-
61 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
62 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
63 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
64 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
65 pavé
m. (de paver) 1. паве, каменно блокче; 2. паваж, настилка; 3. прен. улица; être sur le pavé без работа съм; 4. в съчет. le haut du pavé най-видното място, първенство, почетно място; 5. прен. дебела книга; дълга отегчителна статия във вестник. Ќ battre le pavé шляя се, скитам се безцелно; brûler le pavé галопирам, карам с всичка сила; les pavés le disent и децата го знаят, цял свят го знае; le pavé de l'ours мечешка услуга; avoir un pavé sur l'estomac тежко ми е на стомаха; c'est le pavé dans la mare необичайно събитие. -
66 peser
v. (lat. pop. °pesare, class. pensare, de pendere "peser") I. v.tr. 1. тегля, меря; peser avec une balance меря с теглилка, кантар; 2. прен. обмислям; преценявам; peser le pour et le contre претеглям положителните и отрицателните страни на нещо; II. v.intr. 1. тежа; il pesait cent deux kilos той тежеше сто и два килограма; 2. наблягам; натискам; peser sur, contre une porte pour l'ouvrir натискам врата, за да я отворя; 3. прен. причинявам мъка, тежа; peser sur потискам; peser а досаждам, измъчвам; se peser тегля се. Ќ ne pas peser lourd незначителен съм, нямам влияние; tout bien pesé добре премислено. -
67 pignon1
m. (lat. class. pinna "créneau") островърх завършек на покрив ( откъм фасадата). Ќ avoir pignon1 sur rue ост. имам собствена къща; имам фонд, търговски капитали в някой град; acquérir pignon1 sur rue използва се за търговец, който притежава добро място за собствения си магазин, бизнес и др. -
68 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
69 qui-vive
interj. et m.inv. (probabl. de la loc. homme qui vive "qui que ce soit, quelqu'un") 1. interj. кой там! (вик на стража или часови); 2. m. inv. извикване "кой там!" Ќ sur le qui-vive нащрек; être toujours sur le qui-vive винаги съм нащрек. -
70 rade1
f. (a. angl. rad "raid") мор. залив, пристанище; mouiller sur rade1 хвърлям котва в залив, пристанище. Ќ laisser en rade1 разг. изоставям; voiture en rade1 sur le bord de la route кола, изоставена край пътя. Ќ Hom. rad. -
71 refléter
v.tr. (de reflet) 1. отразявам; le miroir reflète la lumière огледалото отразява светлината; 2. прен. отразявам, изразявам, представлявам; les paroles reflètent les sentiments думите изразяват чувствата; se refléter 1. отразявам се; 2. se refléter dans, sur изразявам се, лича, отразявам се; son trouble de reflétait sur son visage смущението личеше на лицето му. -
72 rejaillir
v.intr. (de re- et jaillir) 1. бликвам отново, отскачам, изпръсквам (за течност); l'eau rejaillit sur le garçon водата изпръсква момчето; 2. отразявам се (за светлина); 3. прен. отразявам се, падам на (върху); la gloire du génie rejaillit sur ses successeurs славата на гения пада и върху последователите му. -
73 reporter2
v.tr. (de re- et porter) 1. занасям, нося отново; връщам на старото място; 2. фин. пренасям, правя пренос; 3. отлагам, насрочвам за по-късно; 4. пренасям мислено; 5. ост. повтарям; 6. записвам в нов регистър, в нов документ; 7. прехвърлям (нещо върху някого); reporter2 sur la tête d'un enfant toutes ses ambitions прехвърлям на детето си всичките си амбиции; 8. залагам на ново число, на нов кон; se reporter2 1. пренасям се мислено; 2. позовавам се; 3. отнасям се към; 4. прехвърлям си; se reporter2 la voix sur un autre candidat прехвърлям гласа си на друг кандидат ( в избори). -
74 réserve
f. (de réserver) 1. юр. уговорка, условие; faire, émettre des réserves sur une opinion изказвам резерви относно някакво мнение; 2. воен. запас; резерв, резервни войски; officiers de réserve офицери от запаса; 3. запазен периметър за лов (в гора); 4. юр. запазена част от наследство; 5. прен. сдържаност, резервираност, дискретност, предпазливост; parler avec réserve говоря резервирано; se tenir sur la réserve имам резервирано, сдържано поведение; 6. запазено място; 7. pl. уговорки, условия; 8. pl. запаси, резерви; puiser dans ses réserves черпя от резервите си; réserve monétaires валутни резерви; 9. loc. adv. en réserve настрана; mettre en réserve оставям настрана, в запас, съхранявам; sans réserve без изключение, безусловно, неограничено, без уговорки; sous toute réserve с известна уговорка; 10. loc. prép. ост. а la réserve de с изключение на; 11. фин. част от печалба, която се отделя за резерв, провизия; 12. биол. резервни вещества за организъм; 13. резерват; réserve de chasse ловен резерват; réserve indienne индиански резерват; 14. раздел в библиотека, където се съхраняват най-ценните книги, които се заемат със специално разрешение; 15. склад в къща; 16. складово помещение в музей, където се съхраняват предметите, които не се излагат. Ќ Ant. audace, familiarité, hardiesse, impudence. -
75 retarder
v. (lat. retardare, rac. tardus "tard") I. v.tr. 1. забавям, бавя; отсрочвам, отлагам; retarder qqn. забавям някого; retarder le départ de qqn. отлагам тръгването на някого; 2. забавям, правя да закъснее; la pluie retarde le travail дъждът забавя работата; 3. задържам, спирам, забавям; 4. връщам назад (стрелките на часовник); II. v.intr. 1. закъснявам, изоставам; la montre de ma mère retarde часовникът на майка ми изостава; 2. прен. изоставам; retarder sur la mode изоставам от модата; vous retardez (sur une nouvelle) вие не сте в течение, изостанали сте. Ќ Ant. avancer; accélérer, activer; anticiper, hâter. -
76 retenue
f. (de retenir) 1. сдържаност, скромност, умереност, дискретност; 2. задържане; retenue d'une marchandise а la frontière задържане на стока на границата; 3. удръжка; faire une retenue de 10 % sur les salaires правя удръжка от 10 % върху заплатите; retenue sur le traitement удръжка от работната заплата; 4. задържане на ученик в училище след часовете (наказание); 5. мат. остатък, запазване наум на число (при смятане); 6. задържана вода между шлюзове в язовир; 7. закрепване (на греди в стена); 8. в съчет. cordage de retenue въже, което служи за задържане на предмет при издигане във въздуха; 9. автомобилно задръстване. Ќ retenue d'eau водохранилище, язовир, вир. Ќ Ant. audace, désinvolture, effusion, familiarité, impudence, indiscrétion, laisser-aller, licence. -
77 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
78 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
79 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
80 saint-pierre
m. (poisson Saint-Pierre, ce poisson porte sur chacun de ses côtés une tache ronde où la légende voit l'empreinte qu'y laissèrent les doigts de saint Pierre quand, sur l'ordre du Christ, il tira de la bouche du poisson le statère du cens) (pl. saint-pierre ou saint-pierres) зоол. светипетрова риба.
Страницы
См. также в других словарях:
SUR — may refer to *Sur, Lebanon, a.k.a Tyre *Sur, Oman, the easternmost major town in Oman *Sur, Fujairah, a settlement in Fujairah *Sur, Switzerland, is a village in the canton of Grisons *Súr, a village in Hungary * Notes in Indian music, see swara… … Wikipedia
Sur — bezeichnet: das ISO 3166 und olympische Länderkürzel für die Republik Suriname den IATA Flughafencode von Summer Beaver Airport, Kanada Seemingly Unrelated Regression, eine Methode in der Ökonometrie um Regressionsgleichungen zu schätzen Siemens… … Deutsch Wikipedia
SUR — bezeichnet: das ISO 3166 und olympische Länderkürzel für die Republik Suriname den ITU Landeskenner im internationalen Kurzwellenrundfunk für Suriname den IATA Flughafencode von Summer Beaver Airport, Kanada Seemingly Unrelated Regression, eine… … Deutsch Wikipedia
Sur- — [F. sur over, above, contr. fr. L. super, supra. See {Super }.] A prefix signifying over, above, beyond, upon. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Sur En — (rätoromanisch für „am Inn“) bezeichnet: Sur En (Sent), Ortsteil im Kanton Graubünden, die politisch zur Gemeinde Sent gehört Sur En (Ardez), Ortsteil im Kanton Graubünden, die politisch zur Gemeinde Ardez gehört Siehe auch: Suren Surén … Deutsch Wikipedia
SUR — Préposition de lieu qui sert à marquer La situation d une chose à l égard de celle qui la soutient. Sur la terre. Sur terre. Sur mer et sur terre. Sur le haut d une maison. Sur une montagne. Sur un cheval. Sur un vaisseau. Sur sa tête. Sur un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÛR — ÛRE. adj. Certain, indubitable, vrai. C est une chose sûre. Cela est sûr. Rien n est si sûr. Rien n est plus sûr. Cela est il bien sûr ? C est une chose moralement sûre. Je regarde cela comme sûr. Je vous donne cela pour sûr. Il se dit aussi… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Sur GR — GR ist das Kürzel für den Kanton Graubünden in der Schweiz und wird verwendet, um Verwechslungen mit anderen Einträgen des Namens Surf zu vermeiden. Sur … Deutsch Wikipedia
SUR — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « sûr », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) « sur », sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Súr — Infobox Settlement subdivision type = Country subdivision name = HUN timezone=CET utc offset=+1 timezone DST=CEST utc offset DST=+2|official name=Súr subdivision type1=County subdivision name1=Komárom Esztergom area total km2=37.37 population… … Wikipedia
SUR — URE. adj. Qui a un goût acide et aigret. Ce fruit est sur. Ces pommes sont sures. L oseille est fort sure … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
