-
1 sourd,
e adj. (lat. surdus) 1. глух; sourd, comme un pot напълно глух; 2. притъпен, малко звучен, неясен, глух; bruit sourd, глух, притъпен звук; 3. блед, матов (за цвят); teint sourd, блед цвят; 4. sourd, а прен. нечувствителен, неумолим, глух; невъзприемчив; rester sourd, aux cris de ses frères оставам безчувствен към виковете на братята си; 5. таен, безшумен; вътрешен, тъп; douleur sourd,e тъпа болка; colère sourd,e безмълвна ярост; une lutte sourd,e скрита, тайна борба; 6. грам. глух; consonnes sourd,es глухи съгласни; 7. m., f. глух човек. Ќ crier (frapper) comme un sourd, разг. викам, удрям с всички сили; faire la sourd,e oreille разг. правя си оглушки. Ќ Ant. éclatant, sonore; vif, aigu. -
2 sourd-muet,
sourde-muette adj. (de sourd et muet) (pl. sourds-muets, sourdes-muettes) 1. глухоням; 2. m., f. глухоням човек. -
3 absurde
adj. et m. (lat. absurdus "discordant", de surdus "sourd") 1. абсурден, неразумен, безсмислен, безразсъден; conduite absurde глупаво поведение; vous êtes absurde! говорите абсурдни неща!; 2. алогичен; 3. m. абсурд, безсмислица, глупост; démontrer qqch. par l'absurde доказвам нещо, като изтъквам, че обратното би било безсмислица. Ќ Ant. fondé, raisonnable, sage, sensé; logique. -
4 aigu,
л adj. (lat. acutus) 1. остър, изострен; lame aigu,л тънко острие; 2. остър, силен; douleur aigu,л остра болка; accent aigu, грам. остро ударение; angle aigu, геом. остър ъгъл; 3. писклив; пронизителен; 4. прен. проницателен, хитър. Ќ Ant. émoussé; grave; sourd. -
5 assourdir
v.tr. (dе a- et sourd) 1. заглушавам; притъпявам (звук); 2. прен. уморявам, отегчавам с шум, приказки; s'assourdir заглушавам се ( за съгласна). -
6 bombarde
f. (lat. bombus "bruit sourd") 1. воен., ост. бомбарда, бойна машина за хвърляне на големи камъни; 2. муз. старинен духов инструмент, предшественик на фагота; 3. вид къс обой, използван в Бретан. -
7 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
8 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
9 pioche
f. (de pic) 1. кирка; 2. разг. усилено занимание. Ќ une tête de pioche упорит, инат човек; sourd comme une pioche напълно глух. -
10 sourdaud,
e adj. (de sourd) ост. 1. който не дочува; 2. m., f. глух човек, глухчо. -
11 sourdement
adv. (de sourd) 1. глухо; 2. прен. тайно, потайно, скрито. -
12 sourdière
f. (de sourd) капаци на прозорец ( за изолиране на шума). -
13 sourdine
f. (it. sordina, de sordo "sourd") 1. муз. сурдинка; 2. loc. adv. а la sourdine, en sourdine тихо, безшумно, тайно, потайно. -
14 sourdingue
adj. et n. (de sourd et suff. arg. -ingue) нар. глух. -
15 surdi-mutité
f. (de surdité et mutité, d'apr. sourd-muet) глухонемота.
См. также в других словарях:
sourd — sourd … Dictionnaire des rimes
sourd — sourd, sourde [ sur, surd ] adj. et n. • XIIIe; surt fin XIe; lat. surdus I ♦ 1 ♦ Qui perçoit mal les sons ou ne les perçoit pas du tout. ⇒Fam. sourdingue. « Ce bruit me rendit non tout à … Encyclopédie Universelle
sourd — 2. (sour) s. m. Nom donné à la salamandre dans quelques provinces. ÉTYMOLOGIE Origine inconnue. SUPPLÉMENT AU DICTIONNAIRE 2. SOURD. ÉTYM. Le sourd est dit ainsi parce que, en Normandie, la salamandre terrestre, ou mouron, passe pour sourde.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sourd — SOURD, [s]ourde. adj. Qui ne peur oüyr, par le vice, par le deffaut de l organe de l oüye. Il est devenu sourd. cette maladie l a rendu sourd. sourd de nature. il est sourd & muet. Il se prend aussi subst. Un sourd. une sourde. il frape comme un… … Dictionnaire de l'Académie française
sourd — Sourd, m. monosyllab. Est celuy qui n oit point, Surdus, voyez Sourdement. Devenir sourd, Obsurdescere. Faire le sourd à aucun, Dormire alicui. Nous faisons des sourds, Obsurdescimus. Parler à un sourd, Surdis auribus canere. Rendre sourd,… … Thresor de la langue françoyse
Sourd — Surdité La surdité est un état pathologique caractérisé par une perte partielle ou totale du sens de l ouïe. Dans son acception générale, ce terme renvoie le plus souvent à une abolition complète de l audition. Dans le langage médical, surdité… … Wikipédia en Français
SOURD — OURDE. adj. Qui ne peut entendre, par le vice, le défaut, l obstruction de l organe de l ouïe. Il est devenu sourd. Cette maladie l a rendu sourd d une oreille. Sourd de nature. Il est sourd et muet. Sourd muet de naissance. Il est complétement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
sourd — an. cheûr (Albertville.021) / chò (Annecy, Sevrier) / chor (Saxel.002, Villards Thônes.028) / chôr (Cordon.083) / seur (Arvillard.228) / sò (Albanais.001) / sor (Chambéry) / sôr (Bellecombe Bauges), RDA, E || m., sòr (St Martin Porte.203) || f.,… … Dictionnaire Français-Savoyard
sourd-muet — sourd muet, sourde muette [ surmɥɛ, surdəmɥɛt; surdmɥɛt ] n. et adj. • 1564; de sourd et muet ♦ Personne atteinte de surdité congénitale ou très précoce et dont la parole n a pas été éduquée (beaucoup de sourds apprennent à parler). « Ces sourds… … Encyclopédie Universelle
Sourd comme un pot — ● Sourd comme un pot complètement sourd … Encyclopédie Universelle
sourd-muet, sourde-muette, sourds-muets, sourdes-muettes — ● sourd muet, sourde muette, sourds muets, sourdes muettes adjectif et nom Sujet qui, en raison d une surdité congénitale ou acquise dans sa petite enfance, n a pu apprendre à parler par lui même. (Un sujet atteint de surdimutité peut apprendre à … Encyclopédie Universelle
