-
21 bureau
m. (de bure) (pl. bureaux) 1. бюро, писалище, писалищна маса; 2. кантора, писалище, канцелария, отделение, бюро, офис; bureau de poste поща, пощенско отделение; le bureau d'une agence офисът на агенция; heures de bureau работно време на канцелария; bureau de change обменно бюро; 3. служба; chef de bureau началник служба; 4. бюро (състав); bureau international du travail международно бюро на труда; bureau de vote комисия, бюро по изборите, изборна секция; 5. воен. поделение на генералния щаб; 6. каса; гише; bureau d'un théвtre театрална каса; 7. анкетна комисия. Ќ bureau de tabac будка за цигари; Deuxième Bureau ост. отдел за военни справки; bureau des pleurs разг. служба по рекламациите; prendre l'air du bureau осведомявам се какво става, какво е настроението; Bureau Veritas технически комитет по наблюдение на корабите и самолетите. -
22 capacité
m. (lat. capacitas, de capax "qui peut contenir") 1. вместимост, обем; mesure de capacité мярка за вместимост; capacité d'un coffre de voiture вместимост на багажник на кола; 2. физ. капацитет, мощност, сила; capacité électrique електрически капацитет; capacité de rendement prévue проектна мощност; 3. способност, дееспособност; capacité de travail трудоспособност; capacité de payement платежоспособност; capacité de jouissance юр. способност за упражняване на право; 4. прен. способност, заложба; 5. капацитет, много способен и вещ човек. Ќ capacité en droit диплома за юридическа правоспособност, издавана след двугодишно следване. Ќ Ant. incapacité, impuissance, inaptitude, impéritie, inhabilité. -
23 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
24 cégétiste
m., f. (de C. G. T. - Confédération Générale du Travail) член на Всеобщата конфедерация на труда. -
25 cérébral,
e, aux adj. (lat. cerebrum) 1. анат. мозъчен; fièvre cérébral,e мозъчна треска (менингит); 2. m., f. човек, който живее разумно; 3. умствен, интелектуален; travail cérébral, умствен труд. -
26 cessation
f. (de cesser) спиране, прекъсване, прекратяване; cessation du travail стачка, спиране на работа; cessation de paiements фалит, спиране на плащанията. Ќ Ant. continuation, maintien, persistance, prolongation, reprise. -
27 cesser
v. (lat. cessare, fréquent. de cedere "tarder") I. v.intr. спирам, преставам, прекратявам, прекъсвам; le vent a cessé вятърът спря; II. v.tr. спирам, прекъсвам, прекратявам, преустановявам; cesser le travail преустановявам работа; III. v.tr.ind. cesser de (+ inf.) спирам, прекратявам; cesser de parler спирам да говоря; ne pas cesser de продължавам да; je n'ai pas cessé de l'aimer продължавам да го обичам. Ќ Ant. continuer, durer, persister; poursuivre, prolonger, reprendre. -
28 chômage
m. (de chômer) 1. ост. прекъсване на работа, неработене, почиване, почивка; le chômage de dimanche неделна почивка; 2. безработица; être en chômage безработен съм; lutte contre le chômage борба срещу безработицата; 3. разг. обезщетение в случай на безработица; toucher le chômage получавам обезщетение за безработен. Ќ Ant. activité, travail; plein-emploi. Ќ Hom. chaumage. -
29 cochon
m. (o. i.) 1. свиня, прасе; cochon de lait прасенце-сукалче; 2. m., f. прен., неодобр., разг. мръсен човек, свиня; 3. мръсник, порочен човек. Ќ nous n'avons pas gardé les cochons enseneble не се познаваме толкова добре, че да си позволявате фамилиарности; manger comme un cochon ям като прасе; travail de cochon зле свършена работа; ils sont copains comme cochons те са големи приятели; il a une tête de cochon той има лош характер; той е много вироглав; un temps de cochon отвратително време; film cochon порнографски филм; tour de cochon мръсен номер; c'est pas cochon това е много успешно, чудесно е; cochon cuirasse зоол. броненосец; cochon marin зоол. тюлен; cochon de fer зоол. бодливо свинче; cochon d'Inde зоол. морско свинче; cochon de mer зоол. морска свиня; cochon de terre зоол. пинголин; cochon noir зоол. пекари. -
30 code
m. (lat. jur. codex "planchette, recueil") 1. кодекс, сборник от закони; code du travail кодекс на труда; code pénal наказателен кодекс; code d'instruction criminelle наказателно-процесуален кодекс; 2. правила, код; правилник; code de la rue правилник за улично движение; passer le code вземам изпита върху правилника за движение; 3. код, шифър; code secret таен код, шифър; mettre en code шифровам, кодирам; code postal пощенски код; code-barre бариран код (върху различни продукти, книги и др. стоки); code gênétique генетичен код. Ќ c'est dans le code това е законно. -
31 coltiner
v.tr. (de collet) нося тежки товари на гръб или върху главата; se coltiner изпълнявам, извършвам; se coltiner ce travail tout seul извършвам тази работа съвсем сам. -
32 commencement
m. (de commencer) начало, започване; au commencement de l'année в началото на годината; le commencement du travail започването на работата; c'est le commencement de la fin това е началото на края; dès le commencement още от началото; le verbe était au commencement в началото бе словото; les commencements начало, първи стъпки. Ќ Ant. fin, achèvement, conclusion, terme, issue, but. -
33 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
34 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
35 concentration
f. (de concentrer, d'apr. l'angl.) 1. сгъстяване, концентриране; 2. сгъстеност, наситеност, концентрация; concentration d'une solution концентрация на разтвор; 3. съсредоточаване, концентрация, съсредоточеност; le travail exige une grande concentration работата изисква голямо съсредоточаване, голяма концентрация. Ќ Camp de concentration концентрационен лагер; concentration des entreprises обединяване на предприятия под общо ръководство (във вид на холдинг, картел, тръст и др.). Ќ Ant. déconcentration, dilution, dispersion, dissipation, dissolution; détente, distraction. -
36 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
37 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
38 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
39 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
40 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари.
Страницы
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
travail — TRAVAIL. s. m. Labeur, peine, fatigue, soit du corps, soit de l esprit, qu on prend pour faire quelque chose. Grand, long, penible travail. se mettre au travail. quitter le travail. aimer le travail. se plaire au travail. fuïr le travail. endurer … Dictionnaire de l'Académie française
travail — Travail, Opera, Labor, ou Traveil, est enim qui putet ductum a Transuigilare, id est, Peruigilare. Car traveiller, est diligentem operam alicui rei impendere, quod non fit sine fatigatione. Martialis: Nam vigilare leue est, peruigilare graue. La… … Thresor de la langue françoyse
Travail — Trav ail (?; 48), n. [F. travail; cf. Pr. trabalh, trebalh, toil, torment, torture; probably from LL. trepalium a place where criminals are tortured, instrument of torture. But the French word may be akin to L. trabs a beam, or have been… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Tra vail , n. [Cf. F. travail, a frame for confining a horse, or OF. travail beam, and E. trave, n. Cf. {Travail}, v. i.] Same as {Travois}. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. i. [imp. & p. p. {Travailed}; p. pr. & vb. n. {Travailing}.] [F. travailler, OF. traveillier, travaillier, to labor, toil, torment; cf. Pr. trebalhar to torment, agitate. See {Travail}, n.] 1. To labor with pain; to toil. [Archaic]… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. t. To harass; to tire. [Obs.] [1913 Webster] As if all these troubles had not been sufficient to travail the realm, a great division fell among the nobility. Hayward. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
travail — (n.) labor, toil, mid 13c., from O.Fr. travail suffering or painful effort, trouble (12c.), from travailler to toil, labor, originally to trouble, torture, from V.L. *tripaliare to torture, from *tripalium (in L.L. trepalium) instrument of… … Etymology dictionary
travail — index disaster, effort, endeavor, hardship, labor, strive Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
travail — *labor, *work, toil, drudgery, grind Analogous words: *effort, exertion, pains, trouble … New Dictionary of Synonyms
travail — literary ► NOUN (also travails) 1) painful or laborious effort. 2) labour pains. ► VERB ▪ undergo such effort. ORIGIN Old French, from Latin trepalium instrument of torture … English terms dictionary
