-
1 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
2 pied-de-cheval
m. (de pied de cheval) (pl. pieds-de-cheval) зоол. вид голяма стрида. -
3 queue-de-cheval
f. (de queue et cheval) (pl. queues-de-cheval) бот. полски хвощ, кукувича плюнка, Equisetum arvense. -
4 frise
(cheval de) m. (néerl. friese ruiter, proprem. "cavalier de la Frise", province holl.) дървена преграда с железни бодли, използвана при военните укрепления. -
5 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
6 selle
f. (lat. sella "siège", en lat. pop. "selle de cheval") 1. седло; monter un cheval sans selle възсядам кон без седло; 2. седалка на велосипед; 3. малък статив на скулптор; 4. pl. изпражнения; aller а la selle отивам в тоалетна. Ќ demeurer entre deux selles le cul а terre погов. от два стола, та на земята; être bien en selle имам добро положение. -
7 amblant,
e adj. (de amble) обикн. в съчет. cheval amblant, кон, който стъпва раван. -
8 anglaiser
v. tr. (de couper la queue а l' anglaise) техн., в съчет. anglaiser un cheval срязвам мускулите, смъкващи опашката на кон, така че тя да стои в хоризонтално положение. -
9 bai,
e adj. (lat. badius "brun") червеникав; un cheval bai, червеникав кон. Ќ Hom. baie, bey. -
10 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
11 bataille
f. (du lat. battuere "battre") 1. битка; сражение; en pleine bataille в разгара на битката; 2. сбиване, скарване, караница; 3. елементарна игра на карти. Ќ champ de bataille бойно поле; cheval de bataille боен кон; stationnement en bataille паркиране на кола под ъгъл от 45° спрямо тротоара; avoir les cheveux en bataille косите ми са разчорлени; bataille navale морски битки (игра на потопяване на кораби чрез отгатване на разположението им върху кариран лист). -
12 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
13 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
14 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
15 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
16 brider
v.tr. (de bride) 1. слагам юзди, обяздвам; brider un cheval обяздвам кон; 2. техн. стягам, затягам със скоби; brider deux tuyaux свързвам два маркуча със скоби; 3. готв. завързвам; brider une volaille завързвам крайниците на птица (при готвене); 4. прен. задържам, попречвам, спъвам; brider qqn. dans ses élans прен. възпирам някого в поривите му, спирам поривите на някого. Ќ brider un arbre завързвам дърво, за да спре да расте; cette veste me bride ост. това сако ме стяга. Ќ Ant. débrider, libérer. -
17 bucéphale
m. (nom du cheval d'Alexandre le Grand; gr. boukephalos, propt. "а tête de bњuf") ост. параден или боен кон. -
18 cavale1
f. (it. cavalla, fém. de cavallo "cheval") лит. кобила. -
19 cavalerie
f. (de l'it. cavallo "cheval") 1. кавалерия, конница; cavalerie légère лека кавалерия; grosse cavalerie тежка кавалерия; 2. кавалерийско дело; 3. конюшня, всички коне в цирк, казарма и др. Ќ la cavalerie de Saint-Georges ост. английските монети. Ќ Ant. infanterie. -
20 cavalier2,
ère adj. (de l'it. cavallo "cheval") 1. волен, смел, свободен; 2. груб, високомерен; 3. кавалерийски.
См. также в других словарях:
cheval — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
Cheval d'Auvergne — monté en … Wikipédia en Français
Cheval dans l'art — Cheval arabe blanc gris de Théodore Géricault, vers 1812, conservé au musée des beaux arts de Rouen. Le cheval est, dans l art, l animal le plus représenté depuis la préhistoire, et l un des plus anciens sujets artistiques. Il apparait sur tous… … Wikipédia en Français
Cheval mallet — Le Cheval Mallet, d après un montage sous le logiciel GIMP, en 2009 Cheval Mallet ou cheval Malet désigne un cheval fabuleux et maléfique, uniquement mentionné dans le folklore français autour de la Vendée … Wikipédia en Français
Cheval navarrin — par Victor … Wikipédia en Français
cheval-vapeur — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
cheval — CHEVAL. s. m. Animal qui hennit, propre à tirer & à porter. Cheval noir, blanc, gris pommelé, gris moucheté, truité, gris cendré, gris teste de more, alezan bruslé, alezan moreau, bay, bay brun, bay clair, isabelle, rubican, roüan, poil de souris … Dictionnaire de l'Académie française
Cheval de trait — Cheval de trait, de race trait belge. Un cheval de trait, ou cheval lourd, est un cheval sélectionné pour ses aptitudes à la traction de véhicules et de matériaux de toutes sortes, appartenant à une race puissante et de grande taille. La majorité … Wikipédia en Français
cheval\ d'arçons — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
Cheval De Trait — sur une île en 2007 Un cheval de trait, parfois nommé cheval lourd, est à l origine un cheval appartenant à une race puissante et de grande taille, sélectionnée pour ses aptitudes à la traction de véhicules et de matériaux de toutes sortes. La… … Wikipédia en Français
Cheval blanc dans la culture — Cheval blanc sur une peinture de James Ward (1769 1869). Le cheval blanc est, dans la culture humaine, au centre de nombreux mythes, de légendes, de contes, de traditions et de représentations à travers le monde. Des pouvoirs fabuleux leurs sont… … Wikipédia en Français
