-
41 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
42 récupérer
v.tr. (lat. recuperare) 1. възстановявам, възвръщам; récupérer une chose perdue възвръщам нещо изгубено; 2. получавам обратно; 3. възобновявам (силите си); 4. наваксвам; 5. вземам обратно; récupérer un enfant а la sortie de l'école вземам дете на излизане от училище; 6. променям първоначалната политическа ориентация на нещо поради някакъв интерес; 7. récupérer des heures отработвам часове, които съм пропуснал да отработя преди. Ќ Ant. perdre. -
43 reperdre
v.tr. (de re- et perdre) губя, изгубвам отново. -
44 retrouver
v.tr. (de re- et trouver) 1. намирам отново; c'est une occasion que tu ne retrouveras jamais това е случай, какъвто няма да намериш никога повече; 2. намирам, откривам (нещо загубено); retrouver son chien намирам отново кучето си; 3. връщам се отново, отивам отново при някого; tu dois le retrouver ти трябва да идеш при него; 4. възвръщам си, възстановявам; retrouver le calme възстановявам си спокойствието; 5. прен. познавам отново; retrouver la joie познавам отново радостта; 6. откривам отново; retrouver un secret de fabrication откривам производствена тайна; 7. спомням си; je ne peux pas retrouver son nom не мога да си спомня името му; se retrouver 1. намирам се отново; 2. срещаме се, намираме се отново; se retrouver а Paris срещаме се в Париж; on se retrouvera! пак ще се срещнем! 3. ориентирам се; намирам пътя си след като съм се загубил; se retrouver dans ses comptes ориентирам се в сметките си; 4. познавам сам себе си, овладявам се; 5. успявам да изкарам печалба; 6. оказвам се; se retrouver sans travail оказвам се без работа. Ќ un(e) de perdu(e), dix de retrouvé(e)s всяко зло за добро; retrouver ses esprits осъзнавам се. Ќ Ant. égarer, oublier, perdre; dérouter. -
45 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа). -
46 salive
f. (lat. saliva) слюнка. Ќ dépenser sa salive разг. говоря много; perdre sa salive разг. говоря напразно; avaler sa salive въздържам се да говоря. -
47 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
48 sauver
v.tr. (lat. ecclés. salvare, de salvus "sauf") 1. спасявам, избавям, отървавам; sauver un malade спасявам болен; sauver qqn. du naufrage спасявам някого при корабокрушение; sauver son honneur спасявам честта си; 2. прен. прикривам, оправдавам; sauver les apparences (les dehors) спасявам положението, успявам да прикрия нещо; se sauver 1. спасявам се, избавям се; 2. разг. отивам си; 3. избягвам; 4. преливам, изкипявам; le lait se sauve млякото изкипява. Ќ Ant. perdre; livrer. -
49 souffle
m. (de souffler) 1. дъх, дихание; perdre le souffle задъхвам се; 2. издишане, дишане; j'écoutais son souffle слушах дишането му; 3. въздушна струя, духане; лъхане, полъх; 4. прен. вдъхновение; le souffle créateur съзидателско, творческо вдъхновение; avoir du souffle вдъхновен съм. -
50 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
51 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
52 tramontane
f. (it. tramontana (stella), proprem. "(étoile) qui est au delà des monts") 1. ост. полярна звезда; 2. студен северен вятър ( в Лангедок). Ќ perdre la tramontane обърквам се, губя ума и дума. -
53 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
Страницы
См. также в других словарях:
perdre — [ pɛrdr ] v. tr. <conjug. : 41> • Xe; lat. perdere I ♦ (Sens pass.) A ♦ Être privé, provisoirement ou définitivement, de la possession ou de la disposition de (qqch.). 1 ♦ Ne plus avoir (un bien). Perdre une somme d argent. Perdre sa… … Encyclopédie Universelle
perdre — PERDRE. v. a. Estre privé par accident de quelque chose qu on avoit, dont on estoit en possession. Perdre son bien. c est un homme qui n a rien à perdre. ce Prince perdit ses Estats par sa faute. il perdit la couronne avec la vie. lorsque les… … Dictionnaire de l'Académie française
perdre — Perdre, Perdere, Disperdere, Amittere. Perdre quelque chose que ce soit, Naufragium facere. Perdre courage, Animos submittere, cerchez le mot Courage. Le Roy perdit toute contenance, Adeo perturbauit ea vox regem, vt non color, non vultus ei… … Thresor de la langue françoyse
Perdre quelque chose, beaucoup, ne pas perdre grand-chose, ne rien perdre — ● Perdre quelque chose, beaucoup, ne pas perdre grand chose, ne rien perdre passer à côté de quelque chose d intéressant, d avantageux ou, au contraire, avoir évité quelque chose d inintéressant : Vous n avez rien perdu en ne venant pas à cette… … Encyclopédie Universelle
perdre — perdre. Perdre l estèla, perdre la tramontana : perdre le nord … Diccionari Personau e Evolutiu
Perdre la demeure — Auteur Pham Van Ky Genre Roman Pays d origine France Éditeur éditions Gallimard … Wikipédia en Français
Perdre est une question de methode — Perdre est une question de méthode Perdre est une question de méthode (Perder es cuestion de método) est le titre d un film policier colombien réalisé par Sergio Cabrera, sorti en 2004. Il est adapté du roman éponyme de Santiago Gamboa, publié en … Wikipédia en Français
Perdre, garder la main — ● Perdre, garder la main perdre, garder l habitude de faire quelque chose, perdre, garder son habileté … Encyclopédie Universelle
Perdre contenance — ● Perdre contenance perdre son sang froid, être embarrassé, intimidé, se démonter … Encyclopédie Universelle
Perdre créance — ● Perdre créance perdre la confiance, le crédit qu autrui vous accordait … Encyclopédie Universelle
Perdre l'esprit — ● Perdre l esprit perdre la raison, devenir fou … Encyclopédie Universelle
