-
1 valeur
f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté. -
2 contre-valeur
f. (de contre- et valeur) фин. равностойност, стойност, която се заменя за друга; contre-valeur en francs d'une devise étrangère равностойност във франкове на чужда валута. -
3 non-valeur
f. (de non et valeur) 1. недоходен имот; 2. прен. непригодност, нищожество ( за човек). Ќ Ant. valeur. -
4 calorifique
adj. (lat. calorificus "qui échauffe") който развива топлина, отдава топлина, нагревателен. Ќ valeur calorifique d'un aliment калорична стойност на хранителен продукт. -
5 coter
v. (de cote) I. v.tr. 1. номерирам, подреждам азбучно; 2. фин. котирам (определям цената на борсови книжа); coter une valeur en Bourse котирам ценни книжа на борсата; 3. прен. уважавам, ценя; 4. поставям коти на географска карта; II. v.intr. достигам котировка, струвам; la voiture cote 20 000 francs колата струва 20 000 франка. Ќ coter un devoir d'élève поставям оценка на работата на ученик. Ќ Hom. coté; possible côté. -
6 estimer
v.tr. (lat. њstimare) 1. оценявам; estimer qqch. au-dessous, au-dessus de sa valeur подценявам, надценявам нещо; 2. преценявам, считам; estimer une distance преценявам дадено разстояние; estimer indispensable de faire qqch. считам за необходимо да направя нещо; 3. ценя, уважавам, почитам; estimer un collègue уважавам колега; 4. мисля, смятам, вярвам; 5. мор. определям приблизително изминато разстояние от кораб; s'estimer оценявам се; преценявам се; ценя се, самоуважавам се; считам се. Ќ Ant. mésestimer, mépriser, dédaigner; déprécier. -
7 extrinsèque
adj. (lat. extrinsecus "au dehors") външен; valeur extrinsèque номинална стойност. Ќ Ant. intrinsèque. -
8 fafiot
m. (rad. onomat. faf- "objet de peu de valeur", de phakelos) нар. банкнота. -
9 fictif,
ve adj. (lat. fictus, p. p. de fingere "feindre") 1. измислен, мним; въображаем, привиден, недействителен; des promesses fictif,ves лъжливи обещания; 2. фин. фиктивен; valeur fictif,ve фиктивна стойност. Ќ Ant. réel. -
10 fripes
f. pl. (bas lat. faluppa "fibre, chose sans valeur") стари дрехи, дрипи. -
11 galoubet
m. (provenç., p.-к. a. provenç. galaubia, got. galaubei "beau, de valeur") вид малък кавал, дълга дървена свирка ( в Лангедок и Прованс). -
12 insignifiance
f. (de insignifiant) незначителност, нищожество, маловажност. Ќ Ant. valeur; importance. -
13 instar
loc.prép. (adapt. loc. lat. ad instar, de instar "valeur égale") а l'instar de по подобие на, по примера на, като, подобно на. -
14 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
15 locatif1,
ve adj. (de locare) 1. наемен; réparations locatif1,ves поправки за сметка на наемателя; valeur locatif1,ve приход от даден под наем имот; 2. m. грам. местен падеж, локатив. -
16 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
17 nominal,
e, aux adj. (lat. nominalis) 1. номинален; valeur nominal,e номинална стойост; 2. поименен; appel nominal, поименно повикване. -
18 nullité
f. (lat. médiév. nullitas) 1. юр. недействителност, невалидност; 2. прен. негодност, нищожност; 3. m., f. нищожен човек, нищожество. Ќ Ant. validité, valeur. -
19 pique-nique
m. (de piquer et nique au sens de "petite chose sans valeur") (pl. pique-niques) пикник. -
20 prégnant,
e adj. (lat. prњgnans) 1. който съдържа имплицитен (скрит) смисъл; 2. псих. който се налага в съзнанието; 3. лингв. valeur prégnant,e термин, израз, чийто смисъл не е напълно изразен ( изказан).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
valeur — [ valɶr ] n. f. • 1080; lat. valor I ♦ 1 ♦ Ce en quoi une personne est digne d estime (quant aux qualités que l on souhaite à l homme dans le domaine moral, intellectuel, professionnel). ⇒ mérite. Haute valeur morale. ⇒ distinction, moralité. «… … Encyclopédie Universelle
Valeur — (franz., spr. walör), Wert, oft kurz statt der Bezeichnung Wertpapier gebraucht. V. morte, totes Papier, ein Papier, das zwar an der Börse eingeführt ist, aber kaum gehandelt wird. Vgl. Non valeur … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Valeur or — ● Valeur or valeur exprimée en une unité monétaire convertible en or … Encyclopédie Universelle
Valeur — Outre la région parisienne, c est dans le Jura que le nom est le plus répandu. Sens incertain. Faut il en faire le surnom d un homme valeureux ? Peut être, à moins qu il ne s agisse d une déformation du prénom Valère ou encore d un toponyme :… … Noms de famille
Valeur — (fr., spr. Walöhr), Werth … Pierer's Universal-Lexikon
Valeur — (frz., spr. walöhr), Wert, Wertpapier … Kleines Konversations-Lexikon
valeur — фр. [валэ/р] valore ит. [вало/рэ] длительность звука … Словарь иностранных музыкальных терминов
valeur — (va leur) s. f. 1° Force, courage à la guerre, dans le combat (le sens propre du verbe latin valere étant être fort). • Je suis jeune, il est vrai, mais aux âmes bien nées La valeur n attend pas le nombre des années, CORN. Cid, II, 2. • La… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VALEUR — s. f. Ce que vaut une chose, suivant la juste estimation qu on en peut faire. Il faut que vous me rendiez mon cheval, ou la valeur. Je lui en ai payé la valeur. Ce bien n a pas été vendu sa juste valeur, à sa juste valeur. Il a augmenté, doublé,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VALEUR — n. f. Ce que vaut une chose, suivant la juste estimation qu’on en peut faire. Je lui en ai payé la valeur. Ce bien n’a pas été vendu sa juste valeur, à sa juste valeur. Il a augmenté, doublé, triplé la valeur de cette terre par une meilleure… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Valeur — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Valeur », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le mot « valeur », du latin classique … Wikipédia en Français
