-
1 affaiblir
v.tr. (de faible) 1. обезсилвам; изтощавам, отслабвам; l'âge affaiblit la mémoire възрастта отслабва паметта; 2. отпускам, разпускам, правя по-безизразен (за изкуство); la civilisation s'affaiblit цивилизацията отслабва. Ќ Ant. fortifier; renforcer; exagérer, grossir. -
2 affaibli,
e adj. (de affaiblir) изтощен; обезсилен; отслабен. -
3 affaiblissant,
e adj. (de affaiblir) обезсилващ, изтощаващ; отслабващ; un régime affaiblissant, диета за отслабване. -
4 affaiblissement
m. (de affaiblir) обезсилване, изнемощялост; омаломощаване; отслабване; affaiblissement de l'esprit (de la mémoire) отслабване на ума (паметта); affaiblissement de la vue отслабване на зрението; affaiblissement du cњur отслабване на сърцето. -
5 affaiblisseur
m. (de affaiblir) фот. химически реактив, който намалява непрозрачността на фотографска плака. -
6 affermir
v.tr. (de а et ferme) 1. рядко заздравявам, затвърдявам; 2. укрепвам, укрепявам; affermir son pouvoir укрепвам властта си; affermir sa position укрепявам положението си. Ќ Ant. ébranler; amollir; affaiblir. -
7 conforter
v.tr. (lat. ecclés. confortare, de fortis "fort") 1. ост. окуражавам; 2. ост. давам физически сили на някого; 3. правя по-силен (политически режим, теза и др.); 4. затвърждавам мнение, правя по-убеден. Ќ Ant. débiliter; affaiblir, ébranler. -
8 consolider
v.tr. (lat. consolidare, de solidus "solide") 1. заякчавам, правя по здрав, стабилен; consolider un mur заздравявам стена; 2. затвърдявам, заздравявам; consolider une alliance заздравявам съюз; 3. мед. затварям, заздравявам; consolider une plaie затварям рана; 4. консолидирам; consolider le bilan d'une entreprise консолидирам баланса на предприятие. Ќ dette consolidée дълг, който е разсрочен за изплащане през по-дълъг срок. Ќ Ant. ébranler, miner, saper, démolir, abattre, affaiblir. -
9 corroborer
v.tr. (lat. corroborare, rac. robur "force") засилвам, укрепвам, подкрепвам; утвърдявам, затвърждавам; corroborer les soupçons затвърждавам подозренията. Ќ Ant. affaiblir; démentir, infirmer. -
10 corser
v.tr. (de l'a. fr. cors "corps") 1. подсилвам, ароматизирам (вино); 2. лит. украсявам; усложнявам (фабула); se corser усложнявам се, затягам се (за история, фабула). Ќ Ant. affaiblir, édulcorer, modérer, tempérer. -
11 exagérer
v.tr. (lat. exaggerare "entasser") 1. преувеличавам; 2. разг. надминавам границите; s'exagérer преувеличавам се. Ќ Ant. affaiblir, atténuer, amoindrir. -
12 exaspérer
v.tr. (lat. exasperare) 1. раздразнявам много; озлобявам, отчайвам; 2. мед. увеличавам, усилвам, влошавам (за болест); s'exaspérer 1. раздразнявам се, излизам извън себе си (от гняв); разгневявам се, отчайвам се; 2. мед. усилвам се, заострям се. Ќ Ant. calmer, adoucir, affaiblir. -
13 exténuer
v.tr. (lat. extenuare "rendre mince, affaiblir") крайно изтощавам; отслабям, изморявам; s'exténuer изтощавам се, капвам от умора, преуморявам се. -
14 fortifier
v.tr. (bas lat. fortifiare) 1. укрепвам, засилвам, подсилвам; fortifier un mur подсилвам стена; 2. прен. подкрепям морално. Ќ Ant. affaiblir, débiliter, réduire, ruiner. -
15 infirmer
v.tr. (lat. infirmare "affaiblir, annuler", de infirmus) 1. юр. обезсилвам, отменям, анулирам; infirmer un acte обезсилвам акт; infirmer un jugement отменям присъда; 2. прен. обезсилвам, омаловажавам. Ќ Ant. confirmer; attester, avérer, prouver. -
16 raffermir
v.tr. (de re- et affermir) 1. укрепвам, втвърдявам, затвърдявам; raffermir les muscles стягам, правя по-твърди мускулите; 2. прен. укрепвам, затвърдявам, засилвам (за намерения и др.); se raffermir 1. утвърждавам се; 2. закрепвам се; 3. установявам се; 4. ставам по-твърд. Ќ Ant. ramollir; affaiblir, ébranler. -
17 réconforter
v.tr. (de re- et conforter) 1. подкрепям; 2. ободрявам, утешавам; 3. тонизирам, давам физическа сила; se réconforter подкрепям се, подсилвам се. Ќ Ant. abattre, accabler, décourager, déprimer; affaiblir, débiliter. -
18 relever
v. (de re- et lever) I. v.tr. 1. вдигам, поставям на място; relever un mouchoir вдигам кърпичка; relever un véhicule renversé вдигам преобърната кола; 2. вдигам, изправям; relever la tête вдигам глава; relever son col вдигам си яката; 3. възстановявам; relever un mur démoli възстановявам разрушена стена; 4. повдигам; la rivière relève son niveau реката повдига нивото си; 5. запретвам; 6. прен. възстановявам, повдигам равнището, способствам за разцвета, за благоденствието; relever l'économie възстановявам икономиката; relever le niveau de vie вдигам нивото на живот; 7. определям местоположението; 8. забелязвам, отбелязвам; вземам бележка; relever les fautes dans un texte отбелязвам грешките в текст; 9. освобождавам (от поето задължение); relever qqn. de qqch. освобождавам някого от нещо; 10. освобождавам някого от служба, от длъжност; 11. подправям ядене; 12. украсявам разказ; relever un récit de détails украсявам разказ с подробности; 13. подчертавам, правя да изпъкне; 14. заменям някого в непрекъсната работа; II. v.intr. 1. възстановявам се; 2. вдигам се нагоре (за дреха); III. v.tr.ind. relever de 1. завися от; il relève de son directeur той зависи от своя директор; 2. от ресора съм на, от областта съм на, подчинявам се на; se relever 1. повдигам се, изправям се, стъпвам на крака; l'enfant tombe et se relève детето пада и се изправя; 2. ставам от легло (след болест); 3. прен. оправям се от; въздигам се, преживявам подем; le pays se relève страната изживява подем; 4. заменям се ( в работата на смени). Ќ relever le gant приемам предизвикателство; relever des empreintes снемам отпечатъци. Ќ Ant. renverser; abattre, affaiblir; abaisser, descendre, rabattre; déprécier, diminuer, rabaisser; descendre, tomber. -
19 remonter
v. (de re- et monter) I. v.intr. 1. издигам, повдигам, изкачвам отново; remonter dans sa chambre качвам се в стаята си; remonter а cheval качвам се отново на кон; 2. възвишавам се, простирам се (за път, гора); 3. прен. отново израствам, издигам се; 4. датирам от, водя своето начало от; cela remonte au déluge това датира от много отдавна; 5. цъфтя отново; 6. повишавам се отново (за температура); 7. вървя срещу течението; II. v.tr. 1. поставям, отнасям нагоре; качвам; 2. отново изкачвам; remonter l'escalier отново изкачвам стълбището; 3. вървя срещу течението; le bateau remonte la rivière корабът се изкачва по реката, движи се срещу течението; 4. издърпвам към себе си; 5. попълвам, снабдявам; 6. отново монтирам, сглобявам; 7. навивам (за часовник); 8. прен. увеличавам, засилвам, повдигам; remonter le courage de qqn. повдигам смелостта на някого; 9. попълвам отново с това, което е необходимо; 10. театр. поставям отново пиеса; 11. прен. стремя се към първоизточника, началото; 12. вкарвам във форма, правя по-енергичен; se remonter 1. навивам се отново (за механизъм); 2. разг. набирам сили, бодрост. Ќ remonter au vent мор. движа се срещу вятъра; remonter un adversaire спорт. наваксвам нещо, загубено срещу противник; remonter un mur издигам стена. Ќ Ant. descendre, dévaler, redescendre; déprimer; affaiblir; démonter, disloquer. -
20 renforcer
v.tr. (de re- et a. fr. enforcier, de force) 1. усилвам, засилвам, подсилвам; renforcer une équipe подсилвам отбор; renforcer un mur подсилвам стена; 2. правя по-изразителен, по-ярък; по-ярко изразен; 3. правя по-сигурен, стабилен; renforcer la paix правя мира по-стабилен; se renforcer усилвам се, укрепвам се. Ќ Ant. affaiblir, détruire, saper.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
affaiblir — [ afeblir ] v. tr. <conjug. : 2> • déb. XIIe; de 1. a et faible 1 ♦ Rendre physiquement faible, moins fort. ⇒ abattre , débiliter, diminuer, miner. « Moins affaibli par l âge que par la maladie » (La Bruyère). Pronom. (pass.) « Il s… … Encyclopédie Universelle
affaiblir — (a fè blir) v. a. 1° Rendre faible, au propre et au figuré. Affaiblir le corps. L âge affaiblissait son esprit. Affaiblir un malade par la saignée et par la diète. On avait affaibli la garnison par des détachements. L usage des lunettes… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
AFFAIBLIR — v. a. Rendre faible. On a trop raboté cette planche, on l a affaiblie. Les débauches affaiblissent le corps. Le vin pris avec excès affaiblit les nerfs, affaiblit le cerveau, affaiblit la vue. Affaiblir un parti. Affaiblir une armée. Affaiblir la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AFFAIBLIR — v. tr. Rendre faible. On a trop raboté cette planche, on l’a affaiblie. Les débauches affaiblissent le corps. Le vin pris avec excès affaiblit les nerfs, affaiblit le cerveau, affaiblit la vue. Affaiblir un parti. Affaiblir une armée. Affaiblir… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
affaiblir — vt. , rendre moins fort, faire devenir plus faible, faire perdre les forces : AFÈBLyI gv.3 (Saxel.002, Villards Thônes | Albanais.001) ; (mal)mènâ <(mal)mener> (002 | 001). A1) s affaiblir (ep. d une personne âgée, d un malade) ; faiblir… … Dictionnaire Français-Savoyard
s'affaiblir — ● s affaiblir verbe pronominal être affaibli verbe passif Devenir faible ou plus faible : Le malade s affaiblit. Le sens de ce mot s affaiblit. ● s affaiblir (synonymes) verbe pronominal être affaibli verbe passif Devenir faible ou plus faible… … Encyclopédie Universelle
iblir — affaiblir faiblir … Dictionnaire des rimes
user — [ yze ] v. tr. <conjug. : 1> • user son temps, sa vie « consommer, achever » 1080; lat. pop. °usare, de usus, p. p. de uti « se servir de » I ♦ V. tr. ind. (1267) USER DE. 1 ♦ Vx ou didact. Faire en sorte qu une chose produise un effet… … Encyclopédie Universelle
atténuer — [ atenɥe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1120, puis XVIe; lat. attenuare, de tenuis → ténu 1 ♦ Vx Rendre plus mince. ⇒ amaigrir, amincir. « Des corps atténués [...] réduits à l état de fantômes glorieux » (Taine). 2 ♦ Mod. (Abstrait) Rendre moins… … Encyclopédie Universelle
amortir — [ amɔrtir ] v. tr. <conjug. : 2> • fin XIIe; lat. pop. °admortire, de mortus → 2. mort 1 ♦ Rendre moins violent, atténuer l effet de. ⇒ affaiblir, diminuer, réduire. Tampons destinés à amortir un choc. Il est tombé sur un massif qui a… … Encyclopédie Universelle
dépérir — [ deperir ] v. intr. <conjug. : 2> • 1235 ; lat. deperire → périr 1 ♦ S affaiblir par consomption graduelle. Cet enfant dépérit faute de grand air, de soins, d affection. ⇒ s affaiblir, s anémier, se consumer, languir. Plante qui dépérit… … Encyclopédie Universelle
