-
1 quitter
v.tr. (lat. médiév. quitare, de quitus "quitte") 1. напускам; 2. оставям, изоставям; 3. отстъпвам; 4. смъквам, събличам; 5. отказвам се; 6. прекъсвам; se quitter разделяме се. Ќ quitter prise изпускам от ръката си. -
2 aborder
v. I. (de а et bord "bordage") v.tr. 1. мор. заставам борд до борд с кораб (за нападение); 2. сблъсквам се с кораб; II. (de а et bord "rivage") v.intr. 1. достигам до бряг, слизам на суша; aborder au port акостирам в пристанището; 2. достигам място, което е труднодостъпно; 3. прен. aborder qqn. отивам при някого, когото не познавам. Ќ aborder une question засягам въпрос; aborder un problème разисквам проблем. Ќ Ant. appareiller; quitter. -
3 accompagner
v.tr. (de a-, a. fr. compain "compagnon, copain") 1. придружавам; accompagner une fille au bal придружавам момиче на бал; l'adjectif accompagne le nom прилагателното се дава към съществителното име; 2. гарнирам; accompagner une viande de légumes гарнирам месо със зеленчуци; 3. муз. акомпанирам, съпровождам; 4. изпращам; il l'a accompagné jusqu'а la porte той го изпрати до вратата; 5. подхождам; cette garniture accompagne bien votre robe тази гарнитура подхожда на роклята ви. Ќ Ant. quitter; précéder, suivre. -
4 demeurer
v.tr. (lat. demorari) 1. живея, обитавам; престоявам, пребивавам; 2. стоя, оставам; demeurer longtemps а table стоя дълго на масата; 3. бавя се, забавям се; 4. съществувам, просъществувам. Ќ demeurer d'accord съгласен съм; en demeurer là оставам без последствие. Ќ Ant. partir; changer; disparaître; quitter. -
5 envahir
v.tr. (lat. pop. °invadire, class. invadere "pénétrer dans") 1. нахлувам, нахълтвам; завладявам, завземам; 2. заливам, наводнявам; 3. разпростирам, обхващам. Ќ Ant. libérer; fuir, partir, quitter, retirer(se). -
6 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си. -
7 exfiltrer
v.tr. (angl. to exfiltrate, arg. milit. "quitter а la dérobée un lieu hostile") осигурявам репатрирането на таен агент след края на мисията му в чужда страна. -
8 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
9 quittance
m. (de quitter "tenir quitte") квитанция, разписка. -
10 reprendre
v. (lat. reprehendere, ou de re- et prendre, pour certains sens) I. v.tr. 1. вземам отново; вземам обратно; reprendre sa place заемам отново мястото си; 2. залавям, хващам отново; reprendre un évadé залавям беглец; 3. превземам, завземам, завладявам отново; reprendre une forteresse завземам отново крепост; 4. вземам, наемам отново на служба; 5. играя, поставям отново (за пиеса); 6. възобновявам, продължавам, започвам, подхващам отново; reprendre la lecture започвам отново да чета; reprendre le travail започвам отново работа; 7. порицавам, укорявам, правя бележка, критикувам, мъмря; 8. възвръщам си, възобновявам, възстановявам; reprendre sa liberté възвръщам си свободата; reprendre ses forces възстановявам силите си; 9. поемам отново; reprendre l'entreprise de son père поемам предприятието на баща си; 10. вземам отново (върната стока; пари и др.); reprendre du vin сипвам си отново вино; reprendre la parole вземам отново думата; 11. закърпвам, поправям; reprendre un mur поправям стена; reprendre un vêtement закърпвам дреха; стеснявам дреха; 12. повтарям; обобщавам; reprendre les mêmes arguments повтарям едни и същи аргументи; II. v.intr. 1. започвам, подхващам, захващам, идвам, връщам се отново; la fièvre a repris температурата отново се усили; la crise reprend кризата се разгоря отново, започва отново; 2. хващам се, прихващам се отново (за дърво); започвам да раста отново; 3. възстановявам се, оздравявам; 4. започвам отново да се развивам, потръгвам; le commerce reprend търговията потръгва отново; se reprendre 1. овладявам се отново; осъзнавам се; 2. хващам се отново, попадам отново (в клопка); 3. поправям се; 4. започвам отново. Ќ reprendre haleine поемам си дъх; reprendre le collier прен. залавям се пак за работа; reprendre sa parole отказвам се от дадена дума, обещание; reprendre ses esprits; reprendre connaissance прен. опомням се, идвам на себе си; on ne m'y reprendra plus няма да ме излъжат отново. Ќ Ant. redonner; laisser, quitter; cesser; approuver. -
11 requitter
v.tr. (de re- et quitter) напускам отново. -
12 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
13 uniforme
adj. et m. (lat. uniformis, de unus et forma "forme") 1. еднообразен, еднакъв, неизменен; vie uniforme еднообразен живот; relief plat et uniforme равен еднообразен релеф; 2. равномерен; mouvement uniformeравномерно движение; accélération uniforme равномерно ускорение; 3. който прилича на останалите, подобен; caractères uniformes подобни характери; 4. m. униформено облекло; униформа; en grande uniforme в парадна униформа; 5. m. човек, облечен в униформа; 6. m. облекло, което придава еднакъв външен вид на всички. Ќ endosser l'uniforme постъпвам в армията; quitter l'uniforme напускам армията. Ќ Ant. accidenté, changeant, divers, nuancé, varié, inégal, irrégulier.
См. также в других словарях:
quitter — [ kite ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; lat. médiév. quitare, de quitus → quitte I ♦ Vx 1 ♦ Libérer (qqn) d une obligation, tenir quitte. 2 ♦ (XVe) Laisser, céder à qqn. « Mais depuis que notre jeunesse Quitte la place à la vieillesse »… … Encyclopédie Universelle
quitter — QUITTER. v. a. Laisser en quelque lieu, en quelque endroit, se separer de quelqu un, s absenter, se retirer de quelque lieu, desemparer, abandonner. Je viens de le quitter à deux pas d icy. je vous quitte pour un moment. où avez vous quitté vos… … Dictionnaire de l'Académie française
Quitter — Quit ter (kw[i^]t t[ e]r), n. 1. One who quits. [1913 Webster] 2. A deliverer. [Obs.] Ainsworth. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Quitter — Quitter, s. Hänfling … Meyers Großes Konversations-Lexikon
quitter — (n.) as an insult, 1881, American English, agent noun from QUIT (Cf. quit) (v.) … Etymology dictionary
quitter — ► NOUN informal ▪ a person who gives up easily … English terms dictionary
quitter — ☆ quitter [kwit′ər] n. Informal a person who quits or gives up easily, without trying hard … English World dictionary
quitter — (ki té) v. a. 1° Tenir quitte, exempter, affranchir (ce qui est le premier sens, puisque quitter vient de quitte). Quitter quelqu un d une amende, d une peine. • Ne devaient ils pas se tenir bien heureux que mon ambition ne leur coûtât pas… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
QUITTER — v. a. Laisser quelqu un en quelque endroit, se séparer de lui. Je viens de le quitter à deux pas d ici. Je vous quitte pour un moment. Où avez vous quitté vos gens ? Il a quitté la compagnie en tel endroit. Il est fâcheux de quitter ses amis, de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
QUITTER — v. tr. Laisser quelqu’un en quelque endroit, se séparer de lui. Je viens de le quitter à deux pas d’ici. Je vous quitte pour un moment. Quitter père et mère. Quitter sa femme et ses enfants. Il ne le quitte ni jour ni nuit. Il ne le quitte non… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
quitter — vt. KiTÂ (Billième | Albanais 001, Albertville, Annecy 003, Arvillard, Giettaz, St Nicolas Chapelle, Saxel 002, Thônes 004), kitâr (Lanslevillard), kètâ (Aix, Chambéry, Montendry) ; léssî <laisser> (001, 003, 004). E. : Cesser, Quittance.… … Dictionnaire Français-Savoyard
