-
1 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
2 cochevis
m. (p.-к. de coq "crête" et a. fr. chevier "lever la tête") зоол. качулата чучулига. -
3 levé,
e adj. (de lever) 1. обикн. в съчет. voter par assis et levé,s гласувам седнал или прав; au pied levé, без подготовка, веднага; без предупреждение; tête levé,e, front levé, смело, безстрашно; 2. m. вж. lever m. Ќ Ant. bas; baissé. -
4 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
5 incliner
v. (lat. inclinare "pencher vers") I. v.tr. 1. наклонявам, навеждам; incliner la tête навеждам глава; 2. прен. предразполагам; скланям; 3. повлиявам; II. v.intr. 1. навеждам се, наклонявам се; 2. incliner а имам склонност към; j'incline а penser qu'il a raison склонен съм да мисля, че той има право; s'incliner 1. навеждам се; 2. кланям се; наклонявам се; s'incliner devant qqn. кланям се пред някого; признавам превъзходството на някого; 3. покорявам се, отстъпвам; 4. залязвам; le soleil s'incline слънцето залязва. Ќ Ant. lever, relever; redresser. -
6 relever
v. (de re- et lever) I. v.tr. 1. вдигам, поставям на място; relever un mouchoir вдигам кърпичка; relever un véhicule renversé вдигам преобърната кола; 2. вдигам, изправям; relever la tête вдигам глава; relever son col вдигам си яката; 3. възстановявам; relever un mur démoli възстановявам разрушена стена; 4. повдигам; la rivière relève son niveau реката повдига нивото си; 5. запретвам; 6. прен. възстановявам, повдигам равнището, способствам за разцвета, за благоденствието; relever l'économie възстановявам икономиката; relever le niveau de vie вдигам нивото на живот; 7. определям местоположението; 8. забелязвам, отбелязвам; вземам бележка; relever les fautes dans un texte отбелязвам грешките в текст; 9. освобождавам (от поето задължение); relever qqn. de qqch. освобождавам някого от нещо; 10. освобождавам някого от служба, от длъжност; 11. подправям ядене; 12. украсявам разказ; relever un récit de détails украсявам разказ с подробности; 13. подчертавам, правя да изпъкне; 14. заменям някого в непрекъсната работа; II. v.intr. 1. възстановявам се; 2. вдигам се нагоре (за дреха); III. v.tr.ind. relever de 1. завися от; il relève de son directeur той зависи от своя директор; 2. от ресора съм на, от областта съм на, подчинявам се на; se relever 1. повдигам се, изправям се, стъпвам на крака; l'enfant tombe et se relève детето пада и се изправя; 2. ставам от легло (след болест); 3. прен. оправям се от; въздигам се, преживявам подем; le pays se relève страната изживява подем; 4. заменям се ( в работата на смени). Ќ relever le gant приемам предизвикателство; relever des empreintes снемам отпечатъци. Ќ Ant. renverser; abattre, affaiblir; abaisser, descendre, rabattre; déprécier, diminuer, rabaisser; descendre, tomber.
См. также в других словарях:
lever — 1. (le vé. La syllabe le prend un accent grave quand la syllabe qui suit est muette : je lève, je lèverai) v. a. 1° Placer dans une situation plus haute ce qui est étendu, pendant, etc. Levez cela davantage. On leva la poutre en l air. Le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
lever — 1. lever [ l(ə)ve ] v. <conjug. : 5> • 980 ; lat. levare I ♦ V. tr. 1 ♦ Faire mouvoir de bas en haut. ⇒ élever, hausser, soulever. Lever un fardeau, un poids. Lever une caisse avec une grue. ⇒ enlever, guinder, hisser; levage. Lever les… … Encyclopédie Universelle
LEVER — v. tr. Faire qu’une chose soit plus haut qu’elle n’était. Levez la lampe plus haut. Cet objet est si pesant qu’on ne saurait le lever de terre. Lever la bonde d’un étang, la pale d’un moulin. Lever la vanne d’une écluse. Lever la crémaillère d’un … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
LEVER — v. a. (Au futur, Je lèverai, et au conditionnel, Je lèverais. ) Hausser, faire qu une chose soit plus haute qu elle n était. Levez cela plus haut. Levez cela davantage. Levez cela en l air. Cela est si pesant, qu on ne saurait le lever de terre.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
tête — (tê t ) s. f. 1° Partie qui, chez l homme et les animaux, contient le cerveau et les organes des sens, et qui est unie au corps par le cou. 2° La tête séparée du tronc. 3° Tête de Méduse. 4° Tête de mort. 5° La partie de la tête qui est … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TÊTE — s. f. Chef, la partie qui est le siége du cerveau et des principaux organes des sens ; et qui, dans l homme et dans la plupart des animaux, tient au reste du corps par le cou. Le devant, le derrière de la tête. Le sommet de la tête. Le haut de la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TÊTE — n. f. Chef, partie supérieure du corps, qui est le siège du cerveau et des principaux organes des sens, et qui, chez l’homme et chez la plupart des animaux, tient au reste du corps par le cou. Le devant, le derrière de la tête. Le sommet de la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
lever — vt. , (un objet, des impôts, une armée ...) ; soulever (un fardeau). vi. , lever (ep. des graines, de la pâte) ; pousser, croître (ep. des plantes) : LèVÂ (Albanais 001b | 001a, Aix 017, Albertville 021 VAU, Arvillard 228, Balme Sillingy 020,… … Dictionnaire Français-Savoyard
tête — [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
Lever le front, la tête — ● Lever le front, la tête les redresser en signe de hardiesse, de fierté, n avoir rien à se reprocher, avoir son honneur intact … Encyclopédie Universelle
Lever, redresser la tête — ● Lever, redresser la tête prendre, reprendre de l assurance, de la confiance en soi, agir de nouveau avec le sentiment de sa force … Encyclopédie Universelle
