-
1 récipient
m. (lat. recipiens, p. prés. de récipere "recevoir") 1. съд за поставяне на някакво вещество, за готвене; 2. част от съд за дестилация, в която се събира получената течност. -
2 bac1
m. (lat. pop. °baccus "récipient") 1. голяма плоскодънна лодка ( за преминаване на река), сал; ферибот (за превозване на автомобили); 2. голямо дървено ведро; 3. корито; 4. голяма саксия ( за дървета). Ќ bac aérien самолет за превоз на автомобили с пасажерите им на малки разстояния (препоръчва се вм. air ferry). -
3 buire
f. (frq. °buk "ventre", ou du bas frq. °buri "récipient") археол. висока кана или ваза във форма на стомна с дръжка. -
4 cagnotte
f. (p.-к. de l'a. provenç. cana "récipient") 1. залог, такса в игра; 2. чекмедже или кутия с дупка, в която играчите пускат мизата си; 3. разг. спестявания, спестени пари; manger la cagnotte изразходвам (пропилявам) спестени пари; 4. обща каса (на дружество и др.). -
5 cassolette
f. (de l'a. fr. cassole "petit récipient") 1. кадилница; 2. кутийка с благовония; 3. глинен съд за готвене, гювеч. -
6 cocotte1
f. (p.-к. du moy. fr. coquasse "récipient", altér. de coquemar) чугунена тенджера с дръжки; cocotte1-minute тенджера под налягане. -
7 dash-pot
m. (mot angl., de to dash "jeter" et pot "récipient") техн. амортизатор, буфер. -
8 douve1
f. (bas lat. doga "récipient") 1. дъга за бъчва, буре и др.; 2. ров между две съседни ниви (за изтичане на дъждовните води); бразда за напояване; 3. ров с вода около замък. -
9 jerrycan
m. (mot angl., de Jerry surnom donné aux Allemends, et can "récipient") туба, бидон за бензин (около 20 литра). -
10 marmite
f. (a. fr. marmite "hypocrite", а cause du contenu caché du récipient, du rad. marm- (cf. marmotter) et mite "chatte") 1. тенджера, гърне, казан; 2. съдържанието на една тенджера; 3. воен., ост. голяма граната; 4. ерозионна котловина. Ќ grosse marmite шлем; nez en pied de marmite нос с дебел и вирнат край, чип нос; faire bouillir la marmite осигурявам препитание, издръжка на семейство; écumer la marmite живея като паразит; il n'y a pas si vieille marmite qui ne trouve son couvercle за всеки влак си има пътници; le drapeau noir flotte sur la marmite парите са свършили в семейството. -
11 recueillir
v.tr. (lat. recolligere) 1. събирам, прибирам; les abeilles recueillent le pollen пчелите събират прашеца; recueillir le lait dans un récipient събирам млякото в съд; 2. получавам; събирам; recueillir des dons събирам дарения; recueillir le bénéfice получавам печалба; 3. възприемам; recueillir un bruit възприемам шум; 4. приемам при себе си, давам приют, прибирам; 5. организирам, събирам, съсредоточавам; recueillir ses pensées съсредоточавам мислите си; 6. наследявам, получавам чрез наследство; 7. събирам гласове (на избори); se recueillir съсредоточавам се, събирам си мислите; концентрирам се, вглъбявам се. Ќ Ant. éparpiller; se dissiper. -
12 trémie
f. (lat. trimodia "récipient contenant trois muids") 1. голяма фуния към мелачка за поставяне на зърно (за мелене и др.); 2. място на покрив за отвеждане на комин; 3. корито за поставяне храна на домашни птици; 4. буци от кристална морска сол; 5. тех. кофраж; 6. фуния, през която изтича бетон; разтоварваща фуния. -
13 volume
m. (lat. volumen "feuilles manuscrites enroulées", rad. volvere "rouler") 1. обем, вместимост; le volume d'un récipient вместимостта на съд; le volume d'un corps обемът на тяло; le volume de la production обемът на продукцията; gros volume de travail голям обем работа; volume de mémoire обем, капацитет на компютърна памет; 2. муз. обем, диапазон (на глас); 3. геом. геометрична триизмерна фигура; 4. том (за книга); bibliothèque de 30 000 volumes библиотека от 30 000 тома; dictionnaire en 6 volumes речник в шест тома. Ќ écrire des volumes а qqn. пиша много дълги писма на някого; volume d'eau d'un fleuve воден дебит на река; un litre de vin а 10 % en d'alcool литър вино, съдържащ 100 милилитра алкохол.
См. также в других словарях:
récipient — [ resipjɑ̃ ] n. m. • 1600; adj. vaisseau récipient 1554; lat. recipiens, p. prés. de recipere « recevoir » 1 ♦ Techn. Partie de certains appareils (alambic, etc.) dans laquelle on recueille les produits d une distillation, d une opération… … Encyclopédie Universelle
Recipient — Récipient Plusieurs récipients Un récipient est un objet creux destiné à recevoir des produits solides (poudres, granulés...), liquides ou gazeux. Les récipients sont utilisés dans de nombreux domaines de la vie quotidienne, notamment pour la… … Wikipédia en Français
recipient — RECIPIÉNT, recipiente, s.n. Vas destinat pentru păstrarea şi transportarea unui lichid, a unui gaz sau a unui material solid sub formă de granule sau de pulbere. [pr.: pi ent] – Din fr. récipient, lat. recipiens, ntis. Trimis de RACAI, 23.07.2007 … Dicționar Român
recipient — re‧cip‧i‧ent [rɪˈsɪpiənt] noun [countable] formal someone who receives something: • The international money orders can be cashed by the recipient at any Amex travel office. • The scheme is placing more than 300 welfare recipients a year in jobs.… … Financial and business terms
recipient — Recipient. s. m. Vase de verre dont les Chymistes se servent pour recevoir les eaux qu ils distillent. Un recipient de verre. la cornuë & le recipient … Dictionnaire de l'Académie française
recipient — (n.) 1550s, from M.Fr. récipient (16c.), from L. recipientem (nom. recipiens), prp. of recipere (see RECEIVE (Cf. receive)) … Etymology dictionary
recipient — recipiènt m. récipient … Diccionari Personau e Evolutiu
Recipient — Re*cip i*ent, a. Receiving; receptive. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Recipient — Re*cip i*ent (r[ e]*s[i^]p [i^]*ent), n. [L. recipiens, entis, receiving, p. pr. of recipere to receive: cf. F. r[ e]cipient. See {Receive}.] A receiver; the person or thing that receives; one to whom, or that to which, anything is given or… … The Collaborative International Dictionary of English
recipient — recipient. См. реципиент. (Источник: «Англо русский толковый словарь генетических терминов». Арефьев В.А., Лисовенко Л.А., Москва: Изд во ВНИРО, 1995 г.) … Молекулярная биология и генетика. Толковый словарь.
recipient — I noun accepter, assignee, beneficiary, consignee, devisee, donee, grantee, heir, holder, inheritor, legatee, liquidator, object, payee, receiver, repository, transferee II index assignee, bearer, beneficiary, devisee … Law dictionary
