-
1 séparer
v.tr. (lat. separare) 1. разделям, отделям; слагам отделно; 2. скарвам; разделям, разединявам; 3. правя разлика; разграничавам; 4. скъсвам връзките си с някого; se séparer разделям се, отделям се. Ќ se séparer de corps et de bien юр. за съпрузи, които след развода не живеят заедно и не управляват съвместно имуществата си. -
2 accommoder
v.tr. (de a- et commode) 1. ост. accommoder а стъкмявам, натъкмявам, адаптирам, нареждам, приспособявам; accommoder qqch. aux circonstances приспособявам нещо според обстоятелствата; 2. accommoder avec съчетавам; accommoder l'utile et l'agréable съчетавам полезното с приятното; 3. ост. обличам, глася, фризирам; придавам добър вид; 4. настанявам удобно; je l'accommode dans sa chaise; 5. прен., ост. подреждам, правя за смях; je l'ai bien accomodé! добре го подредих!; 6. приготвям, сготвям (храна); accommoder le poisson avec une sauce готвя рибата със сос; 7. фокусирам (оптична система); 8. s'accommoder а приспособявам се към; s'accommoder а la vie приспособявам се към живота; 9. s'accommoder de приемам, понасям, приемам нещата такива, каквито са, приспособявам се; s'accommoder avec qqn. уреждам проблема с някого; il s'accommode de tout той се приспособява към всичко; il s'accommode d'une mauvaise chambre той се задоволява с една лоша стая; accommoder de toutes pièces злословя срещу някого. Ќ Ant. déranger, opposer, séparer; refuser. -
3 agglomérer
v.tr. (lat. agglomerare) 1. трупам, натрупвам, насъбирам; 2. слепвам; s'agglomérer трупам се, натрупвам се, насъбирам се. Ќ Ant. désagréger, disperser, séparer. -
4 annexer
v.tr. (de annexe) 1. присъединявам, анексирам; 2. прибавям, прилагам; s'annexer присвоявам си. Ќ Ant. détacher, séparer, céder. -
5 appartement
m. (it. appartamento, appartare "séparer", de parte "partie") апартамент, квартира, жилище. -
6 appliquer
v.tr. (lat. applicare) 1. налагам, прилагам, поставям, полагам; 2. прен. прилагам; appliquer la loi прилагам закона; 3. определям, предназначавам; appliquer une somme а une telle dépense определям сума за даден разход; s'appliquer прилагам се, поставям се, залепвам се; отнасям се до, засягам; полагам усърдие за; работя усърдно. Ќ appliquer son attention насочвам вниманието си; appliquer des soins полагам грижи. Ќ Ant. écarter, enlever, ôter, séparer. -
7 approcher
v. (bas lat. appropiare, rac. prope "prés."; d'apr. proche) I. v.tr.dir. 1. приближавам, доближавам; approcher un fauteuil de la table приближавам фотьойл до масата; 2. имам достъп до, доближавам се до; II. v.tr.indir. et intr. 1. наближавам, приближавам; 2. докосвам; 3. достигам до (цел и др.); 4. доближавам се до, приличам си; approcher de la vérité доближавам се до истината; s'approcher de приближавам се, наближавам. Ќ Ant. éloigner, écarter, séparer, éviter, repousser. -
8 assembler
v.tr. (lat. assimulare) 1. ост. събирам; свързвам, съчетавам; 2. свиквам, събирам; assembler le conseil свиквам съвет; 3. техн. съединявам, сглобявам, свързвам; 4. печ. свързвам, набирам; s'assembler събирам се; натрупвам се. Ќ qui se ressemblent s'assemblent посл. които си приличат, се привличат. Ќ Ant. séparer, désassembler. -
9 bloquer
v.tr. (de bloc) 1. обсаждам; блокирам; bloquer une ville обсаждам град; 2. затварям; bloquer une rue затварям улица; 3. спирам чрез сигнали; bloquer un train спирам влак чрез сигнали; 4. групирам, събирам заедно, съединявам; 5. запълвам с чакъл; 6. псих. блокирам; 7. прен. парализирам; 8. обграждам, блокирам, заграждам; обездвижвам; bloquer le ballon спирам топката; bloquer une articulation обездвижвам става; 9. (Канада) зубря, уча много; 10. (Канада) bloquer un examen пропадам на изпит; compte bloqué блокирана сметка (в банка); bloquer les prix замразявам цените. Ќ Ant. répartir, séparer; débloquer, dégager. -
10 combiner
v.tr. (bas lat. combinare "réunir") 1. съчетавам, съгласувам, комбинирам; 2. хим. съединявам; 3. пресмятам, съобразявам, обмислям; combiner un voyage обмислям пътуване; se combiner съединявам се, съчетавам се. Ќ Ant. disperser, isoler, séparer. -
11 confondre
v.tr. (lat. confondere "mêler") 1. смесвам, размесвам, разбърквам; confondre les noms смесвам, бъркам имената; 2. не различавам; не правя разлика; 3. обърквам, озадачавам, смайвам, смущавам; son insolence me confond нахалството му ме озадачава; 4. засрамвам, изобличавам; confondre un menteur изобличавам лъжец; 5. вливам се един в друг; fleuves qui confondent leurs eaux реки, които се вливат една в друга; se confondre 1. смесвам се, размесвам се, разбърквам се; 2. обърквам се, смущавам се, озадачавам се; 3. засрамвам се. Ќ toutes choses confondues глобално, без да се влиза в подробности; que le ciel te confonde! нека небето те накаже!; rester confondu оставам смутен, озадачен; confondre autour et alentour ост. не правя достатъчна разлика. Ќ Ant. discerner, distinguer, séparer, démêler; défendre. -
12 confronter
v.tr. (lat. médiév. confrontare, de frons "front") 1. сравнявам, съпоставям; 2. правя очна ставка; confronter les témoins avec le coupable правя очна ставка на свидетелите с виновния. Ќ être confronté а un problème сблъсквам се с проблем. Ќ Ant. isoler, séparer. -
13 conglutiner
v.tr. (lat. conglutinare) 1. ост., лит. слепвам, слепявам, правя лепкав; 2. сгъстявам; съсирвам. Ќ Ant. dissocier, séparer; éclaircir, liquéfier. -
14 connecter
v.tr. (lat. connectere) техн. съединявам, свързвам ( проводници), електрически уреди и др. Ќ Ant. couper, débrancher, isoler, séparer. -
15 cramponner
v.tr. (de crampon) 1. прикрепвам, закрепвам, стягам с железни скоби; 2. прен. задържам, вкопчвам се в някого; se cramponner прикрепвам се, закрепвам се, залавям се, вкопчвам се; se cramponner а qqn. вкопчвам се в някого. Ќ Ant. arracher, défaire, détacher, séparer; lâcher, laisser. -
16 cumuler
v.tr. (lat. cumulare "combler") 1. юр. кумулирам, натрупвам; съвместявам (няколко длъжности); cumuler deux traitements получавам заплата от две места; 2. обединявам, събирам; solution qui cumule plusieurs avantages решение, което обединява наколко предимства. Ќ Ant. dissocier, séparer. -
17 englober
v.tr. (de en- et globe) 1. включвам, обхващам, събирам в едно; 2. включвам, присъединявам. Ќ Ant. séparer. -
18 excrétion
f. (bas lat. excretio "action de séparer") физиол. 1. отделяне, изхвърляне (на урина, пот и др.); 2. pl. самото отделено, изхвърлено вещество. -
19 grouper
v.tr. (de grouper) 1. събирам в едно, заедно; образувам група; 2. групирам, класифицирам; se grouper групираме се, събираме се. Ќ Ant. disséminer, séparer, disperser, diviser, parsemer; développer, étendre. -
20 incorporer
v.tr. (bas lat. incorporare, de corpus "corps") 1. включвам, присъединявам, причислявам, зачислявам; 2. вмъквам, включвам, анексирам; incorporer un territoire dans un empire включвам територия в империя; 3. вграждам; flash incorporé вградена светкавица (във фотоапарат); 4. включвам наборници във военна част; s'incorporer съединявам се, смесвам се; включвам се ( във военна част). Ќ Ant. exclure, isoler, séparer; éliminer.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
séparer — [ separe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1314; lat. separare I ♦ 1 ♦ Faire cesser (une chose) d être avec une autre; faire cesser (plusieurs choses) d être ensemble. ⇒ couper, 1. détacher, disjoindre, 1. écarter, isoler. La tête avait été séparée… … Encyclopédie Universelle
separer — SEPARER. v. act. Desunir des choses qui estoient jointes, les mettre l une d un costé, l autre de l autre. Un seul coup luy separa la teste d avec le corps. separer les chairs d avec les os. Il signifie aussi, Desmesler des choses qui estoient… … Dictionnaire de l'Académie française
separer — Separer, Separare, Abstrahere, Diducere, Disparare, Discernere, Segregare, Dissociare, Abiungere, Seiungere, Seiugare, Secernere, Succernere, Discludere, Discriminare, Diuidere, Dirimere. Separer l un d avec l autre, Aliquid ab altero distrahere … Thresor de la langue françoyse
séparer — (sé pa ré) v. a. 1° Désunir ce qui était joint. 2° Ôter les unes d à côté des autres des choses qui étaient mal rangées. 3° Mettre à part les uns des autres des objets de différentes espèces. 4° Diviser un espace au moyen de quelque chose … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SÉPARER — v. a. Désunir des parties d un même tout, qui étaient jointes ensemble. Un seul coup lui sépara la tête du corps, d avec le corps. Séparer les chairs d avec les os. Il se dit aussi en parlant Des choses qui étaient mal rangées, et qu on n a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SÉPARER — v. tr. Désunir des parties d’un même tout qui étaient jointes ensemble. Un seul coup lui sépara la tête du corps, d’avec le corps. Séparer les chairs d’avec les os. L’écorce de cet arbre s’est séparée du bois. Il signifie encore Faire que des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
séparer — vt. , trier, mettre à part : SéPARÂ (Villards Thônes | Albanais.001, Arvillard.228, Chambéry, Morzine), C. é sépâre <il sépare> (001), R.2 l. separare => Parer. A1) séparer, trier, (des objets enchevêtrés), désunir (des bûches de bois… … Dictionnaire Français-Savoyard
Séparer le bon grain de l'ivraie — ● Séparer le bon grain de l ivraie séparer les bons des méchants, le bien du mal … Encyclopédie Universelle
se séparer — ● se séparer verbe pronominal être séparé verbe passif Cesser de vivre avec quelqu un d autre : Se séparer de son mari. Quitter quelqu un, un groupe, quelque chose, en être éloigné, isolé. ● se séparer verbe pronominal Se passer des services de… … Encyclopédie Universelle
séparation — [ separasjɔ̃ ] n. f. • 1314; lat. separatio 1 ♦ Action de séparer, de se séparer, fait d être séparé. ⇒ désagrégation, disjonction, dislocation, dispersion; dis . La séparation des éléments d un mélange. Séparation des isotopes (à partir d un… … Encyclopédie Universelle
détacher — 1. détacher [ detaʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • destachier v. 1160; de attacher, par changement de préf.; de l a. fr. tache « agrafe » I ♦ V. tr. 1 ♦ Dégager (qqn, qqch.) de ce qui attachait, de ce à quoi (qqn, qqch.) était attaché. ⇒ délier … Encyclopédie Universelle
