-
1 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
2 affadir
v.tr. (de fade) 1. ост. отвръщавам, втръсвам; 2. правя блудкав, безвкусен; affadir le sujet правя сюжета блудкав; s'affadir ставам блудкав, безвкусен. Ќ Ant. affermir; pimenter, relever. -
3 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
4 appesantir
v.tr. (de a- et pesant) 1. правя по-тежък, отежнявам; 2. прен. сковавам; 3. натискам, налягам; appesantir sa main sur натискам с ръка върху; s'appesantir отежнявам се. Ќ appesantir sa main sur qqn. наказвам някого; s'appesantir sur un sujet разпростирам се върху даден предмет; s'appesantir sur des détails впускам се в подробности. Ќ Ant. alléger, glisser. -
5 assujettir
v.tr. (de a- et sujet) 1. покорявам, поробвам, принуждавам; 2. прен. подчинявам; 3. закрепявам; фиксирам; s'assujettir покорявам се, подчинявам се. Ќ Ant. délivrer, libérer. -
6 broder
v.tr. (o. germ.) 1. бродирам, веза; 2. прен., ост. украсявам разкази с измислици, неверни неща. Ќ broder sur un sujet говоря дълго за нещо без да имам какво да кажа. -
7 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
8 complément
m. (lat. complementum, de complere "remplir") 1. допълнение, добавка, попълване, допълване; 2. грам. допълнение; complément d'objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect непряко допълнение; complément circonstanciel обстоятелствено пояснение; complément déterminatif (de nom, d'adjectif) несъгласувано определение; 3. ел. стойност 1 или 0 на променлива в двоичен режим; 4. биол. сложна протеинова субстанция, която се намира в кръвния серум и се прикрепва към антителата при имунни реакции. Ќ Ant. amorce, commencement; essentiel, principal; rudiment; sujet. -
9 complexe
adj. et m. (lat. complexus, de complecti "contenir") 1. сложен; sujet complexe грам. сложен подлог; 2. m. комплекс; 3. m. сложното; le simple et le complexe простото и сложното; 4. усложнен, заплетен, объркан; 5. мед. съвкупност от няколко наранявания или аномалии; 6. псих. комплекс; complexe d'Њdipe Едипов комплекс; complexe d'infériorité комплекс за малоценност. Ќ complexe sidérurgique металургичен комбинат. Ќ Ant. simple. -
10 contresujet
m. (de contre- et sujet) муз. втори или трети мотив във фуга. -
11 disputer
v. (lat. disputare) I. v.tr.ind. 1. ост. споря, препирам се; 2. карам се; disputer d'un (sur un) sujet avec qqn. карам се с някого по дадена тема; 3. съпернича на някого; II. v.tr. 1. състезавам се, боря се за, защищавам, оспорвам, браня; 2. разг. карам се на някого, хокам някого; se disputer карам се; оспорвам се, оспорваме си. Ќ disputer sur la pointe d'une aiguille препирам се за дребни работи. -
12 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
13 infertile
adj. (bas lat. infertilis) 1. лит. неплодороден; стерилен; sol infertile неплодородна почва; 2. прен. безплоден; imagination infertilee безплодно въображение. Ќ sujet infertile неблагодарен сюжет. -
14 ingrat,
e adj. et n. (lat. ingratus, rac. gratus) 1. неблагодарен; être ingrat, envers ses amis неблагодарен съм към приятелите си; 2. прен. неизгоден, неблагодарен; sujet ingrat, неблагодарна тема; 3. неприятен, грозен; visage ingrat, неприятно, грозно лице; 4. m., f. неблагодарник. Ќ âge ingrat, пубертетна възраст; sol ingrat, неплодородна почва. Ќ Ant. reconnaissant; fécond, fertile; avenant, plaisant. -
15 inquiétude
f. (bas lat. inquietudo) 1. безпокойство, тревога; inquiétude sur, au sujet de безпокойство за, относно нещо; soyez sans inquiétude не се безпокойте; 2. ост. развълнуваност, душевно терзание. Ќ Ant. tranquillité, calme, paix, repos. -
16 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
17 messire
m. (de mes, cas sujet de mon et sire) ост. господар, господин. -
18 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
19 quolibet
m. (du lat. scolast. disputationes, quæstiones de quolibet "débats, questions sur n'importe quel sujet") подигравка, насмешка, виц. -
20 rentrer
v. (de re- et entrer) I. v.intr. 1. прибирам се; връщам се; rentrer au logis връщам се в жилището си; rentrer le matin връщам се сутринта; 2. свивам се, прибирам се (за охлюв); 3. започвам отново учебните занятия, работа, своята дейност; 4. театр. започвам, откривам сезона; 5. връщам се на сцената (за театрален актьор); 6. встъпвам, поемам отново, възстановявам; rentrer dans l'administration връщам се отново в администрацията; 7. възвръщам си отново; rentrer dans sa renommée възвръщам си реномето; rentrer dans ses droits възвръщам правата си; 8. постъпвам (за суми); 9. техн. влизам едно в друго (за тръби); 10. включен съм, влизам в нещо; rentrer dans une catégorie влизам в категория; 11. влизам; rentrer dans la cathédrale влизам в катедралата; II. v.tr. 1. прибирам; rentrer la récolte прибирам реколтата; 2. прибирам, вкарвам; rentrer la voiture au garage вкарвам колата в гаража; rentrer sa chemise dans le pantalon вкарвам ризата си в панталона; 3. сдържам; rentrer ses larmes сдържам сълзите си; 4. стягам, прибирам; rentrer le ventre прибирам корема си. Ќ rentrer dans l'ordre връщам се отново към нормалния живот; rentrer dans sa coquille уединявам се; rentrer dans son sujet връщам се към темата; rentrer en soi-même отдавам се на размисъл; rentrer dans le chou, le lard de qqn. хвърлям се върху някого; les jambes me rentrent dans le corps не си усещам краката от умора. Ќ Ant. échapper, ressortir, sortir.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
SUJET — Il n’est point de sujet sans dépendance affirmée à l’égard d’une puissance dont ce sujet relève, de par les hasards de sa constitution anatomique, de son caractère et de sa situation au sein d’une classe sociale et d’une constellation familiale… … Encyclopédie Universelle
sujet — sujet, ette 1. (su jè, jè t ) adj. 1° Qui est dans la dépendance, qui est obligé d obéir. Nous sommes tous sujets aux lois et aux coutumes du pays où nous vivons. • Volontés sujettes, CORN. Mél. II, 8. • ....que le pape est maître de l un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Sujet — (französisch für „Thema“) bezeichnet den Inhalt oder Gegenstand einer Beschreibung. Der Begriff kann als Synonym für den Stoff einer Geschichte oder das Thema eines Vortrags verwendet werden. Das gilt auch für die Bildende Kunst, wobei der… … Deutsch Wikipedia
sujet — SUJÉT, sujeturi, s.n. (înv.) Temă (literară), subiect. ♦ Prilej, motiv. – Din fr. sujet. Trimis de IoanSoleriu, 29.07.2004. Sursa: DEX 98 sujét s. n., pl. sujéturi Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic … Dicționar Român
Sujet — Sn Thema per. Wortschatz fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. sujet, der Entsprechung von Subjekt. Ebenso nschw. sujett, nnorw. sujett. ✎ DF 4 (1978), 593. französisch frz … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Sujet — (fr., spr. Süschäh), 1) so v.w. Subject; 2) Gegenstand, bes. 3) Gegenstand, Stoff, Vorwurf einer Rede, eines Gedichts, Dramas, einer Oper etc.; 4) (Mus.), der Hauptsatz, das Thema … Pierer's Universal-Lexikon
Sujet — (franz., spr. ßǖsché), soviel wie Subjekt; Gegenstand, besonders der Gegenstand oder Vorwurf, die Fabel (s. d.) einer Erzählung, eines Gedichtes, eines Dramas, Stoff einer Rede etc … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Sujet — (frz., spr. ßüscheh), Gegenstand, Stoff, Vorwurf einer Rede etc … Kleines Konversations-Lexikon
Sujet — (süschä), frz., was Subject … Herders Conversations-Lexikon
sujet — DEFINICIJA v. siže … Hrvatski jezični portal
SUJET — s. m. Cause, raison, motif. Il vous a querellé sans sujet, pour un sujet fort léger. Vous ne lui en avez point donné sujet. J ai sujet de me plaindre. À quel sujet avez vous fait telle chose ? Il n en use pas de cette sorte sans sujet. Il lui a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
