-
1 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
2 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
3 admettre
v.tr. (lat. admittere) 1. приемам; admettre а l'Académie приемам в Академията; je n'admets pas vos raisons не приемам вашите доводи; 2. предполагам, допускам; admettons que cela soit vrai да допуснем, че това е вярно; il n'admet pas la discussion той не допуска дискусия; 3. пропускам, пускам да влезе; les étroites ruelles n'admettent pas les voitures колите не могат да минават по тесните улички; les gaz sont admis dans le cylindre газовете навлизат в цилиндъра. Ќ Ant. exclure, rejeter. -
4 apparent,
e adj. (p. pres. de apparoir) 1. очевиден, явен, видим; 2. виден, бележит, забележителен (за предмет, място); 3. привиден, мним; prétexte apparent, привиден претекст, предлог. Ќ Ant. caché, invisible, secret, effectif, réel, vrai. -
5 artificiel,
le adj. (lat. artificialis) 1. изкуствен, неестествен; fleurs artificiel, les изкуствени цветя; insémination artificiel, le изкуствено осеменяване; 2. който е продукт на цивилизацията; les plaisirs artificiel,s удоволствията на цивилизацията; 3. произволен, относителен; classification artificiel,le произволна класификация; 4. престорен, пресилен. Ќ Ant. naturel, original, originel, réel, sincère; véritable, vrai. -
6 avérer
v.tr. (de a- et a. fr. voir "vrai") проверявам, доказвам, установявам (истината); s'avérer установявам се, оказвам се; s'avérer faux оказвам се фалшив. -
7 carnaval
m. (it. carnevale "mardi gras") (pl. carnavals) 1. карнавал; 2. гротескна кукла, която олицетворява карнавала. Ќ un vrai carnaval ост. странно облечен, гротескно натруфен човек. -
8 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
9 chimérique
adj. (de chimère) лит. химерен, неосъществим, непостижим, лъжовен, илюзорен. Ќ Ant. positif, réel, solide, vrai. -
10 controuvé,
e adj. (de controuver) лит. изцяло, напълно измислен. Ќ Ant. authentique, vrai. -
11 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
12 erroné,
e adj. (lat. eroneus) погрешен. Ќ Ant. exact, indubitable, vrai, incontestable. -
13 étymologie
f. (lat. etymologia, du gr. etumos "vrai" et -logie) етимология. -
14 fabuleux,
se adj. (lat. fabulosus) 1. баснословен; des sommes fabuleux,euses баснословни суми; 2. измислен, невероятен, неправдоподобен; 3. героически; 4. легендарен, митичен, митологичен. Ќ Ant. vrai, réel, certain, exact, historique. -
15 factice
adj. (lat. facticius "artificiel", de facere "faire") 1. изкуствен; 2. прен. неестествен; престорен; 3. m. неестественост; престореност. Ќ Ant. naturel, réel, sincère, vrai. -
16 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
17 follet,
te adj. (dimin. de fol) ост. 1. налудничав; 2. m. налудничав човек. Ќ esprit follet, нощен дух; feu follet, блуждаещ огън; poil (cheveux) follet, едва покарал мъх (по кожата); c'est un vrai feu follet, бърз, гъвкав, неуловим човек. -
18 forcé,
e adj. (de forcer) 1. пресилен, неестествен; 2. принуден, принудителен; насилствен, задължителен; travaux forcé,s принудителна каторжна работа; 3. неизбежен; conséquences forcé,es неизбежни последствия. Ќ cultures forcé,es култури, които се отглеждат в парници. Ќ Ant. libre, facultatif; naturel, vrai. -
19 garant,
e adj. et n. (p. prés. du frq. °warjan "garantir comme vrai") 1. който гарантира, поръчителства; 2. m., f. гарант, който гарантира, който е отговорен, поръчител; prendre qqn. pour garant, вземам някого за гарант, за поръчител; se porter garant, de qqn. гарантирам, поръчителствам за някого; 3. m. мор. корабно въже за вдигане на тежести чрез лебедка; 4. m. гаранция. -
20 grenadier
m. (de grenade) 1. бот. нар ( дърво), Punica granatum; 2. воен. гренадир. Ќ un vrai grenadier висок, голям човек; едра жена с мъжки маниери.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vrai — vrai, vraie [ vrɛ ] adj., n. m. et adv. • fin XIIe; verai 1080; lat. pop. °veracus, class. verus, verax I ♦ Adj. 1 ♦ Qui présente un caractère de vérité; à quoi on peut et doit donner son assentiment (opposé à faux, illusoire ou mensonger).⇒… … Encyclopédie Universelle
vrai — vrai, aie (vrè, vrê) adj. 1° Conforme à la réalité, à ce qui est. • Ah ! Octave, est il vrai ce que Silvestre vient de dire à Nérine, que votre père est de retour, et qu il veut vous marier ?, MOL. Scapin, I, 3. • Il y a quelque chose de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vrai ! — ● Vrai ! en tête de phrase, ponctue ce qui va suivre : Vrai ! ce qu on a pu rire ! … Encyclopédie Universelle
VRAI — AIE. adj. Véritable, qui est conforme à la vérité. Cette proposition est vraie, sera toujours vraie. Le bruit qui court est il vrai ? Cela n est pas vrai. Dites nous des choses vraies, si vous voulez qu on vous croie. Cette nouvelle n est pas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Vrai — Vérité Pour les articles homonymes, voir La Vérité … Wikipédia en Français
vrai — adj., véridique ; véritable, proprement dit ; authentique : ms./mpl. dc. : VRÉ (Aix.017, Albanais.001d, Annecy.003, Arvillard.228, Bellecombe Bauges, Bellevaux, Chambéry.025, Cordon.083, Doucy Bauges, Giettaz.215, Jarrier.262, Reyvroz, Magland,… … Dictionnaire Français-Savoyard
vrai — n.m. Homme sûr, compétent, loyal. Un vrai de vrai, un authentique truand. / Pour de vrai, pour de bon … Dictionnaire du Français argotique et populaire
vrai — ● adj. ►LOGIQUE L un des deux états possibles de la logique booléenne, avec faux. Vrai est souvent codé par 1 ou 1 (et faux par 0). Voir aussi Vraie Vie … Dictionnaire d'informatique francophone
vrai — li·vrai·son; … English syllables
Vrai nord — Le vrai Nord est un terme de navigation se référant à la direction du pôle Nord par rapport à la position du navigateur. Son concept a été découvert et rapporté par le chinois Shen Kuo au XIe siècle. Le vrai Nord est comparé au pôle Nord… … Wikipédia en Français
vrai|sem|blance — «vreh sahn blahnS», noun. appearance of truth; likelihood; verisimilitude. ╂[< French vraisemblance < vrai true + semblance appearance] … Useful english dictionary
