-
1 venue
f. (p. p. subst. de venir) 1. идване, пристигане; la venue du printemps идването на пролетта; 2. прен. растеж, растене. Ќ tout d'une venue (d'une seule venue) гладък, равен по цялата си дължина. Ќ Ant. départ. -
2 avent
m. (lat. adventus "arrivée, venue (de Jésus-Christ)") време, през което католическата църква се подготвя за Коледните празници. Ќ Hom. avant. -
3 regretter
v.tr. (p.-к. de l'a. scand. grâta "pleurer") 1. съжалявам; скърбя; regretter sa jeunesse съжалявам за младостта си; elle regrette d'être venue тя съжалява, че е дошла; 2. кая се, разкайвам се. Ќ notre regretté président нашият починал наскоро президент; regretter son argent ост. съжалявам за парите, които съм изхарчил. Ќ Ant. se féliciter; se réjouir; désirer, souhaiter. -
4 revenue
f. (p. p. de revenir, d'apr. venue) 1. връщане, завръщане; 2. млади издънки, прираст ( в сечище). -
5 survenue
f. (de survenir et venue) лит. неочаквано пристигане, неочаквано появяване. -
6 type
m. (lat. typus "modèle, symbole", du gr. tupos "empreinte, marque", de tuptein "appliquer, frapper") 1. матрица, оставяща отпечатък; 2. ост. печатарска буква; 3. фигура, изобразена на медал или монета; 4. тип, символ, вид, първообраз, модел на нещо, идеал; type de beauté éternelle тип на вечната красота; type de beauté идеал за красота; type nordique нордически тип (за представител на раса); l'intellectuel type типичният интелектуалец; elle était son type тя беше негов тип; rencontre du premier type среща от първи вид (с извънземни); 5. модел, норма, стандарт, тип (на индустриален продукт); 6. печатарски шрифт; 7. тип, човек, индивид; un grand type а moustache висок човек с мустаци; 8. любовник, гадже; elle est venue avec son type тя дойде с любовника си; 9. разг., ост. оригинален тип ( за човек), чудак -
7 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
venue — [ v(ə)ny ] n. f. • 1155; p. p. subst. de venir 1 ♦ Action, fait de venir (I). ⇒ arrivée . « En attendant la venue de l accusé » (Romains) . Allées et venues. 2 ♦ Littér. Action, fait de venir (III). Prédire le temps de la venue du Messie. ⇒… … Encyclopédie Universelle
venue — ven·ue / ven ˌyü/ n [Anglo French, place where a jury is summoned, alteration (influenced by venue arrival, attendance) of vinné visné, literally, neighborhood, neighbors, from Old French, ultimately from Latin vicinus neighboring] 1: the place… … Law dictionary
venue — Venue. subst. fem. Arrivée. Dés que j appris sa venuë. vostre venuë en ce pays cy m a donné de la joye. On appelle, Bien venuë, L heureuse arrivée de quelqu un. Il ne se dit proprement que de la premiere fois qu on arrive en quelque endroit, ou… … Dictionnaire de l'Académie française
venue — Venue, Accessus, Aduentus. Grande venue de brebis et abondante, Bonus prouentus. Tout d une venue, Vno aditu. Allées et venues pour quelques affaires, Concursatio et contentio. Par la venue de son compagnon, Interuentu collegae. Ta venue m est… … Thresor de la langue françoyse
Venue — Ven ue, n. [F. venue a coming, arrival, fr. venir to come, L. venire; hence, in English, the place whither the jury are summoned to come. See {Come}, and cf. {Venew}, {Veney}.] 1. (Law) A neighborhood or near place; the place or county in which… … The Collaborative International Dictionary of English
venue — ven‧ue [ˈvenjuː] noun [countable] a place where a large event is arranged to take place: • All parts of the conference venue have access for people with disabilities. * * * venue UK US /ˈvenjuː/ noun [C] ► the place where a large or important… … Financial and business terms
venue — (n.) early 14c., a coming for the purpose of attack, from O.Fr. venue coming, from fem. pp. of venir to come, from L. venire to come, from PIE root *gwa to go, come (Cf. O.E. cuman to come; see COME (Cf. come)). The sense of place … Etymology dictionary
venue — [ven′yo͞o΄] n. [ME < OFr, a coming, arrival, approach < venir, to come < L venire, COME] 1. Law a) the county or locality in which a cause of action occurs or a crime is committed b) the county or locality in which a jury is drawn and a… … English World dictionary
venue — is derived from a French word meaning ‘a coming’, which underlies all its English uses. It has several obsolete meanings to do with coming forward in attack (e.g. in fencing) and from the 16c referred to the place where a jury was appointed to… … Modern English usage
venue — ► NOUN ▪ the place where an event or meeting is held. ORIGIN Old French, a coming , from venir come … English terms dictionary
venue — (ve nue) s. f. 1° Action de venir. • Sa venue en ces lieux cache quelque mystère, CORN. Sertor. v, 2. • J ai employé deux actes entiers à préparer la venue de mon scélérat, MOL. Tart. Préf.. • Je vois bien que je vous embarrasse, et que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
