-
1 vale
m 1) разписка; полица; чек; купон; 2) похвална грамота; 3) безплатен билет за представление, гратис. -
2 valer2
1. intr 1) струвам, имам стойност; 2) имам значение, сила, власт; 3) годен съм, полезен съм; 4) заслужавам, достоен съм; 5) вземам връх, превъзхождам; 6) валиден съм (за документ); 7) ценен съм; màs vale que... по-добре е да...; hizo valer2 sus derechos отстоя правата си; valga lo que valga на всяка цена; Ўvàlgame!; vàlgate! дявол да го вземе!; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога!; Ўvale! добре, съгласен съм; 2. tr 1) покровителствам, протежирам, защитавам; 2) оценявам, правя сметка; 3) съответствам на, равнявам се на; 3. prnl 1) служа си, послужвам си с нещо; 2) притичвам се на помощ; 3) разрешавам проблемите си. -
3 acompañado,
a 1. adj 1) придружен; 2) разг. шумен, оживен; sitio acompañado, оживено място; 2. m 1) придружител; 2) Екв. гарнитура (към ястие); màs vale solo que mal acompañado, по-добре сам, отколкото в лоша компания. -
4 algo
1. pron indef нещо, по нещо; 2. adv малко; algo es algo; màs vale algo que nada все е нещо; по-добре малко, отколкото нищо; por algo разг. с основание, има защо. -
5 caracol
m 1) охлюв, черупка от охлюв; 2) анат. външно ухо; 3) спирала; пружина на часовник; 4) препускане в кръг на кон; 5) къдрица от коса; 6) pl весела народна песен в Андалусия; Ўcaracoles! interj по дяволите!; no se le da (no importa, no vale) un caracol (dos caracoles) прен. не струва пукната пара, пет пари не струва; escalera de caracol вита стълба. -
6 fama
f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и лжи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата. -
7 higa
f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош. -
8 imperio
m 1) империя; 2) владичество; 3) мощ, власт, влияние; 4) господство; 5) прен. високомерие, гордост; con imperio властно; esto vale un imperio прен., разг. цена няма, прекрасно е. -
9 malo,
a 1. adj 1) лош, недобър (с гл. ser); 2) негоден, вреден; 3) неразумен, незаконен; 4) предвещаващ зло; 5) долен, престъпен; 6) болен, нездрав с гл. estar); 7) труден, недостъпен; 8) неприятен, неудобен; 9) прен. непослушен, палав; 10) разг. зъл, злобен; 11) развален, негоден, похабен; 12): lo malo, лошото, проблемът, трудността; 2. m: el malo, Дяволът (по-често pl); 3. m, f злият, лошият (като персонаж); a malo,as враждебно настроен (предимно с гл. estar, ponerse, andar); de malo,as а) не ми върви (с гл. estar), без късмет; б) недобронамерен, злонамерен (с venir); в) в лошо настроение (с estar, hallarse); màs vale malo, conocido que bueno por conocer proverb за предпочитане е познатото зло пред непознатото добро; por las malo,as o por las buenas волю-неволю. -
10 oro1
m 1) злато; oro1 en barras (en lingote, en tejos) злато на пръчки (на кюлчета); oro1 batido златен слитък; oro1 de ley а) чисто злато; б) прен. добър, златен човек; no es oro1 todo lo que reluce погов. не всичко, което блести, е злато; 2) златна монета; tomar alguna cosa por oro1 de ley прен. вземам за чиста монета; 3) прен. богатство, капитал; se ha hecho de oro1 прен. направи голямо богатство; oro1 monetario икон. монетно злато; oro1 nativo икон. самородно злато; oro1 negro икон. черно злато (петрол); 4) pl каро (карти); 5) спорт. носител на златен медал; 6) жълт, златист цвят; a peso de oro1 на много висока цена; de oro1 прен. прекрасен, ненадминат, процъфтяващ, щастлив; Edad de oro1 Златният век; oro1es lo que oro1 vale proverb злато е това, което е ценно само по себе си ( а не парите). -
11 pito1
m 1) свирка; 2) Амер. малка лула; 3) кастанети; щракване с пръсти; 4) цигара; 5) дреболия; 6) вулг. пишка; por pito1s o por flautas прен., разг. по един или друг повод, все за нещо; pito1s flautos разг. празни приказки; забавления; no se me da un pito1 разг. пет пари не давам; no vale un pito1 разг. не струва пукната пара; tocar el pito1 inglés Амер. разг. тръгвам си, без да се сбогувам. -
12 Potosí
m Потоси, град и район на сребърни мини в Боливия; vale un Potosí струва цяло състояние. -
13 ser1
1. intr 1) съм, съществувам; 2) ставам, наставам; случва се; 3) (de) принадлежа; 4) (a) струвам; 5) годен съм, достоен съм; 6) съответствам, засягам, отнасям се до; 7) произлизам от, съм от (страна, място); 8) за потвърждаване или отричане; 9) по професия съм; 10) съм (за ден, дата); 11): ser1 + que + изречение: извинение или причина; es que se me hace tarde работата (въпросът) е там, че закъснявам; érase una vez имало някога (за начало на приказка); a poder ser1 ако е възможно; Ўcómo ha de ser1! добре, съгласен съм; es a saber, esto es, o sea тоест, иначе казано; lo que fuere (sea), sonarà разг. времето ще покаже; no ser1 por ahí не е на прав път, не е така; ser1 muy otro има голяма промяна; ser1 alguien muy suyo прен., разг. много е затворен, голям особняк е; no ser1 quién para... не е моя работа да...; ser1 uno para poco не става (не е умен, силен и др.); si yo fuera (lo) que fulano ако аз бях еди-кой си; ser1 algo que vale струва си; sea como sea, sea como fuere както и да е; a no ser1 así иначе; a no ser1 que освен ако не; con ser1 макар, макар че; 2. aux употребява се за образуване на формите на страдателния залог; ha sido amado бил е обичан. -
14 tarde
1. f 1) след обед; 2) вечер, вечерно време; привечер; Ўbuenas tardes! добър ден (употр. се след обед до свечеряване); 2. adv късно; tarde o temprano рано или късно; de tarde en tarde отвреме-навреме; haber nacido tarde прен. неопитен съм; para luego es tarde няма време за отлагане; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога; tarde, mal y nunca след дъжд качулка. -
15 toma
1. f 1) приемане, вземане; 2) завладяване, завземане; 3) порция, доза (лекарство); 4) вземане на лекарство; 5) съприкосновение, контакт; toma de tierra ав. приземяване; 6) техн. отвор, отвърстие; 7) кран, канела, чучур; 8) ел. контакт; toma de corriente щепсел; 9) кин. снимане, заснемане (на филм); кадър, дубъл; 10) Амер. канавка, вада; 11) Амер. преграда за отклоняване на вода; 2. m субстантивирана форма на императива от гл. tomar: màs vale un toma que dos te daré proverb по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небесата; toma de conciencia осъзнаване; toma de posesión влизане във владение.
См. также в других словарях:
Vale — bezeichnet: Vale (Unternehmen), brasilianisches Bergbauunternehmen Vale Inco, kanadisches Bergbauunternehmen Vale Motor Company, einen ehemaligen englischen Automobilhersteller einen lateinischen Abschiedsgruß die Kurzform des männlichen Namens… … Deutsch Wikipedia
vale — VÁLE, văi, s.f. 1. Depresiune, adâncitură de teren alungită, străbătută (permanent sau vremelnic) de o apă curgătoare; regiune de şes situată sub nivelul ţinuturilor din jur (şi udată de o apă curgătoare). ♢ (În limbajul biblic) Valea plângerii… … Dicționar Român
VALE — in digressu sollenne, apud Veteres, uti ave et salve in congressu. Hinc de Athenodoro historia nota, qui cum impetratâ ab Augusto domum redeundi veniâ, discenssurus esset, Caesari dixit vale, volensque aliquod Philosophô dignum monumentum apud… … Hofmann J. Lexicon universale
Våle — is a former municipality in Vestfold county, Norway. The administrative centre was Sørby.The parish of Vaale was established as a municipality January 1, 1838 (see formannskapsdistrikt). According to the 1835 census the municipality had a… … Wikipedia
Vale — Vale, n. [OE. val, F. val, L. vallis; perhaps akin to Gr. ? low ground, marsh meadow. Cf. {Avalanche}, {Vail} to lower, {Valley}.] A tract of low ground, or of land between hills; a valley. Make me a cottage in the vale. Tennyson. [1913 Webster]… … The Collaborative International Dictionary of English
vale — s. m. 1. Espaço entre duas montanhas. 2. Planície, no sopé de um monte ou à beira de um rio. 3. Talvegue. 4. Bacia de um curso de água. 5. Ordem de pagamento, feita pelo proprietário de fundos àquele que é depositário desses fundos. 6. Espécie de … Dicionário da Língua Portuguesa
Vale S.A. — Vale S.A. Fundación 1942 Sede Río de Janeiro, Brasil … Wikipedia Español
Vale — Vale, OR U.S. city in Oregon Population (2000): 1976 Housing Units (2000): 724 Land area (2000): 1.082773 sq. miles (2.804369 sq. km) Water area (2000): 0.000000 sq. miles (0.000000 sq. km) Total area (2000): 1.082773 sq. miles (2.804369 sq. km)… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Vale, OR — U.S. city in Oregon Population (2000): 1976 Housing Units (2000): 724 Land area (2000): 1.082773 sq. miles (2.804369 sq. km) Water area (2000): 0.000000 sq. miles (0.000000 sq. km) Total area (2000): 1.082773 sq. miles (2.804369 sq. km) FIPS code … StarDict's U.S. Gazetteer Places
vale — (n.) river land between two ranges of hills, c.1300, from O.Fr. val valley, from L. vallem (nom. vallis, valles) valley. Vale of years old age is from Othello. Vale of tears this world as a place of trouble is attested from 1550s … Etymology dictionary
vale — ► NOUN chiefly literary ▪ a valley. ● vale of tears Cf. ↑vale of tears ORIGIN Latin vallis … English terms dictionary
