-
21 baratter
v.tr. (p.-к. du scand. barâtta "combat") бия масло. -
22 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
23 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
24 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
25 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
26 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
27 gaz
m. (mot de Van Helmont (1577 - 1644), d'apr. lat. chaos) 1. газ, въздухообразно тяло; gaz d'éclairage светилен газ; gaz de combat боен газ; gaz lacrymogène сълзотворен газ; gaz tonnant гърмящ газ; gaz de marais метан; marcher plein gaz карам с пълна газ; gaz rare рядък газ (съдържащ се в много малки количества в атмосферата); gaz des houillères газ гризу; compteur а gaz брояч за изразходван в домакинството или в промишлеността газ (пропан, бутан); ça sent le gaz мирише на газ; bec de gaz газов фенер за осветление; gaz asphyxiant задушлив газ; chambre а gaz газова камера (в концентрационен лагер); 2. pl. мед. газове; 3. газова смес, използвана като гориво в двигател; gaz d'échappement отработени газове. Ќ Ant. liquide, solide. Ќ Hom. gaze. -
28 gladiateur
m. (lat. gladiator "qui combat avec le glaive", de gladius "glaive") гладиатор. -
29 gonfalon
m. (frq. °gunfano "étendard de combat") 1. средновековно военно знаме с издължена форма и няколко върха в края; 2. хоругва. -
30 groupe
m. (it. gruppo "nњud, assemblage", d'o. germ. °kruppa "masse arrondie") 1. група; un groupe de touristes група туристи; le groupe de tête челна група (в състезание); thérapie de groupe групова терапия; groupe parlementaire парламентарна група; 2. групировка; les groupes politiques политически групировки; 3. воен. отделение, група, взвод; groupe d'étude учебна група; groupe de combat боева група; 4. музикална група; 5. воен. група от две въздушни ескадрили; 6. стадо, глутница; 7. муз. групето. Ќ groupe de pression лоби; groupe frigorifique хладилен агрегат; groupe а risque рискова група; groupe sanguin кръвна група. Ќ Hom. group. -
31 inégal,
e, aux adj. (lat. inæqualis puis inéqual, refait en inégal, d'apr. égal) 1. неравен, нееднакъв; combat inégal, неравен бой; nombres inégal, aux нееднакви числа; 2. грапав, негладък; surface inégal,e грапава повърхнина; 3. неравномерен; pas inégal, aux неравномерни крачки; 4. променлив; непостоянен; променливо качество; jeu inégal, d'un acteur не много добра игра на актьор, неравностойна. Ќ Ant. égal; identique, même, pareil; lisse, uni; régulier, uniforme; soutenu. -
32 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
33 judiciaire
adj. (lat. judiciarius) 1. съдебен; vente judiciaire продажба по решение на съдебните власти; pouvoir judiciaire съдебна власт; enquête judiciaire съдебно следствие; erreur judiciaire съдебна грешка; acte judiciaire съдебен акт; poursuite judiciaire съдебно преследване; combat (duel) judiciaire ист. двубой по решение на съдебните власти (в Средновековието); 2. ост., филос. който се отнася до преценка; faculte judiciaire (ou la judiciaire) способност да се различава истината от лъжата. -
34 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
35 nageur,
euse m., f. (de nager) 1. плувец; 2. гребец; 3. pl. плаващи птици. Ќ nageur, de combat плувец, специално съоръжен за плуване под вода; maître nageur, треньор по плуване. -
36 nègre,
euse m., f. (esp. ou port. negro "noir") 1. негър; nègre, blanc, nègre,esse blanche негър с по-светла кожа; 2. adj. негърски, чернокож; art nègre,, musique nègre, негърско изкуство, негърска музика; 3. тъмнокафяв ( за цвят). Ќ vouloir blanchir un nègre, искам невъзможното; travailler comme un nègre, работя много; parler petit nègre, говоря лошо френски; un combat de nègre,s dans un tunnel събитие, което е станало в пълен мрак, тъмнина; faire comme le nègre, продължавам. -
37 rififi
m. (de rif "combat", d'o. it.) арго бой, кавга. -
38 taureau
m. (de l'a. fr. tor; du lat. taurus, gr. taurôs) 1. бик; taureau de combat специално отгледан бик за борба; la course de taureaux борба с бикове; 2. прен. много силен човек, бик; 3. le Taureau зодия Телец ( втори знак на зодиака). Ќ prendre le taureau par les cornes хвърлям се смело срещу мъчнотията. -
39 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Combat Libre — La victoire en combat libre est souvent lié à un knockout ou à une soumission (technique d abandon). Le combat libre est un sport de combat complet associant pugilat et lutte au corps à corps, dans lequel les deux combattants peuvent utiliser de… … Wikipédia en Français
Combat Ultime — Combat libre La victoire en combat libre est souvent lié à un knockout ou à une soumission (technique d abandon). Le combat libre est un sport de combat complet associant pugilat et lutte au corps à corps, dans lequel les deux combattants peuvent … Wikipédia en Français
Combat libre — La victoire en combat libre est souvent lié à un knockout ou à une soumission (technique d abandon). Le combat libre est un sport de combat complet associant pugilat et lutte au corps à corps, dans lequel les deux combattants peuvent utiliser de… … Wikipédia en Français
Combat total — Combat libre La victoire en combat libre est souvent lié à un knockout ou à une soumission (technique d abandon). Le combat libre est un sport de combat complet associant pugilat et lutte au corps à corps, dans lequel les deux combattants peuvent … Wikipédia en Français
Combat Aircraft (Osprey) — Combat Aircraft ... Pays Royaume Uni Langue Anglais Genre Aviation … Wikipédia en Français
combat — [ kɔ̃ba ] n. m. • 1538; de combattre 1 ♦ Action de deux ou de plusieurs adversaires armés, de deux armées qui se battent. ⇒ bataille. Spécialt Phase d une bataille. ⇒ 1. action, affrontement, choc, engagement, mêlée, 1. rencontre; baroud. Combat… … Encyclopédie Universelle
Combat (Résistance) — Pour les articles homonymes, voir Combat (homonymie). Combat est un grand mouvement de Résistance en France créé en zone non occupée ou zone sud pendant la Seconde Guerre mondiale (1939 1945). Combat est le plus important des huit grands… … Wikipédia en Français
Combat (resistance) — Combat (résistance) Pour les articles homonymes, voir Combat (homonymie). Combat est un grand mouvement de Résistance en France créé en zone non occupée ou zone sud pendant la Seconde Guerre mondiale (1939 1945). Combat est le plus important des… … Wikipédia en Français
Combat engineering — is a combat service support role of using the knowledge, tools and techniques of engineering by troops in peace and war, but specifically in combat. A combat engineer, in many armies also called pioneer or sapper, is a military specialist in… … Wikipedia
Combat Infantryman Badge — Awarded by United States Army Type Badge … Wikipedia
Combat Au Hockey Sur Glace — Bagarre générale lors d’un match de la Ligue de hockey de l Ontario. En hockey sur glace, les combats entre deux joueurs ou plus sont monnaie courante dans certaines ligues, particulièrement en Amérique du Nord. Certains joueurs, les… … Wikipédia en Français
