-
1 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
2 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
3 affectionner
v.tr. (de affection) 1. ост. привързвам се, предан съм на някого; s'affectionner привързвам се; s'affectionner aux gens qui m'aiment привързвам се към хората, които ме обичат; 2. обичам; имам предпочитание към; affectionner sa mère обичам майка си; affectionner cette robe предпочитам да обличам често тази рокля. Ќ Ant. se détacher, détester. -
4 ancrer
(de ancre) v.tr. 1. мор. закотвям; 2. прен. затвърдявам, внедрявам; 3. здраво прикрепям, закрепям; s'ancrer закотвям се; затвърдявам се, закрепявам се. Ќ Ant. désancrer, détacher. -
5 annexer
v.tr. (de annexe) 1. присъединявам, анексирам; 2. прибавям, прилагам; s'annexer присвоявам си. Ќ Ant. détacher, séparer, céder. -
6 cramponner
v.tr. (de crampon) 1. прикрепвам, закрепвам, стягам с железни скоби; 2. прен. задържам, вкопчвам се в някого; se cramponner прикрепвам се, закрепвам се, залавям се, вкопчвам се; se cramponner а qqn. вкопчвам се в някого. Ќ Ant. arracher, défaire, détacher, séparer; lâcher, laisser. -
7 enchaîner
v.tr. (de en- et chaîne) 1. оковавам във вериги; връзвам с верига; 2. прен. привързвам; 3. сдържам, овладявам; 4. свързвам; 5. подчинявам, покорявам; 6. продължавам, поемам (поредицата от реплики в театрална постановка); enchaîner ses idées свързвам идеите си; s'enchaîner обвързвам се. Ќ Ant. détacher, désenchaîner. -
8 intégrer
v. (lat. integrare, lat. médiév. "rendre complet, achever") I. v.tr. 1. мат. интегрирам; 2. включвам; интегрирам; II. v.tr. ou v.tr.ind. intégrer (а) une école арго издържал съм кандидатстудентски изпит; s'intégrer включвам се; интегрирам се. Ќ Ant. détacher. -
9 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner. -
10 rattacher
v.tr. (de re- et attacher) 1. повторно връзвам; rattacher un chien връзвам отново куче; 2. привързвам; 3. командировам, причислявам; 4. свързвам, отнасям; 5. присъединявам; se rattacher 1. привързвам се, прикрепям се; присъединявам се; 2. имам връзка, отношение. Ќ Ant. détacher. -
11 tacher
v.tr. (de tache) 1. цапам; tacher ses vêtements цапам дрехите си; 2. прен. опетнявам; se tacher цапам се, изцапвам се; покривам се с петна. Ќ Ant. détacher.
См. также в других словарях:
détacher — 1. (dé ta ché) v. a. Enlever les taches. Détacher un habit. Absolument. Savon à détacher. ÉTYMOLOGIE Dé.... préfixe, et tache. détacher 2. (dé ta ché) v. a. 1° Dégager quelqu un d une attache. Détacher un forçat, un chien. 2° Faire qu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
detacher — Detacher. v. a. Oster les taches. Il faut envoyer cet habit au fripier pour le detacher … Dictionnaire de l'Académie française
Détacher les bras du corps — ● Détacher les bras du corps les lever plus ou moins le long et à une certaine distance du corps … Encyclopédie Universelle
Détacher un coup — ● Détacher un coup le décocher, le donner … Encyclopédie Universelle
détacher — 1. détacher [ detaʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • destachier v. 1160; de attacher, par changement de préf.; de l a. fr. tache « agrafe » I ♦ V. tr. 1 ♦ Dégager (qqn, qqch.) de ce qui attachait, de ce à quoi (qqn, qqch.) était attaché. ⇒ délier … Encyclopédie Universelle
DÉTACHER — v. a. Dégager une personne ou une chose de ce qui l attachait, de ce qui la retenait, de l objet auquel elle était attachée, fixée. Détacher un forçat. Détacher un chien. Détacher une tapisserie, un tableau. Détacher une barque du rivage.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
détacher — I. DÉTACHER. v. a. ter les taches. Détacher un habit. Liqueur qui sert à détacher. Pierre à détacher. II. DÉTACHER. v. actif. Dégager une personne ou une chose de ce qui l attachoit. Détacher un forçat. Détacher un chien. Détacher une tapisserie … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
détacher — vt. , délier (les bêtes), délacer (des chaussures, une corde, une ficelle, un paquet) : DÉTASHÎ (Albanais.001, Annecy.003, Saxel.002, Thônes.004) / é (Arvillard.228), dèssatché (Montagny Bozel) ; déglètâ (Morzine.081), déglyétâ (Cordon.83), R.4… … Dictionnaire Français-Savoyard
DÉTACHER — v. a. Ôter les taches. Détacher un habit. Liqueur qui sert à détacher. Savon à détacher. DÉTACHÉ, ÉE. participe … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DÉTACHER — v. tr. Débarrasser d’une tache, de taches. Détacher un habit. Substance qui sert à détacher. Savon à détacher … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
détacher — ● vp. ►COMM Quitter une communication multipoint … Dictionnaire d'informatique francophone
