-
1 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
2 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
3 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
4 part2
f. (lat. pars, partis) 1. част, дял, пай; avoir part2 aux bénéfices имам дял, участвам в печалбите; part2 d'intérêts икон. дялова капиталова вноска; 2. дял, принос; avoir part2 имам принос; 3. участие; avoir part2 а участвам в; prendre part2 а вземам участие в; 4. страна, гледище, отношение; d'autre part2 от друга страна; 5. място; autre part2 на друго място; quelque part2 някъде; nulle part2 никъде; 6. loc. adv. а la part2 с участие в печалбата; при условие, че ще взема дял в печалбата; а part2 настрана; встрани, отделно, като не се смята, като изключим; faire lit а part2 спя отделно; faire bande а part2 стоя настрана, правя отделна компания; de part2 et d'autre от двете страни; de part2 en part2 от край до край; de toutes part2s от всички страни, отвред; pour ma part2 що се касае до мен; 7. loc. prép. de la part2 de от страна на, от името на. Ќ avoir part2 au gâteau участвам в делбата, в печалбата; faire la part2 de qqch. вземам пред вид нещо, съобразявам се с нещо; faire part2 d'une chose а qqn. съобщавам някому за нещо, уведомявам го за нещо; la part2 de lion лъвският пай, най-тлъстата, най-голямата печалба; part2 а deux! ще делим по равно. Ќ Ant. conjointement, ensemble; avec. -
5 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
6 accessoire
adj. et n. (lat. médiév. accessorius, de accedere "joindre") 1. adj. допълнителен, второстепенен; подчинен; Etat accessoire d'un autre държава, подчинена на друга; 2. аксесоар, допълнение към дреха, към тоалет, добавка; 3. допълнителен театрален реквизит; 4. мех. част, която не е необходима за функционирането на машина; accessoires d'automobile автомобилни аксесоари; (abandonner, mettre, ranger...) au rayon des accessoires оставям встрани; не се интересувам; не считам за интересно. Ќ Ant. essentiel, principal. -
7 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
8 allergique
adj. (all. allergisch, du gr. allos "autre" et ergon "action") 1. алергичен, който се отнася до алергия; 2. който не понася нещо. -
9 allo-
(съставна част на сложни думи) от гръцки allo, allos "autre". -
10 allocentrisme
m. (de allo- "autre", d'après égocentrisme) псих. алоцентризъм, поведение, при което другите се разглеждат като център на интерес. Ќ Ant. égocentrisme, égoïsme, égotisme. -
11 altruisme
m. (d'apr. lat. alter "autre") алтруизъм. Ќ Ant. égoïsme. -
12 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
13 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
14 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
15 autrefois
adv. (de autre et fois) някога, едно време; il y a avait autrefois имало е някога, имало едно време. -
16 autrement
adv. (de autre) 1. по друг начин; другояче; 2. много, твърде, много повече; 3. conj. в противен случай, ако не, иначе; 4. loc. adv. tout autrement съвсем по друг начин, съвсем другояче. -
17 autrui
pr.indéf. (cas régime de autre) друг, другите. Ќ mal d'autrui n'est que songe погов. на чужд гръб и сто тояги са малко. -
18 barricade
f. (de l'a. fr. barriquer, les barricades étant souvent faites de barriques) 1. барикада, препятствие; 2. гражданска война, революция. Ќ être de l'autre côté de la barricade от противниковия лагер съм. -
19 barrière
f. (de barre) 1. бариера, преграда; 2. ост. градска врата; 3. ист. бюро при вход на град за събиране на акциз; 4. физ. граница; barrière thermique термична граница (за самолетни полети с висока скорост); 5. прен. препятствие; barrière de corail коралов нанос, риф; être de l'autre côté de la barrière от противниковия лагер съм; barrières douanières митнически ограничения; barrière de diffusion филтър за отделяне на изотопи ? 235 и ? 238 на урана. Ќ Ant. accès, ouverture. -
20 camion2
m. (o. i., semble un autre mot que camion1) техн. много малка карфица.
Страницы
См. также в других словарях:
autre — [ otr ] adj., pron. et n. m. • altre 1080; lat. alter, accus. alterum I ♦ Adj. A ♦ Épithète antéposée. 1 ♦ Qui n est pas le même, qui est distinct (cf. Allo , hétér(o) ). L autre porte. Par l autre bout. « Nous approuvons, pour une idée, un… … Encyclopédie Universelle
autre — AUTRE. Adjectif ou pronom relatif des 2 g. qui marque Distinction, différence entre deux choses, ou entre une et plusieurs. Des deux livres que vous demandiez, voici l un, voilà l autre? Des deux frères, l un a pris le parti de l Église, et l… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
autre — Autre, com. gen. Il vient de ce mot Latin, Alter, Tout ainsi que Altro, Italien, et Otro, Espagnol, Et signifie une seconde chose par presupposition d une premiere. Car quand on dit, de quelque chose que ce soit, Un autre, ou une autre, on… … Thresor de la langue françoyse
autre — AUTRE. Pronom relatif de tout genre, qui marque de la distinction, de la difference entre deux choses, ou entre une & plusieurs. En voilà un, voilà l autre. vous le verrez une autre fois. il avoit desja perdu un oeil, il a encore perdu l autre.… … Dictionnaire de l'Académie française
Autre etude de femme — Autre étude de femme Autre étude de femme Auteur Honoré de Balzac Genre Étude de mœurs Pays d origine … Wikipédia en Français
Autre Étude De Femme — Auteur Honoré de Balzac Genre Étude de mœurs Pays d origine … Wikipédia en Français
Autre étude de Femme — Auteur Honoré de Balzac Genre Étude de mœurs Pays d origine … Wikipédia en Français
Autre étude de femme — Auteur Honoré de Balzac Genre Étude de mœurs Pays d origine … Wikipédia en Français
Autre chose pour rêver — est une association belge créée en 1982[1], œuvrant à la promotion de la chanson de qualité pour enfants. Le nom de l’association provient d’une des premières chansons de Mamemo. Histoire En 1983, l’association crée, aux Halles de Schaerbeek… … Wikipédia en Français
Autre-Église — Autre Église … Wikipédia en Français
Autre-Eglise — Autre Église Autre Église … Wikipédia en Français
