-
1 terre
а terre ou terre-а-terre loc.adj. (loc. adv., "sans s'elever du niveau commun") практичен, материален, земен, непоетичен. -
2 terre-neuvien
m. (de Terre-Neuve) (pl. terre-neuviens) 1. рибар, който отива на далечен риболов край бреговете на Ню-Фаундленд; 2. кораб, който служи за такъв риболов. -
3 terre-plein
m. (it. terrapieno "rempli de terre"; de pieno "plein", attract. de sens de plain "plat") (pl. terre-pleins) 1. насип, нанос; 2. воен. път, пътека върху укрепление. -
4 terre-neuve
m.inv. (ellipse de chien de Terre-Neuve, île d'Amérique du Nord) нюфаундленд ( порода едри кучета). -
5 pied-à-terre
m. inv. (de pied, а et terre) временна квартира ( където човек може да пребивава известно време в чужд град). -
6 pomme
de terre f. (trad. de malum terrњ "fruit de terre", de pomme et terre) картоф; éplucher des pommes de terre беля картофи. Ќ nez en pomme кръгъл нос; c'est un sac de pommes de terre дебела грозна жена. -
7 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
8 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
9 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
10 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
11 roture
f. (lat. ruptura "rupture", en lat. pop. "terre défrichée (rompue), puis "redevance due au seigneur pour une terre а défricher", d'où "propriété non noble") лит. 1. простолюдие; 2. ист. състояние на лице, на наследство, което не принадлежи към дворянството; 3. неблагородност. -
12 abonnir
v.tr. (de bon) рядко подобрявам; abonnir une terre подобрявам почва, земя; s'abonnir v.pron. подобрявам се, придобивам по-добри качества; le vin s'abonnit en vieillissant виното става по-добро като отлежава. -
13 allodial,
e, aux adj. (lat. méd. allodialis) ист. алодиален (свободен от феодални задължения имот); terre allodial,e земя, свободна от задължения към господаря. -
14 allonger
v. (de long) I. v.tr. 1. удължавам, наставям; 2. разтягам; allonger la table разтягам маса; 3. протягам, изтягам; allonger les bras протягам ръце; 4. протакам, провлачвам; 5. разреждам; allonger une sauce разреждам сос; 6. забързвам, усилвам; allonger le pas ускорявам крачка; II. v.intr. удължавам се; увеличавам се; les jours commencent а allonger дните започват да се удължават; s'allonger 1. удължавам се; увеличавам се; 2. разтягам се; 3. протягам се, изтягам се, обтягам се; s'allonger par terre разг. излягам се на земята. Ќ allonger un coup de pied разг. ритвам някого; allonger une gifle разг. лепвам плесница; allonger la sauce прен. разтягам думите си. Ќ Ant. raccourcir, replier. -
15 alluvion
f. (lat. alluvio) 1. геол. нанос, утайка; terre d'alluvion наносна почва; 2. юр. разрастване на терен чрез наноси; 3. ост. образуване на наноси. -
16 améliorer
v.tr. (de meilleur) подобрявам; améliorer une terre подобрявам почва; s'améliorer подобрявам се. Ќ Ant. détériorer. -
17 amendable
adj. (de amender) 1. който може да се подобри; une terre amendable почва, която може да се подобри; 2. поправим; faute amendable поправима грешка. -
18 amendement
m. (de amender) 1. ост. подобрение; amendement d'une terre подобрение на почва; 2. поправяне; amendement d'un criminel поправяне на престъпник; 3. юр. изменение, поправка. -
19 amender
v.tr. (lat. amendare) 1. подобрявам, правя по-плодороден; amender une terre правя по-плодородна почва; 2. поправям, подобрявам; 3. променям; s'amender поправям се, ставам по-добър. Ќ Ant. détériorer, gâter. -
20 atterrer
v.tr. (de a- et terre) 1. повалям; 2. прен. поразявам, смайвам.
См. также в других словарях:
TERRE — Avant d’être un concept, la Terre fut une donnée: d’abord, la Terre nourricière – autrement dit, la «terre végétale» –, puis, la Terre où l’homme vit, par opposition à la mer, c’est à dire les terres émergées. Tout naturellement, cette Terre,… … Encyclopédie Universelle
terre — TERRE. s. f. Le plus pesant des quatre Elements, & celuy que les Philosophes définissent ordinairement, Element sec & froid. Le globe de la terre. Dieu a creé le ciel & la terre. la masse, le tour, le centre, les deux bouts de la terre. l ombre,… … Dictionnaire de l'Académie française
TERRE — Terre, s. f., proprement le limon qui produit les plantes; qu il soit pur ou mélangé, n importe: on l appelle terre vierge quand elle est dégagée, autant qu il est possible, des parties hétérogènes: si elle est aisée à rompre, peu mêlée de… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
terre — Terre, f. penac. Est l un des ouvrages premiers de Dieu, attribué aux hommes, où tous animaux et alimens d iceux sont placez, et est le centre du comble de l air, Terra, dont il est parti: l Italien suit le Latin, disant terra, l Espagnol l… … Thresor de la langue françoyse
Terre — (frz. Erde) steht für Terre à Terre, Lektion des Reitens Terre des hommes, internationales Hilfswerk Terre des Femmes, Hamburger feministischer Verein Terre ist Ortsname von Cinque Terre, italienische Region Terre de Bas, Guadeloupe Terre de Haut … Deutsch Wikipedia
Terre-98 — Planète de la série Marvels Localisation Voie lactée Caractéristique(s) univers parallèle de la Terre 616 Villes principales New York, São Paulo, Calcutta … Wikipédia en Français
terré — terré, ée (tè ré, rée) part. passé de terrer. 1° À quoi on a mis de la terre. Un arbre terré. Sucre terré, sucre mis en pain après avoir été blanchi par l argile. Et où lesdits redevables voudraient payer en moscouades terrées et blanchies,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Terre ! — ● Terre ! cri poussé par la vigie qui aperçoit la terre … Encyclopédie Universelle
terre — TERRE: Dire les quatre coins de la terre, puisqu elle est ronde … Dictionnaire des idées reçues
terré — Terré, [terr]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
terre — (tê r ) s. f. 1° Sol sur lequel on marche et qui produit les végétaux. 2° Terre, en termes de terrassement, de fortification. 3° À terre. 4° À plate terre. 5° Par terre. 6° Terre à terre. 7° Donner du nez en terre. 8° Sous terre.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
