Ќ Ant. soulager; aider, dégager, libérer, servir; mettre а l'aise. -
11 guindé,
e adj. (de guinder) 1. надут, престорен, прекалено стегнат, важен; style guindé, надут, помпозен стил; personnage guindé, надут човек; 2. стегнат, пристегнат ( в неудобни дрехи). Ќ Ant. aisé, naturel. -
12 kif
m. (ar. kef "aise") киф (прах от индийски коноп, който се смесва с тютюн). -
13 maladroit,
e adj. et n. (de mal3 et adroit) 1. несръчен, непохватен, неловък, неумел, неспособен човек; 2. прен. глупав; un mensonge maladroit, глупава лъжа. Ќ Ant. adroit, habile, capable, aisé, facile. -
14 mésaise
m. (de mes- et aise) лит. неразположение, притеснение. -
15 miséreux,
se adj. (de misère) 1. мизерен, беден, нещастен, окаян; 2. m., f. бедняк, нещастник, окаяник. Ќ Ant. riche, opulent, aisé. -
16 nécessiteux,
se adj. (lat. nécessité) 1. който се нуждае, беден; 2. m. бедняк. Ќ Ant. aisé, riche. -
17 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
18 pauvre
adj. (lat. pauper) 1. беден; мизерен; 2. неплодороден, беден; terre pauvre неплодородна почва; 3. лош; некачествен; 4. беден, злочест, клет, нещастен; 5. мил (при обръщение); 6. оскъден, беден; 7. pauvre, pauvreesse m., f. сиромах, бедняк. Ќ pauvre diable клетник, нещастник, бедняк; il est pauvre comme Job гол е като пищов; pauvre sire (hère) жалък, нищожен човек, нищожество. Ќ Ant. riche, aisé, fortuné; abondant. -
19 pénible
adj. (de peine) 1. мъчен, труден, тежък; 2. мъчителен, тежък, тягостен. Ќ Ant. aisé, facile, agréable, joyeux, doux. -
20 respirer
v. (lat. respirare, de spirare) I. v.intr. 1. дишам; respirer а pleins poumons дишам с пълни гърди; 2. отдъхвам си, поемам си дъх; 3. пропускам въздух; les vêtements de coton respirent памучните дрехи пропускат въздуха; 4. лит. лича си, проявявам се; l'ennui respire dans ses yeux скуката личи в очите Ј; II. v.tr. 1. вдишвам, поемам (въздух); 2. прен. лъхам, бликам, излъчвам; elle respire la santé тя излъчва здраве; 3. горя от желание, желая страстно. Ќ respirer en проявявам се отново в; respirer а l'aise чувствам се удобно; il ment comme il respire той лъже с лекота.
См. также в других словарях:
aisé — aisé, ée (è zé, zée) adj. 1° Qui se fait ou qui est sans peine. Tout deviendra aisé. Il est aisé de prouver. • Il était aisé à la reine de faire sentir une grandeur qui lui était naturelle, BOSSUET Reine d Angl.. • Il était encore plus aisé … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
aise — AISE. adj. de tout genre. Qui a de la joye, qui est content. On met presque tousjours devant ce mot quelque particule qui en augmente la signification. Je suis bien aise de vous voir en bonne santé. je suis tres aise, si aise, fort aise,… … Dictionnaire de l'Académie française
aise — Aise, Voluptas, Semble qu il vienne de {{t=g}}iasis,{{/t}} id est, sanitas, primis literis transpositis. Hinc dicimus de eo qui non est plane sanus, Il est mal à son aise, Il est en mal aise, Il n est point à son aise. Ou de {{t=g}}aisios,{{/t}}… … Thresor de la langue françoyse
aisé — AISÉ, ÉE. adj. Facile. Cela est aisé, bien aisé, c est une chose aisée. Il n y a rien de si aisé. Des moyens courts et aisés. Voilà le chemin le plus aisé. Une chose aisée à faire. Cela est aisé à faire. Cela n étoit pas aisé à trouver. Une… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Aisé — Aise Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
aise — m. aise; facilité; bien être; aisance; récipient. D aise ! attention; doucement. Parla a son aise cu a lei pès cauds prov. . voir atencion, avís, mèfi … Diccionari Personau e Evolutiu
Aïse — Hyse, Hise Gewässerkennzahl FR: O17 0430 Lage Frankreich, Region Midi Pyrénées Flusssystem … Deutsch Wikipedia
Aise — [ɛ:s] die; <aus gleichbed. fr. aise> (veraltet) 1. Wohlstand. 2. Bequemlichkeit, Gemächlichkeit; à son aise sein [a sõ nɛ:s ]: sein gutes Auskommen haben, wohlhabend, auch aufgeräumt sein … Das große Fremdwörterbuch
aise — aise·weed; li·aise; mal·aise; … English syllables
...aise — [...ɛ:zə], eingedeutscht ...äse <aus fr. aise> Suffix weiblicher Fremdwörter aus dem Französischen, z. B. Marseillaise, Française, eingedeutscht Majonäse … Das große Fremdwörterbuch
Aise Johan de Jong — (* 30. Januar 1966 in Brügge) ist ein belgischer Mathematiker, der sich mit algebraischer Geometrie beschäftigt. De Jong 2004 in Oberwolfach De Jong besuchte das Gymnasium in Den Haag und studierte ab 1984 an der Universität Leiden, wo er sein… … Deutsch Wikipedia
