-
41 darsine
f. (arabe dâr-sinâ'a "maison de travail") мор. малък басейн на пристанище, заливче. -
42 délaisser
v.tr. (de dé- et laisser) 1. изоставям; напускам, занемарявам; 2. отказвам се; délaisser un travail ennuyeux отказвам се от скучна работа; 3. юр. отказвам се доброволно от притежанието на нещо; se délaisser изоставям се, напускам се, занемарявам се. Ќ Ant. consever, garder; aider, entourer, secourir. -
43 délassement
m. (de délasser) 1. отморяване, почиване; 2. отмора, отдих, почивка. Ќ Ant. fatigue, travail. -
44 démarrer
v. (de dé- et a. fr. marrer) I. v.tr. 1. освобождавам от въжета; 2. пускам в действие, в ход; 3. разг. започвам; démarrer un travail започвам работа; II. v.intr. 1. мор. напускам пристанище; 2. потръгва ми (в работа); 3. разг. потеглям, тръгвам; se démarrer 1. вдигам котва; 2. тръгва ми, успявам. Ќ Ant. amarrer; demeurer, rester; mouiller. -
45 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
46 difficile
adj. (lat. difficilis) 1. мъчен, труден, тежък; travail difficile трудна работа; 2. прен. опърничав, своенравен, с лош характер; 3. тежък, усилен; moment difficile dans la vie тежък момент в живота; 4. m. мъчнотия, трудност. Ќ jeunesse est difficile а passer погов. младите мъчно обуздават страстите си. Ќ Ant. aisé, facile, commode, simple; aimable, conciliant. -
47 diriger
v.tr. (lat. dirigere) 1. карам, водя, направлявам, управлявам; diriger une usine управлявам завод; 2. планирам; diriger le travail планирам работата; 3. отправям, насочвам; изпращам; diriger son regard насочвам погледа си; se diriger водя се, карам се; направлявам се, отправям се, насочвам се. Ќ Ant. obéir, suivre; abandonner, laisser. -
48 divertissement
m. (de divertir) 1. развлечение, забавление; 2. театр. танци, примесени с песни (в опера и др.); 3. ост. отклонение, отвличане (от наследство, сума и др.). Ќ divertissement de fonds пилеене на средства. Ќ Ant. recueillement, ouvrage, travail, ennui. -
49 division
f. (lat. divisio) 1. разделяне; отделяне; разделение; деление; une division administrative административно деление; 2. аритм. деление; 3. адм. отдел; 4. воен. дивизия; област; division militaire военна област; 5. раздробяване; 6. юр. подялба; 7. прен. неразбирателство; скарване. Ќ икон. division du travail разделение на труда. Ќ Ant. groupement, rassemblement, réunion; indivision; ensemble, total; accord, union. -
50 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
51 écraser
v.tr. (moy. angl. crasen probabl. d'o. scand.) 1. смазвам, смачквам, сплесквам; 2. натъртвам, смазвам; счупвам; 3. прен. разорявам, съсипвам; écraser un négociant разорявам търговец; 4. претоварвам, съсипвам, претрупвам, обременявам; écraser qqn. de travail съсипвам някого с работа; 5. унищожавам, премахвам; 6. съкрушавам, побеждавам, поразявам; 7. разг. натискам силно; écraser la pédale de frein натискам силно спирачките; 8. прен. превъзхождам, сразявам; s'écraser смачквам се, смазвам се, сплесквам се; свивам се, снишавам се; разбивам се, удрям се в нещо. Ќ en écraser нар. спя дълбоко. -
52 erg1
m. (gr. ergon "travail") мех. ерг. -
53 ergonomie
f. (de l'angl. ergonomics, du gr. ergon "travail", d'apr. economics, etc.) ергономия. -
54 ficelé,
e adj. (de ficeler) 1. вързан с конец, с канап; 2. разг. облечен; нагласен, стегнат; mal ficelé, безвкусно, лошо облечен; 3. прен. un travail bien ficelé, добре свършена работа. -
55 foutu,
e adj. (de foutre) вулг. 1. направен, извършен; un travail mal foutu, лошо извършена работа; 2. загубен; affaire foutu,e загубена работа; il est foutu, спукана му е работата. -
56 géorgique
adj. et f. pl. (lat. georgicus, gr. geôrgikos, de gê "terre" et ergon "travail") 1. полски (който се отнася до работи в полето); 2. f. pl. георгики ( поеми върху селския бит). -
57 impliquer
v.tr. (lat. implicare "plier dans, envelopper") 1. вплитам, замесвам; въвличам; impliquer dans un procès въвличам в процес; 2. включвам, съдържам в себе си, предполагам; cela implique que това предполага, че; s'impliquer dans son travail отдавам се на работата си. -
58 improductif,
ve f. (de in- et productif) непроизводителен; travail improductif, непроизводителен труд; subst. човек, който не работи директно в производството, а в администрацията на предприятие. Ќ Ant. productif. -
59 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
60 intérimaire
adj. (de intérim) 1. временен, временно изпълняващ длъжност; une commission intérimaire временна комисия; travail intérimaire временна работа; 2. m. човек, който изпълнява временно някаква длъжност, временен заместник; 3. заместващ; personnel intérimaire заместващ персонал.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
travail — TRAVAIL. s. m. Labeur, peine, fatigue, soit du corps, soit de l esprit, qu on prend pour faire quelque chose. Grand, long, penible travail. se mettre au travail. quitter le travail. aimer le travail. se plaire au travail. fuïr le travail. endurer … Dictionnaire de l'Académie française
travail — Travail, Opera, Labor, ou Traveil, est enim qui putet ductum a Transuigilare, id est, Peruigilare. Car traveiller, est diligentem operam alicui rei impendere, quod non fit sine fatigatione. Martialis: Nam vigilare leue est, peruigilare graue. La… … Thresor de la langue françoyse
Travail — Trav ail (?; 48), n. [F. travail; cf. Pr. trabalh, trebalh, toil, torment, torture; probably from LL. trepalium a place where criminals are tortured, instrument of torture. But the French word may be akin to L. trabs a beam, or have been… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Tra vail , n. [Cf. F. travail, a frame for confining a horse, or OF. travail beam, and E. trave, n. Cf. {Travail}, v. i.] Same as {Travois}. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. i. [imp. & p. p. {Travailed}; p. pr. & vb. n. {Travailing}.] [F. travailler, OF. traveillier, travaillier, to labor, toil, torment; cf. Pr. trebalhar to torment, agitate. See {Travail}, n.] 1. To labor with pain; to toil. [Archaic]… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. t. To harass; to tire. [Obs.] [1913 Webster] As if all these troubles had not been sufficient to travail the realm, a great division fell among the nobility. Hayward. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
travail — (n.) labor, toil, mid 13c., from O.Fr. travail suffering or painful effort, trouble (12c.), from travailler to toil, labor, originally to trouble, torture, from V.L. *tripaliare to torture, from *tripalium (in L.L. trepalium) instrument of… … Etymology dictionary
travail — index disaster, effort, endeavor, hardship, labor, strive Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
travail — *labor, *work, toil, drudgery, grind Analogous words: *effort, exertion, pains, trouble … New Dictionary of Synonyms
travail — literary ► NOUN (also travails) 1) painful or laborious effort. 2) labour pains. ► VERB ▪ undergo such effort. ORIGIN Old French, from Latin trepalium instrument of torture … English terms dictionary
