-
1 terminer
terminer[´tə:minə] n юрид. решение; oyer and \terminer наказателен процес; право на пътуващ съдия да разглежда дела. -
2 terminer
v.tr. (lat. terminare, de terminus "fin") 1. ограничавам, поставям граница; 2. довършвам, завършвам, свършвам; terminer un travail довършвам дадена работа; élément qui termine la série елемент, който се явява завършек на серията; 3. se terminer 1. свършвам,завършвам; le déjeuner venait de se terminer обядът току-що бе привършил; 2. se terminer par завършвам на, имам за завършек...; la soirée se termine par un petit bal вечерта завършва с малък бал. Ќ Ant. commencer. -
3 oyer
oyer[´ɔiə] n юрид. 1. разглеждане на криминално дело, особ. в: \oyer and terminer; 2. заповед за съставяне на съд. -
4 cadence
f. (it. cadenza, du lat. cadere "se terminer") муз. 1. каденца; 2. ритъм, темпо; а une cadence accélérée с ускорено темпо; la cadence des pas ритъмът на стъпките; 3. норма; les cadences de la production производствени норми; 4. поет. мярка, ритъм; 5. loc. adv. en cadence отмерено, ритмично, равномерно. Ќ cadence de tir d'une arme скорострелност на оръжие. -
5 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
6 débuter
v.intr. (de dé- et but) 1. играя пръв (при някои игри); 2. дебютирам, започвам. Ќ Ant. achever, conclure, finir, terminer. -
7 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
8 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
9 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
10 entreprendre
v.tr. (de entre- et prendre) 1. предприемам; наемам се, залавям се, заемам се, захващам се; entreprendre de faire qqch. залавям се да правя нещо; 2. разг. преследвам, гоня; атакувам; 3. стремя се да спечеля някого; ухажвам жена; 4. v.intr. entreprendre sur ост. присвоявам. Ќ Ant. accomplir, achever, terminer. -
11 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
12 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
13 terminaison
f. (de terminer, d'apr. lat. terminatio) 1. край, свършек; la terminaison d'une carrière завършекът на кариера; 2. грам. окончание, завършек; 3. мед. окончание ( на нерв). Ќ Ant. commencement, début.
См. также в других словарях:
terminer — [ tɛrmine ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; lat. terminare, de terminus « fin » I ♦ 1 ♦ Vieilli Arrêter en formant une limite (dans l espace). ⇒ borner, limiter. « De grandes bruyères terminées par des forêts » (Chateaubriand). ♢ … Encyclopédie Universelle
Terminer — Ter mi*ner, n. [F. terminer to bound, limit, end. See {Terminate}.] (Law) A determining; as, in oyer and terminer. See {Oyer}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
terminer — Terminer. v. a. Mettre des bornes, donner des bornes, des limites. Hercule termina ses conquestes au lieu qu on appelle encore les colomnes d Hercule. ce bois termine agreablement la veuë. ces montagnes terminent agreablement l horison. Il… … Dictionnaire de l'Académie française
terminer — a determining, legal term, from Fr. terminer to end, from L. terminare (see TERMINUS (Cf. terminus); Cf. also OYER (Cf. oyer)) … Etymology dictionary
terminer — Terminer, Terminare, Finire … Thresor de la langue françoyse
terminer — (tèr mi né) v. a. 1° Borner, limiter. • Par le corps, j entends tout ce qui peut être terminé par quelque figure, qui peut être compris en quelque lieu, et remplir un espace en telle sorte que tout autre corps en soit exclus, DESC. Médit. II … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TERMINER — v. a. Borner, limiter, être à la fin, marquer la fin. Ce bois termine agréablement la vue. Ces montagnes terminent heureusement l horizon. La description qui termine le premier chant de son poëme. Fig., La mort termina les conquêtes d Alexandre.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TERMINER — v. tr. Borner, limiter. Ce bois termine agréablement la vue. Ces montagnes terminent heureusement l’horizon. Il signifie encore être à la fin, marquer la fin. La description qui termine le premier chant de son poème. La mort termina les conquêtes … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
terminer — See court of oyer and terminer; oyer and terminer … Ballentine's law dictionary
terminêr — ja m (ȇ) delavec, ki določa začetek in konec posamezne faze dela v proizvodnem procesu: normirec, lanser in terminer … Slovar slovenskega knjižnega jezika
terminer — /tarmanar/ L. Fr. To determine. See oyer and terminer … Black's law dictionary
