-
1 droite
f. (de droit) 1. дясна страна; 2. права линия, права; 3. полит. десница; 4. loc. adv. а droite надясно. -
2 demi-droite
f. (de demi- et droite) (pl. demi-droites) мат. част от права, единият край на която е определен от точка, а другият е неограничен. -
3 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
4 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
5 adextré,
e adj. (de l'a.v. adextrer "conduire en donnant la main droite") (за герб) който има в дясната си част една или няколко допълнителни фигури. -
6 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
7 alignement
m. (de aligner) 1. строяване, нареждане в права линия; 2. строителна линия; 3. юр. административно ограничаване на обществените пътища, улици и др.; 4. прен. alignement monétaire девалвация, обезценяване на дадена валута; 5. прен. нагаждане на дадена политика; servitude d'alignement задължение постройката да не излиза извън строителната линия. Ќ alignement а droite! надясно, равнис! -
8 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
9 cagoulard
m. (de Cagoule, nom donné а un Comité secret d'extrême droite) кагулар ( член на френската фашистка организация след Първата световна война). -
10 courbe
adj. et f. (lat. curvus) 1. крив, извит, дъговиден; 2. f. геом. крива, крива линия; courbe de température температурна крива; courbe de niveau геогр. крива, която съединява всички точки с еднаква надморска височина върху карта; 3. извивка; courbe décoratives декоративни извивки. Ќ la route fait une courbe пътят прави завой. Ќ Ant. droit, rectiligne; droite. -
11 destrier
m. (a.fr. destre "main droite") ост. боеви кон. -
12 droitiste
m. (de droite) привърженик на десницата. -
13 engendrer1
v.tr. (lat. ingenerare) 1. давам живот, имам рожба (за мъж); 2. прен. пораждам; 3. геом. давам, правя, образувам; droite qui engendre un cône права, която образува конус. -
14 extrême
adj. (lat. extremus) 1. краен, най-краен, най-външен; l'extrême droite крайната десница (в парламент); 2. екстремен, извънреден; 3. изключителен; 4. прекален; 5. m. крайност; крайна граница, краен предел; 6. m. pl. мат. крайни значения, крайни членове на пропорция; 7. loc. adv. а l'extrême до крайност; pousser а l'extrême довеждам до крайност. Ќ les extrêmes se touchent и най-различните неща имат допирни точки. -
15 file
f. (de filer) 1. редица, върволица, верига; file de gens върволица от хора; 2. loc. adv. а la file (а la file indienne) един подир друг ( в индийска нишка). Ќ chef de file първият човек в редица от хора; par file а droite! (par file а gauche!) воен. дясното рамо напред! (лявото рамо напред!). -
16 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
17 ligne
f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти. -
18 obliquer
v.intr. (de oblique) 1. вървя в полегато, косо направление; 2. отклонявам се, отбивам се ( встрани), завивам, свивам; obliquer de droite, de gauche отбивам се, завивам надясно, наляво. -
19 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
20 orthodromie
f. (du gr. orthodromein "courir en ligne droite") ав., мор. ортодромия, курс по права линия.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
droite — [ drwat ] n. f. • XVIe; de droit I ♦ (de 2. droit) 1 ♦ Le côté droit, l aile, la partie droite. Il ne sait pas distinguer sa droite de sa gauche (⇒ latéralisé) . La droite d un navire. ⇒ tribord. Se coucher sur la droite. Se diriger vers la… … Encyclopédie Universelle
Droite (Politique) — Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place occupée en France… … Wikipédia en Français
Droite catholique — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite conservatrice — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite libérale — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite modérée — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite nazie — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite parlementaire — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite politique — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite radicale — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
Droite religieuse — Droite (politique) Pour les articles homonymes, voir Droite. En politique, l usage consiste à diviser les courants politiques en catégories générales : la droite, la gauche et le centre. Ces appellations correspondent à l origine à la place… … Wikipédia en Français
