-
1 tombe
f. (gr. tumbos) 1. надгробен камък; гроб; descendre un cercueil dans une tombe спускам ковчег в гроб; commander une tombe chez le marbrier поръчвам надгробен паметник при каменаря; 2. прен., поет. смърт; être au bord de la tombe; avoir déjà un pied dans la tombe близо съм до смъртта, с единия крак съм в гроба; descendre dans la tombe умирам. -
2 tombé,
e adj. (de tomber) 1. паднал, откършен; fruits tombé,s паднали плодове; 2. свален, пропаднал. -
3 outre-tombe
loc. adv. (de outre et tombe) отвъд гроба, на оня свят; d'outre-tombe задгробен; посмъртен; mémoires d'outre-tombes посмъртни спомени, записки ( издадени след смъртта на автора). -
4 tomber1
v. (frq. °tûmon) I. v.intr. 1. падам; tomber1 de tout son poids (tomber1 comme une masse) падам с цялата си тежест; tomber1 par (а) terre падам на земята; le gouvernement est tombé правителството падна; 2. падам, вися; de charmants lustres tombent du plafond красиви полилеи висят от тавана; 3. падам, спускам се; eau qui tombe en cascade вода, която пада на каскада; la pluie, la neige tombe дъждът, снегът пада; les feuilles tombent листата падат; le rideau tombe завесата се спуска; 4. падам, умирам (на бойното поле); 5. падам, хвърлям се пред; tomber1 а ses pieds падам пред краката Ј; 6. падам, предавам се; 7. изпадам; tomber1 en léthargie изпадам в летаргичен сън; tomber1 en syncope (en défaillance) изпадам в безсъзнание, прилошава ми; 8. връхлитам; des malheurs tombent sur moi връхлитат ме нещастия; 9. пристигам ненадейно, попадам; tomber1 bien, mal пристигам (попадам) на място, не на място; 10. утихвам, затихвам, отслабвам, залязвам; le jour tombe денят е към края си; sa colère tombe гневът Ј отслабва; 11. разпадам се, превръщам се в; tomber1 en ruines разрушавам се; 12. отпадам, пропадам; la difficulté tombe трудността отпада; 13. замирам; le son tomber1 звукът замира (намаля); 14. попадам; tomber1 dans un piège попадам в клопка; tomber1 au pouvoir de qqn. попадам във властта на някого; 15. изпадам; tomber1 en désespoir изпадам в отчаяние; 16. съвпадам; fêtes tombant le même jour празници, които съвпадат (са в един и същи ден); 17. спадам, намалям; les prix tombent цените намалят; la température tombe температурата спада; 18. в съчет. laisser tomber1 изпускам; разг. забравям, изоставям, пренебрегвам, не се интересувам; faire tomber1 повалям, събарям; II. v.tr. 1. спорт., нар. повалям (в борба); 2. нар. съблазнявам, свалям (жена); III. v.imp. пада; il tombe de la neige вали, пада сняг. Ќ tomber1 а l'eau пропадам; tomber1 а plat провалям се; tomber1 d'accord споразумяваме се; tomber1 de Charybde en Scylla падам от трън на глог; tomber1 de son haut (des nues) оставам крайно изненадан, падам от облаците; tomber1 en désuétude излизам от употреба; en panne развалям се, претърпявам авария (за мотор); tomber1 sur un bec излъгвам се в сметките, сбърквам при броенето; ça tombe comme а Gravelotte вали силно. -
5 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
6 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
7 catacombe
f. (it. catacumba, altér. de catatumba, de gr. kata "en bas" et lat. tumba "tombe") катакомба. -
8 cataracte
f. (lat. cataracta, gr. kataraktês "chute") 1. водопад; 2. мед. катаракта, перде ( на окото). Ќ il tombe des cataractes вали проливен дъжд. -
9 déposer
v. (lat. deponere) I. v.tr. 1. слагам; déposer ses bagages а la consigne слагам багажа си на гардероб; 2. влагам; déposer de l'argent влагам пари; 3. подавам (оплакване в полицията); déposer sa démission подавам оставката си; 4. полагам; déposer une gerbe sur une tombe полагам цветя на гроб; 5. свалям, освобождавам (от длъжност); 6. déposer la couronne абдикирам; 7. образувам; наслагвам (утайки и др.); 8. зарегистрирам; 9. отмествам, свалям от мястото, където е бил поставен (предмет и др.); II. v.intr. обявявам се, свидетелствам; déposer contre, en faveur de свидетелствам срещу, в полза на. Ќ déposer les armes слагам оръжието си. Ќ Ant. retirer. -
10 endormir
v.tr. (lat. indormire) 1. приспивам; 2. успокоявам, слагам упойка; endormir la douleur приспивам болката; 3. прен. приспивам, притъпявам; endormir les soupçons de qqn. намалявам съмненията на някого; 4. храня с празни надежди, с илюзии; 5. страшно отегчавам, приспивам; s'endormir заспивам; унасям се в сън. Ќ s'endormir du sommeil de la tombe умирам. Ќ Ant. réveiller. -
11 épitaphe
f. (lat. epitaphium, gr. epitaphion, de epi "sur" et taphos "tombe") епитафия, надгробен надпис. -
12 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
13 laps2,
e adj. (lat. lapsus "qui est tombé", p. p. de labi "glisser, couler") 1. който се е отметнал от католическото вероизповедание; 2. m., f вероотстъпник ( от католицизма). -
14 objet
m. (lat. scolast. objectum) 1. предмет, произведение, вещ; objets de consommation предмети за потребление; objet d'art произведение на изкуството; 2. нещо; saisir le premier objet qui tombe sous la main хващам първото нещо, което ми попадне под ръка; 3. обект, цел; avoir pour objet имам за цел; 4. предмет, задача; l'objet d'une dissertation предмет на есе, съчинение; 5. грам. допълнение; complément d'objet direct или objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect или objet indirect непряко допълнение; 6. филос. обект. -
15 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
16 relever
v. (de re- et lever) I. v.tr. 1. вдигам, поставям на място; relever un mouchoir вдигам кърпичка; relever un véhicule renversé вдигам преобърната кола; 2. вдигам, изправям; relever la tête вдигам глава; relever son col вдигам си яката; 3. възстановявам; relever un mur démoli възстановявам разрушена стена; 4. повдигам; la rivière relève son niveau реката повдига нивото си; 5. запретвам; 6. прен. възстановявам, повдигам равнището, способствам за разцвета, за благоденствието; relever l'économie възстановявам икономиката; relever le niveau de vie вдигам нивото на живот; 7. определям местоположението; 8. забелязвам, отбелязвам; вземам бележка; relever les fautes dans un texte отбелязвам грешките в текст; 9. освобождавам (от поето задължение); relever qqn. de qqch. освобождавам някого от нещо; 10. освобождавам някого от служба, от длъжност; 11. подправям ядене; 12. украсявам разказ; relever un récit de détails украсявам разказ с подробности; 13. подчертавам, правя да изпъкне; 14. заменям някого в непрекъсната работа; II. v.intr. 1. възстановявам се; 2. вдигам се нагоре (за дреха); III. v.tr.ind. relever de 1. завися от; il relève de son directeur той зависи от своя директор; 2. от ресора съм на, от областта съм на, подчинявам се на; se relever 1. повдигам се, изправям се, стъпвам на крака; l'enfant tombe et se relève детето пада и се изправя; 2. ставам от легло (след болест); 3. прен. оправям се от; въздигам се, преживявам подем; le pays se relève страната изживява подем; 4. заменям се ( в работата на смени). Ќ relever le gant приемам предизвикателство; relever des empreintes снемам отпечатъци. Ќ Ant. renverser; abattre, affaiblir; abaisser, descendre, rabattre; déprécier, diminuer, rabaisser; descendre, tomber. -
17 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
18 tombal,
e, aux adj. (de tombe) надгробен; pierre tombal,e надгробен камък; inscription tombal,e надгробен надпис. -
19 tombeau
m. (de tombe) 1. гробница; надгробен паметник; гроб; 2. прен. смърт; descendre au tombeau умирам; 3. разш. тъмно, тъжно място; лобно място; 4. поетична или музикална творба в памет на покойник. Ќ а tombeau ouvert презглава; бързо, непредпазливо. -
20 tombelle
f. (de tombe) археол. малка гробна могила.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
tombe — [ tɔ̃b ] n. f. • v. 1130; lat. ecclés. tumba; gr. tumbos 1 ♦ Lieu où l on ensevelit un mort, fosse recouverte d une dalle (parfois d un monument). ⇒ sépulture, tombeau. Descendre un cercueil dans une tombe. Tombes d un cimetière, d une nécropole … Encyclopédie Universelle
tombé — tombe [ tɔ̃b ] n. f. • v. 1130; lat. ecclés. tumba; gr. tumbos 1 ♦ Lieu où l on ensevelit un mort, fosse recouverte d une dalle (parfois d un monument). ⇒ sépulture, tombeau. Descendre un cercueil dans une tombe. Tombes d un cimetière, d une… … Encyclopédie Universelle
tombé — tombé, ée (ton bé, bée) part. passé de tomber. 1° Qui a été entraîné de haut en bas. Un fruit tombé. • Un sceptre si tôt tombé d une royale main, BOSSUET Mar. Thér.. • On lui a souvent [à Louis XIV] ouï parler des temps de son enfance avec… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tombe — TOMBE. s. f. Table de pierre, de marbre, de cuivre, &c. dont on couvre la fosse d un homme mort. Tombe de marbre, tombe de pierre, tombe d ardoise, tombe de cuivre. cy gist sous cette tombe. lever une tombe. mettre une inscription sur une tombe … Dictionnaire de l'Académie française
tombe — Tombe, ou Tombeau, Il vient de {{t=g}}tumbos,{{/t}} à ceste cause plusieurs escrivent Tumbe, Tymbus, Tumulus, Bustum, Arca … Thresor de la langue françoyse
tombé — Tombé, [tomb]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
Tombé — Un tombé (en anglais pinfall, ou simplement pin) est une des différentes formes de victoire dans le catch, quand le catcheur rive au sol les épaules de son adversaire pour un compte de trois par l arbitre. Le plaquage des épaules doit avoir lieu… … Wikipédia en Français
tombe — (ton b ) s. f. 1° Grande table de marbre, de pierre, de cuivre, etc. dont on couvre la fosse qui contient un mort. • Mes cheveux gris me font déjà frémir ; Dessous la tombe il faut toujours dormir ; Elle est un lit où jamais on ne veille,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tombe — Une tombe (du grec tumbos) est l endroit où le corps d un être humain (ou parfois d un animal) mort est enterré, généralement après des funérailles. Les tombes sont le plus souvent regroupées dans des cimetières, mais peuvent aussi se trouver… … Wikipédia en Français
TOMBE — s. f. Grande table de pierre, de marbre, de cuivre, etc., dont on couvre une sépulture. Tombe de marbre. Tombe de pierre. Tombe de cuivre. Ci gît sous cette tombe... Lever une tombe. Mettre une épitaphe sur une tombe. TOMBE, se dit aussi pour… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TOMBE — n. f. Fosse recouverte d’une table de pierre, de marbre, de cuivre, etc., qui renferme un ou plusieurs morts. Il se dit, en général, de Tout lieu où un mort est enseveli. Fig., Avoir un pied dans la tombe, être très âgé, très malade, être sur le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
