-
21 mesure
f. (lat. mensura, rac. metiri "mesurer") 1. мярка, размер; mesures de longueur мерки за дължина; 2. муз. такт; battre la mesure тактувам; marquer la mesure отбелязвам такта; 3. прен. чувство на мярка, на сдържаност; граница, мярка; passer la mesure нямам мярка, не съм тактичен; ne garder aucune mesure надминавам всякаква граница; combler la mesure достигам до крайност, прекалявам; mesure de contrainte мярка за принуждение; принудителна мярка; mesures de relance мерки за преодоляване на кризата; 4. размер, стъпка (на стих); 5. loc. adv. а mesure, au fur et а mesure постепенно, съразмерно; en mesure ритмично; умерено; 6. loc. conj. а mesure que постепенно, докато. Ќ dans la mesure de в кръга на; en quelque mesure в някаква степен; vêtement sur mesure дреха по поръчка; outre mesure извънмерно; faire bonne mesure щедър съм. Ќ Ant. démesure, excès. -
22 patte2
f. (du germ. °paita "vêtement") (Швейцария) парцал (за триене, чистене). -
23 pièce
f. (lat. pop. d'o. gaul °pettia) 1. парче; mettre en pièces счупвам, разкъсвам на парчета; pièce de viande парче месо; 2. част; pièces d'une machine части на машина; pièces de rechange резервни части; 3. кръпка; mettre une pièce а un vêtement поставям кръпка на дреха; 4. стая; appartement de quatre pièces четиристаен апартамент; 5. воен. оръдие; pièce d'artillerie артилерийско оръдие; 6. pièce de monnaie монета; 7. театр. пиеса; 8. откъс, откъслек; pièce de vers откъс от стих; pièce instrumentale инструментален откъс от музикално произведение; 9. бъчва, буре; 10. документ; pièce de (а) conviction веществено доказателство; 11. фигурка (в шахмат); 12. loc. adv. а la pièce на парче; pièce а pièce парче по парче (част по част); tout d'une pièce наведнъж, изцяло, без прекъсване. Ќ emporter la pièce побеждавам в разговор, спор; tailler en pièces разрушавам напълно; de pièces et de morceaux от различни парчета, части; donner la pièce давам бакшиш; faire pièce а qqn. изигравам номер някому; подигравам се с някого; mettre en pièces разпокъсвам, раздробявам; pièce d'eau малко езерце, басейн (в градина, парк); pièce de charpente греда; pièce montée торта на етажи и с фигури; les trois pièces гениталните части на мъж; d'une seule pièce от един елемент. -
24 reprendre
v. (lat. reprehendere, ou de re- et prendre, pour certains sens) I. v.tr. 1. вземам отново; вземам обратно; reprendre sa place заемам отново мястото си; 2. залавям, хващам отново; reprendre un évadé залавям беглец; 3. превземам, завземам, завладявам отново; reprendre une forteresse завземам отново крепост; 4. вземам, наемам отново на служба; 5. играя, поставям отново (за пиеса); 6. възобновявам, продължавам, започвам, подхващам отново; reprendre la lecture започвам отново да чета; reprendre le travail започвам отново работа; 7. порицавам, укорявам, правя бележка, критикувам, мъмря; 8. възвръщам си, възобновявам, възстановявам; reprendre sa liberté възвръщам си свободата; reprendre ses forces възстановявам силите си; 9. поемам отново; reprendre l'entreprise de son père поемам предприятието на баща си; 10. вземам отново (върната стока; пари и др.); reprendre du vin сипвам си отново вино; reprendre la parole вземам отново думата; 11. закърпвам, поправям; reprendre un mur поправям стена; reprendre un vêtement закърпвам дреха; стеснявам дреха; 12. повтарям; обобщавам; reprendre les mêmes arguments повтарям едни и същи аргументи; II. v.intr. 1. започвам, подхващам, захващам, идвам, връщам се отново; la fièvre a repris температурата отново се усили; la crise reprend кризата се разгоря отново, започва отново; 2. хващам се, прихващам се отново (за дърво); започвам да раста отново; 3. възстановявам се, оздравявам; 4. започвам отново да се развивам, потръгвам; le commerce reprend търговията потръгва отново; se reprendre 1. овладявам се отново; осъзнавам се; 2. хващам се отново, попадам отново (в клопка); 3. поправям се; 4. започвам отново. Ќ reprendre haleine поемам си дъх; reprendre le collier прен. залавям се пак за работа; reprendre sa parole отказвам се от дадена дума, обещание; reprendre ses esprits; reprendre connaissance прен. опомням се, идвам на себе си; on ne m'y reprendra plus няма да ме излъжат отново. Ќ Ant. redonner; laisser, quitter; cesser; approuver. -
25 robe
f. (germ. °rauba "butin", d'où "vêtement dont on a dépouillé qqn.") 1. широкопола дреха, мантия, тога (в Античността); 2. рокля; robe а traîne рокля с шлейф; robe décolletée деколтирана рокля; 3. в съчет. robe de chambre халат; 4. расо; тога (на съдия, адвокат, професор); 5. прен., ост. съдийска длъжност, звание; съдийско съсловие; gens de robe съдийско съсловие; 6. козина, косми (на животно); 7. люспа, обвивка (на плод); 8. външен обвивен лист на пура; 9. бебешка дреха; 10. цвят на червеното вино. Ќ pommes de terre en robe de chambre печени или варени заедно с люспите картофи. Ќ Hom. rob. -
26 san-benito
m.inv. (mot esp. "saint Benoît", ce vêtement rappelant celui des Bénédictins) ист. жълта дреха, с която са обличали онези, които инквизицията е осъждала да бъдат изгорени. -
27 sarrau
m. (moy haut all. sarrok, vêtement milit.) (pl. sarraus) халат, блуза, престилка за работа (на майстор, художник и др.). -
28 sofi
m. (de l'arabe s- uf "laine", les premiers sofis étant des ascètes qui portaient un vêtement de laine grossière) 1. персийски свещеник; 2. ост. название на персийски шах. -
29 soufisme
m. (de soufi "mystique de l'Islam"; de l'ar. souf "laine", а cause du vêtement de ces ascètes) ист., рел. суфизъм (мистична доктрина, развила се от Корана). -
30 soutane
f. (it. sottana "vêtement de dessous", de sotto "sous") 1. расо; 2. разш. духовно знание, сан. Ќ prendre la soutane ставам свещеник. -
31 survêtement
m. (de sur- et vêtement) горна дреха, връхна дреха на спортист. -
32 tisser
v.tr. (du lat. texere) 1. тъка; шия; tisser une toile тъка платно; elle avait tissé son vêtement тя бе ушила дрехата му; arraignée qui tisse sa toile паяк, който изплита паяжината си; métier а tisser тъкачен стан; 2. прен. плета, заплитам, създавам; tisser des intrigues compliquées заплитам сложни интриги. -
33 tourniquet
m. (de turniquet "vêtement de dessus", de turnicle, d'apr. tourner) 1. кръстовидна въртележка при вход, каса и др. (за пропускане само по един човек); 2. тех. въртяща се стойка, подпорка; 3. скоба, кука за задържане отворен прозорец; 4. рулетка (хазартна игра); 5. хир. щипци за кръвоносни съдове (при операция, за да не тече кръв); 6. в. арго военен съд; 7. tourniquet hydraulique въртящ се дъждовален апарат. -
34 usé,
e adj. (de user) 1. износен, изхабен, изтъркан; pièce usé,e износена част; vêtement usé, износена дреха; eaux usé,es отпадни, отработени води; 2. изтощен, изтъпен; tranchant usé, изтъпено острие; 3. банален, изтъркан, демодиран; théorie usé,e демодирана теория; terme usé, банална дума. -
35 veste
f. (du lat. vestis "vêtement") късо палто, сако, куртка; veste de sport спортно сако, блейзър; veste imperméable непромокаема куртка, анорак, канадка; enlever sa veste свалям си сакото; veste de pyjama горната част на пижама; veste d'intérieur домашен халат. Ќ prendre (remporter) une veste претърпявам неуспех; retourner sa veste разг.. променям си мнението; tailler une veste а qqn. говоря лошо за някого в негово отсъствие. -
36 vestimentaire
adj. (lat. vestimentarius, de vestimentum "vêtement") който се отнася до дрехи, до облекло. -
37 vieillir
v. (de vieil, vieux) I. v.intr. 1. старея, остарявам; vieillir vite остарявам бързо; son visage vieillit лицето му се състарява, старее; 2. остарявам, овехтявам; ce livre ne vieillit pas тази книга не остарява; 3. изваден съм от употреба, остарявам; une expression qui vieillit израз, който остарява, излиза от употреба; 4. отлежавам, старея (за вино, сирене и др.); II. v.tr. състарявам; ce vêtement le vieillit тази дреха го състарява; vous me vieillissez вие ме изкарвате по-стар, отколкото съм; se vieillir правя се на по-стар, отколкото съм; казвам, че съм по-стар, отколкото съм. Ќ Ant. rajeunir.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vêtement — [ vɛtmɑ̃ ] n. m. • vestiment XIe; de vêtir, d apr. lat. vestimentum A ♦ 1 ♦ Didact. LE VÊTEMENT : objets fabriqués pour couvrir le corps humain, le cacher, le protéger, le parer (coiffure, chaussures, linge, habits et accessoires). ⇒ garde robe.… … Encyclopédie Universelle
Vetement — Vêtement Le vêtement au travers des âges (périodes anciennes) Un vêtement est un objet, en général en tissu, venant couvrir une partie du corps. Sommaire 1 Histoire … Wikipédia en Français
Vêtement — Le vêtement au travers des âges (périodes anciennes) Un vêtement est un article d’habillement servant à couvrir le corps humain, exception faites des chaussures. Il est le plus souvent en tissu mais les matériaux utilisés pour sa fabrication… … Wikipédia en Français
vêtement — nm., habit : ABI nm. (Albanais.001.PPA., Annecy.003, Arvillard.228, Chambéry, Thônes.004, Villards Thônes.028) ; abelyman nm. (Saxel.002), ablyeman (Cordon.083) / in (028) ; a(r)blyaara <Ornement> nf. (Montagny Bozel) ; vétmê (001), vètmin… … Dictionnaire Français-Savoyard
VÊTEMENT — n. m. Habillement, ce qui sert à couvrir le corps. Vêtement d’homme, de femme. Vêtement masculin, féminin. Vêtements de travail, de deuil, Les vêtements sacerdotaux. Un vêtement léger, chaud, commode. Changer de vêtement. Le grand prêtre déchira… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
VÊTEMENT — s. m. Habillement, ce qui sert à couvrir le corps. Un vêtement léger, chaud, commode. Un vêtement bien singulier. Changer de vêtement. Le grand prêtre déchira ses vêtements. Les vêtements sacerdotaux … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
vêtement — (vê te man) s. m. Ce qui sert à couvrir le corps. • S il donne de son pain à celui qui a faim, s il couvre de vêtements ceux qui étaient nus, SACI Bible, Ézéchiel, XVIII, 7. • Que d une serge honnête elle ait son vêtement, Et ne porte le noir … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vetement moulant — Vêtement moulant Le vêtement moulant est un type de vêtement dont l élasticité le maintient collé à la peau de la personne qui le porte, de manière à épouser les formes de son corps. Sommaire 1 Origine 2 Le « haut » moulant 2.1 … Wikipédia en Français
Vetement de sport — Vêtement de sport Les vêtements de sport constituent l ensemble des vêtements portés pour pratiquer du sport. Sommaire 1 Généralités 2 Exemples 3 Notes et références 4 … Wikipédia en Français
Vetement d'interieur — Vêtement d intérieur Les vêtements d intérieur constituent l ensemble des vêtements portés dans l intimité du domicile que ça soit pour des activités comme le sommeil, l hygiène ou les occupations domestiques. Ils incluent les vêtements de nuit… … Wikipédia en Français
Vêtement de nuit — Vêtement d intérieur Les vêtements d intérieur constituent l ensemble des vêtements portés dans l intimité du domicile que ça soit pour des activités comme le sommeil, l hygiène ou les occupations domestiques. Ils incluent les vêtements de nuit… … Wikipédia en Français
