-
1 demi-ton
m. (de demi- et ton) (pl. demi-tons) муз. полутон. -
2 semi-ton
m. (de semi- et ton) (pl. semi-tons) полутон. -
3 acrimonieux,
se adj. (de acrimonie) лит. язвителен, хаплив, рязък; ton acrimonieux, рязък тон. -
4 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
5 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
6 baryton
m. (gr. barutonos, de barus "grave" et tonos "ton") 1. баритон (глас); 2. баритон (духов инструмент); 3. грам. дума без тонично ударение на последната сричка. -
7 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
8 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
9 brusque
adj. (it. brusco "âpre, non poli, rude") 1. внезапен, ненадеен, неочакван; brusque retour ненадейно завръщане; 2. бърз; 3. груб, рязък, суров; un ton brusque рязък тон; un homme brusque брутален човек. Ќ Ant. doux, mesuré, posé; progressif. -
10 cassant,
e adj. (de casser) 1. крехък, чуплив; 2. прен. рязък, остър; ton cassant, остър тон; 3. разг. изморителен. Ќ Ant. flexible, pliant, résistant, solide. -
11 catégorique
adj. (bas lat. categoricus) категоричен, решителен, безусловен, изричен; ясен; ton catégorique категоричен тон. Ќ Ant. confus, équivoque, évasif. -
12 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
13 char2
ou charre m. (dimin. de charriage, arg. de charrier) арго блъф, шега, лъжа, sans char2 без шеги; arrête ton char2 спри да лъжеш. -
14 cirque
m. (lat. circus) 1. цирк; 2. циркус, котловина; 3. разг. безредие, бъркотия; 4. разг. комедия; arrête ton cirque спри с тази комедия; 5. амфитеатър, арени в Древния Рим, в които се организирали надбягвания с колесници и гладиаторски борби. -
15 colle
f. (lat. pop. °colla, gr. kolla) 1. лепило, клей; кола; colle forte туткал; 2. уч. арго труден, заплетен въпрос; poser une colle а un candidat задавам труден въпрос на кандидат (на изпит); 3. подготвителни упражнения за изпит; 4. наказание на ученик, състоящо се в оставането му в училище след часовете. Ќ chier dans la colle преувеличавам; pot de colle човек, от който не можем да се отървем; vivre а la colle живея на съпружески начала без брак; c'est de la colle, ton riz твоят ориз се е разварил, слепнал се е; peinture а la colle темпера. Ќ Hom. col. -
16 comminatoire
adj. (lat médiev. comminatorius, du lat. class. minari "menacer") 1. юр. който заплашва с наказание в случай на нарушение; 2. заплашителен, заплашващ; ton comminatoire заплашителен тон. -
17 détonner
v.intr. (de ton) 1. не съм в тон, в хармония; 2. пея, свиря фалшиво. -
18 entonner1
v.tr. (de en- et ton) 1. муз. запявам; започвам да пея (за да дам тон); entonner1 un air започвам да пея мелодия; 2. прен. възпявам, превъзнасям. -
19 fontaine
f. (lat. pop. °fontana, class. fons, fontis "sourse") 1. вода, която извира от земята; извор; 2. чешма; 3. фонтан; 4. прен. източник. Ќ il ne faut pas dire fontaine je ne boirai pas de ton eau посл. не трябва никога да се заричаш за нещо. -
20 from(e)gi
ou from(e)ton m. (déform. argot. de fromage) нар. сирене.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Ton- — Ton … Deutsch Wörterbuch
Ton — Ton … Deutsch Wörterbuch
ton — 1. (ton ; devant une voyelle et une h muette : to n ami, to n homme) au masculin ; TA (ta) au féminin ; TES (tê, l s se lie : têz amis) au pluriel pour les deux genres. 1° Adj. possessif qui répond au pronom personnel tu, toi. Ton ami, ta femme … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ton — tȏn m <N mn tónovi> DEFINICIJA 1. a. fiz. zvuk koji nastaje pravilnim titranjem elastičnog tijela i u kojem se razlikuju visina, jačina, boja i trajanje b. karakteristična kvaliteta i boja nekog glazbala ili ljudskog glasa [raspjevani ton… … Hrvatski jezični portal
ton — I {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. tonnie {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 8}}fiz. muz. {{/stl 8}}{{stl 7}} dźwięk towarzyszący drganiom akustycznym o tej samej częstotliwości : {{/stl 7}}{{stl 10}}Tony… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
ton — ton1 or displacement ton [tun] n. pl. tons; sometimes, after a number,ton [var. (differentiated (17th c.) for senses “weight, measure”) of TUN] 1. a unit of weight, equal to 2,000 pounds avoirdupois (907.1847 kilograms or 0.90718 metric ton or… … English World dictionary
ton — [ tʌn ] noun count ** 1. ) AMERICAN a unit for measuring weight, containing 2,000 POUNDS and equal to 907 kilograms: The horse could pull up to 50 tons. Transporting the coal costs $40 per ton. two ton/80 ton etc. (=weighing two tons/80 tons… … Usage of the words and phrases in modern English
Ton — (t[u^]n), n. [OE. tonne, tunne, a tun, {AS}. tunne a tun, tub, a large vessel; akin to G. & F. tonne a ton, tun, LL. tunna a tun; all perhaps of Celtic origin; cf. Ir. & Gael. tunna a tun. Cf. {Tun},{Tunnel}.] (Com.) A measure of weight or… … The Collaborative International Dictionary of English
Ton — Ton … Wikipedia Español
Tôň — (Village) Administration Pays Slovaquie … Wikipédia en Français
ton — S3 [tʌn] n [Date: 1200 1300; Origin: tun container, unit of weight (11 21 centuries), from Old English tunne] 1.) plural tons or ton written abbreviation t a unit for measuring weight, equal to 2240 pou … Dictionary of contemporary English
