-
1 ruine
f. (lat. ruina, de ruere "tomber, s'écrouler") 1. разрушаване, разваляне; 2. прен. погром, гибел, пропадане; разруха, крах, опропастяване, опустошение; провал; разорение, съсипване, разрушаване; aller а la ruine вървя към гибелта си; être au bord de la ruine на ръба на разорението съм; 3. развалина (за човек); 4. развалина ( за постройка), руина; 5. източник на големи, разорителни разноски. Ќ battre en ruine заплашвам, състоянието, положението на някого; tomber en ruine срутвам се (за постройка); деградирам напълно, пропадам; menacer ruine застрашен съм от провал; застрашен съм от срутване ( за сграда). Ќ Ant. essor, fortune. -
2 aventurine
f. (de aventure, un ouvrier ayant laissé tomber par aventure de la limaille dans une matière vitreuse en fusion) минер. полупрозрачен кварц с примеси на слюда. -
3 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
4 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
5 bolide
m. (gr. bolis, idos "sonde, jet") 1. астр. болид, метеорит; 2. прен. състезателна кола. Ќ arriver (tomber) comme un bolide явявам се неочаквано. -
6 bombe1
f. (du lat. bombus) 1. бомба; bombe1 incendiaire запалителна бомба; bombe1 lacrymogène бомба със сълзотворен газ; lacher, larguer des bombe1s sur un objectif хвърлям бомбите по цел; désamorcer une bombe1 обезвреждам бомба; bombe1 volante ост. ракета от типа Фау 1 и Фау 2; bombe1 atomique атомна бомба; bombe1 а hydrogène водородна бомба; bombe1 а neutrons неутронна бомба; 2. неочаквана новина; 3. сферична стъклена ваза; 4. каскет на жокей; 5. аерозол, спрей. Ќ bombe1 glacée сладолед във форма на конус; tomber, arriver comme une bombe1 пристигам, случвам се изведнъж, неочаквано; bombe1 volcanique парче лава, изхвърлено от кратера на вулкан. -
7 boue
f. (gaul. °bawa "saleté") 1. кал; patauger dans la boue шляпам в калта; 2. тиня, утайка. Ќ tirer qqn. de la boue изваждам някого от позорно положение; tomber dans la boue изпадам в позорно положение; se vautrer dans la boue изпаднал съм напълно; tos de boue разг. стара разбита таратайка; boues d'épuration утайки от пречистване на отпадни води; bains de boue кални бани. Ќ Hom. bout. -
8 casaquin
m. (de casaque) ост. казакен (вид корсаж); tomber sur le casaquin de qqn. разг. хвърлям се върху някого, бия някого. -
9 cascade
f. (it. cascata, de cascare "tomber") 1. водопад, каскада; 2. каскада ( в киното). Ќ rire en cascade смях, който ту избухва, ту стихва. -
10 casquer
v.intr. (it. cascare "tomber") давам пари, плащам. -
11 chambouler
v.tr. (p.-к. de cambo "jambe" et bouler, sabouler "tomber") разг. обръщам наопаки. -
12 chance
f. (lat. pop. cadentia, de cadere "tomber") 1. случай, възможност; сполука, щастие, шанс; tenter la chance опитвам щастието си; quelle chance! какъв добър случай! la chance a tourné късметът се обърна; bonne chance! добра сполука! saisir la chance не пропускам случая; 2. pl. вероятности; il y a des chances pour que cela se produise има вероятност това да стане. Ќ c'est la faute а pas de chance разг. виновна е липсата на късмет (казва се, когато няма виновен). Ќ Ant. malchance, déveine, guigne, poisse. -
13 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
14 déconfiture
f. (de déconfire) 1. пълно поражение, сразяване; 2. разг. опростяване, разоряване; 3. неплатежоспособност на дебитор. Ќ être (tomber) en déconfiture фалирам; напълно пропадам. Ќ Ant. triomphe, succès. -
15 défaveur
f. (de dé- et faveur) 1. немилост; tomber en défaveur изпадам в немилост; 2. неблагоразположение; изгубване на благоволение. Ќ Ant. faveur. -
16 dégradation
f. (bas lat. degradatio) 1. унизително лишаване от чин, достойнство, звание и др.; 2. ост. унижение, понижение, деградация; 3. повреждане, разваляне; повреда; 4. упадък; падение; 5. избледняване (на светлина, цветове и др.). Ќ tomber dans la dégradation изпадам в немилост. -
17 discrédit
m. (it. discredito) 1. намаляване стойността на ценни книжа, акции и др.; 2. изгубване на влияние, доверие; jeter le discrédit sur qqn. подкопавам влиянието на някого; tomber en discrédit изгубвам влиянието си. Ќ Ant. crédit, considération, faveur. -
18 disgrâce
f. (it. disgrazia) 1. немилост; tomber en disgrâce падам в немилост пред някого; 2. разш. нещастие, зла съдба; 3. лит. непохватност, несръчност, недодяланост, тромавост. Ќ Ant. faveur, grâce, beauté. -
19 domaine
m. (lat. dominium) 1. имот, имение; domaine familial семеен имот; 2. управление на държавните имоти; domaine de l'Etat държавни имоти; domaine privé частен сектор (имот); domaine public обществени имоти (които не могат да се закупуват: гори, водоизточници и др.); 3. достояние; tomber dans le domaine public творби, които престават да бъдат собственост на авторите си (или наследниците им) и които могат да се ползват от всеки издател; 4. област, ведомство; 5. компетентност; специалност; област на изследване. -
20 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от.
См. также в других словарях:
tomber — TOMBER. v. n. Cheoir. Estre porté de haut en bas par son propre poids, ou par impulsion. Tomber lourdement. tomber à plomb. tomber à la renverse. tomber de son haut. tomber sur les genoux. tomber à terre. tomber dans l eau. tomber à plate terre.… … Dictionnaire de l'Académie française
tomber — Tomber, Plusieurs escrivent Tumber, et semble qu il vient de Titubare, en ostant la premiere syllabe, Ruere, Concidere, Collabi, Decidere, Prolabi, Delabi, cerchez le mot Cheoir. Tomber de haut, Alte cadere, B. ex Cic. Tomber du ciel, Delabi de… … Thresor de la langue françoyse
Tomber de — ● Tomber de être atteint de quelque chose : Tomber de sommeil … Encyclopédie Universelle
Tomber en — ● Tomber en indique le passage (assez brusque) d un état à un autre : Mot tombé en désuétude. Des édifices qui tombent en ruine … Encyclopédie Universelle
tomber — 1. tomber [ tɔ̃be ] v. <conjug. : 1> • XV e; tumber XIIe; probablt o. onomat., avec infl. de l a. fr. tumer « gambader, culbuter », frq. °tûmon I ♦ V. intr. (auxil. être) A ♦ Être entraîné à terre en perdant son équilibre ou son assiette. 1 … Encyclopédie Universelle
tomber — (ton bé) v. n. 1° Aller de haut en bas, en vertu de son propre poids. 2° Avec pluie, neige, grêle, brouillard, etc. tomber s emploie le plus souvent à l impersonnel. 3° Mourir. 4° Succomber. 5° Ne pas pouvoir se soutenir. 6° Tomber… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TOMBER — v. n. Être emporté, entraîné de haut en bas par son propre poids. Il se dit Des personnes et des choses. Tomber lourdement. Tomber à plomb. Tomber à la renverse. Tomber de son haut, de toute sa hauteur. Tomber sur les genoux. Tomber à terre.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TOMBER — v. intr. Perdre son équilibre, être renversé, abattu. Tomber lourdement. Tomber à la renverse. Tomber de son haut, de toute sa hauteur. Tomber sur les genoux. Tomber à terre, par terre. Tomber dans l’eau. Tomber tout à plat, tout de son long.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
tomber — vi. /vt., choir, chuter, (à Arvillard, ce verbe se conjugue avec l auxiliaire avoir au temps composés) ; vimp. , pleuvoir : TONBÂ (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228, Balme Si., Chambéry.025, Giettaz, Megève, Montendry.219, Morzine.081 … Dictionnaire Français-Savoyard
tomber — v.i. Être arrêté (arg.). / Accepter de se laisser corrompre. / Tomber sur le paletot, surprendre. / Tomber sur un bec, sur un manche, rencontrer un obstacle inattendu. / Tomber dans les pommes, s évanouir. / Laisser tomber quelqu un, l abandonner … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Tomber — Chute Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
