-
1 nasique
m. (lat. nasica "au grand nez") 1. зоол. носеста маймуна, Nasalis lavratus; 2. индийски смок. -
2 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
3 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
4 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се.
См. также в других словарях:
nez — [ ne ] n. m. • nes 1080; lat. nasus I ♦ 1 ♦ Partie saillante du visage, située dans son axe, entre le front et la lèvre supérieure, et qui abrite l organe de l odorat (partie antérieure des fosses nasales). ⇒fam. blair, 1. nase, 2. pif, 2. tarin … Encyclopédie Universelle
nez — NEZ. s. m. Cette partie eminente du visage qui est entre le front & la bouche, & qui sert a l odorat. Grand nez. petit nez. nez aquilin. nez retrousse. nez épaté. nez evasé. nez pointu. nez de perroquet. nez de furet. nez camus, camard. nez… … Dictionnaire de l'Académie française
nez — Nez, m. Nasus. Qui a le nez rebouché contremont, comme les Mores, Resimus, Naso repando, Silus. Qui a grand nez, Nasutus. Oster le nez du visage, Denasare. Un faux nez, Nasus subdititius. Haut nez, c est une phrase en venerie, par laquelle les… … Thresor de la langue françoyse
grand — grand, grande [ grɑ̃, grɑ̃d ] ou en liaison [ grɑ̃t ] adj. • grant Xe; lat. grandis, qui a éliminé magnus I ♦ Dans l ordre physique (avec possibilité de mesure) 1 ♦ Dont la hauteur, la taille dépasse la moyenne. Grand et mince. ⇒ élancé. Grand et … Encyclopédie Universelle
nez — (né ; le z ne se prononce et ne se lie jamais : un né aquilin ; au pluriel, le z se lie : des né zaquilins) s. m. 1° Partie saillante, pyramidale et triangulaire du visage qui est l organe de l odorat. Le bout du nez, l extrémité libre du nez.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
NEZ — n. m. Partie saillante du visage qui est entre le front et la bouche, et qui est le siège de l’odorat. Nez droit, pointu, aquilin, busqué, retroussé, épaté, camus, camard. Nez d’aigle, de perroquet, de furet. Nez rouge, enluminé, fleuri,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
nez — Le vit; que l’on juge d’après le nez: plus il est fort, mieux il se fait sentir. Ah! quel né! (bis) Tout l’ monde en est étonné. GUINARD. Belles, jamais ne prenez Ceux qui n’ont pas un grand nez. COLLÉ. «Grand… … Dictionnaire Érotique moderne
Nez-Perces — Nez Percés Nez Percés Populations significatives par régions … Wikipédia en Français
Nez-Percés — Populations Population totale 2 700 … Wikipédia en Français
Nez-percés — Populations significatives par régions … Wikipédia en Français
Grand Site des Deux Caps — Le Cap blanc Nez. Catégorie UICN Inconnue Emplacement Pas de Calais Ville proche Boulogne sur Mer Wim … Wikipédia en Français
