-
1 trou
m. (lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probabl. d'o. prélatine) 1. дупка; отвор, отверстие; tomber dans un trou падам в дупка; creuser un trou dans la terre издълбавам дупка в земята; 2. леговище, където живее животно; 3. яма; trou d'air въздушна яма; 4. прен. дупка, много тясно жилище; 5. гроб, дупка; aller au trou умирам; 6. празнина, пропуск; њuvre où il y a des trous произведение, в което има празнини; 7. кабина, дупка (на суфльор в театър); 8. липса, липсваща сума; il y a un trou dans sa comptabilité има липса в неговото счетоводство; 9. забравяне; avoir un trou de mémoire забравил съм нещо, не си спомням за нещо; 10. разг. скромна селска къща; 11. малко отдалечено селце; 12. нар. затвор; être au trou в затвора съм; 13. дупка, скъсано място (върху дреха); 14. отвор; trous du nez дупка на нос. Ќ а petit trou petite cheville погов.простирай си краката според чергата; boire comme un trou наливам се като бъчва, пия много; boucher un trou плащам стар дълг; faire un trou а la lune избягвам бързо, без да платя дълга си; trou du cul (de balle) анус; faire le trou normand пия чашка алкохол между две ястия, за да си отворя място в стомаха; yeux en trou de bite много малки очи. -
2 trou-trou
m. (de trou) (pl. trou-trous) вид украса на бельо. -
3 trou-madame
m. (de trou et madame) стара игра на сръчност, умение, която се състои във вкарването на 13 малки топки под номерирани съответно отвори. -
4 bouche-trou
m. (de boucher et trou) (pl. bouche-trous) разг. лице, вещ, която служи за запълване на празнина и за нищо друго. -
5 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
6 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
7 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
8 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
9 crône2
f. (du gaul. kros-no "trou") яма, подмол в река. -
10 foraminé,
e adj. (du lat. foramen "trou") бот. който е на ситни дупчици. -
11 gap
m. (mot angl. gap "trou", c.-а.-d. "retard, déficit") пропаст; закъснение; le gap des générations пропастта между поколенията; le gap technologique технологичното изоставане. -
12 normand,
e adj. et n. (forme latinisée nortmannus; frq. nortman "homme du Nord") 1. нормандски; 2. m., f. нормандец. Ќ répondre en normand, отговарям уклончиво; adroit comme un prêtre normand, несръчен; trou normand, чашка алкохол по средата на угощение, за да се разтовари стомаха и да се продължи да се яде. -
13 ovalaire
adj. (de ovule) в съчет. trou ovalaire анат. срамен отвор. -
14 profondeur
f. (de profond) 1. дълбочина; profondeur d'un trou дълбочина на дупка; 2. височина, дебелина; 3. дължина; profondeur d'un placard дължина на шкаф; 4. прен. задълбоченост, дълбочина; непроницаемост; 5. ост. силен, краен характер. -
15 sotch
m. (mot région., d'un prélatin °tsotto "trou, creux du sol") геогр. голяма вдлъбнатина, пролом. -
16 souffleur,
euse n. (de souffler) 1. ост. човек, който духа, духач; 2. мод., техн. работник, който духа, надува стъкло; 3. суфльор, подсказвач (в театър); le trou du souffleur, кабинката на суфльора; 4. f. машина за пренасяне на зърно; 5. f. снегорин; машина за почистване на сняг ( като се изхвърля встрани). -
17 tréma
m. (gr. trêma "trou, points sur un dé") трема (правописен знак върху гласна, за да се чете отделно от предхождащата я друга гласна). -
18 trématodes
m.pl. (gr. trêmatôdês "troué", de trêma "trou") зоол. трематоди ( клас плоски червеи). -
19 trouer
v.tr. (de trou) 1. пробивам, продупчвам; trouer le mur пробивам стената; 2. покривам с петна (във формата на малки точици); se trouer пробивам се, продупчвам се. -
20 troufignon
m. (de trou et fignon, dimin. dial. de fin) 1. вулг. анус; 2. разш. задник.
См. также в других словарях:
trou — trou … Dictionnaire des rimes
trou — [ tru ] n. m. • mil. XIIIe; trau XIIe; lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probablt d o. prélatine A ♦ 1 ♦ Abaissement ou enfoncement (naturel ou artificiel) de la surface extérieure de qqch. ⇒ cavité, creux, dépression, excavation … Encyclopédie Universelle
trou — 1. (trou) s. m. 1° Ouverture en creux faite dans un corps, à peu près aussi longue que large : ce qui la distingue de la fente, qui est plus longue que large. Boucher un trou. Cet enfant en tombant s est fait un trou à la tête, à la jambe. Il y … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
trou — TROU. s. m. Ouverture dans quelque chose. Grand trou. petit trou. faire un trou à la muraille, à un aix, à un plancher, un trou en terre. il y a un trou à vos bas, à vostre manteau. regarder par le trou de la serrure. les trous d une fluste. il… … Dictionnaire de l'Académie française
trou — Trou, Semble qu il vienne de {{t=g}}trô.{{/t}} id est perforo. Les Picards dient Treu. Les Hennuyers dient Trau, parquoy aucuns sont d opinion qu il vient de {{t=g}}trauma,{{/t}} id est foramen, vulnus, {{t=g}}tutraô,{{/t}} id est perforo. Un… … Thresor de la langue françoyse
Trou — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Trous creusés dans une roche calcaire par des pholades … Wikipédia en Français
TROU — s. m. Ouverture faite dans un corps, et dont la largeur et la longueur sont à peu près égales ; ce qui distingue le Trou de la Fente, qui est une ouverture étroite et longue. Grand trou. Petit trou. Faire un trou à la muraille, à un ais, à un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TROU — n. m. Ouverture au travers d’un corps ou qui y pénètre à une certaine profondeur. Faire un trou dans une muraille. Creuser un trou en terre. Percer un trou dans du fer, du bois. Il y a un trou à vos bas, à votre manteau. Regarder par le trou de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
trou — in·trou·va·ble; trou·ba·dour·ish; trou·bled·ly; trou·bled·ness; trou·ble·ment; trou·bler; trou·ble·some; trou·bling·ly; trou·blous; trou; trou·pand; trou·sered; trou·ser·ing; trou·sers; trou·ton s; trou·vaille; trou·vère; trou·veur; trou·ba·dour; … English syllables
trou — nm., petit trou, (de rat, d une serrure, à un vêtement, dans un fromage, un plancher, un mur, une haie, la terre...) ; goulet ; goulot ; grosse dépense, déficit ; trou // écart // endroit // coin // lieu trou perdu // loin des moyens de… … Dictionnaire Français-Savoyard
Trou de fœhn — Pour les articles homonymes, voir Trou. Régime de Foehn dans les Pyrénées caractérisé par une bande de ciel bleu (le trou de fœhn) puis, en aval du phénomène, un voile d altostratus/nimbostratus … Wikipédia en Français
