-
121 savoir1
v.tr. (lat. pop. °sapere (e long), class. sapere (e bref) "goûter, connaître") 1. зная, знам; je ne sais pas votre nom не зная името ви; 2. умея; savoir1 son métier умея това, което работя; savoir1 écouter умея да изслушвам; 3. мога; je sais le faire мога да го направя; 4. узнавам; reste а savoir1 s'il en est capable остава да се узнае дали той е способен на това; 5. познавам, зная; ne vous dérangez pas, je sais le chemin не се притеснявайте, познавам пътя; 6. известно е, знае се; on sait que известно е, че; 7. съобщавам, известявам; ce que je vais vous faire savoir1 това, което ще ви съобщя; 8. зная, имам познания, опит; 9. loc. conj. в съчет. а savoir1 а именно ( при изброяване). Ќ c'est а savoir1 ще видим; трябва да се провери; faire savoir1 съобщавам; que je sache доколкото зная, доколкото ми е известно. Ќ Ant. ignorer. -
122 si1
adv. (lat. sic) 1. така, толкова, до такава степен; je suis si1 triste толкова съм тъжен; 2. loc. conj. si1 que колкото и да; si1 peu que колкото и малко да; si1 bien que така че; 3. particule да; ce n'est pas du poison? Si! C'est du poison! Това нали не е отрова? Да, това е отрова! -
123 si2
conj. (lat. si) 1. ако; дали; как, колко, доколко, до каква степен; si2 j'avais su ако знаех; 2. particule при въпрос дали; et si2 elle se fâche? дали тя няма да се ядоса?; 3. loc. conj. si2 ne поне; que si2 в случай когато; si2 tant est que ако е истина, че; si2 ce n'est que освен ако; 4. m. вероятност, възможност. -
124 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
125 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
126 voici
prép. (de vois, impér. de voir et ci) (voici се използва много по-рядко от voilà) ето; ето тук (за близки предмети); voici mon fils ето моят син; le voici ето го; voici venir notre ami ето че пристига нашият приятел; monsieur que voici господинът, който е тук; en voici un bon exemple ето и един добър пример; vous voici tranquille ето че се успокоихте; voici que tombe la nuit ето че пада нощта; voici cinq ans que ето вече 5 години откакто. -
127 aspar
1. tr 1) навивам, намотавам; 2) разпъвам на кръст; 3) разг. причинявам болка, измъчвам; 2. prnl прен. оплаквам се, превивам се; aspar se a gritos прен. оплаквам се високо; Ўque me aspen si...! excl израз, с който се подсилва нещо казано: ЎQue me aspen si lo entiendo! - Да пукна, ако го разбирам. -
128 como
o cómo 1. adv 1): їcómo? o Ўcómo! (въпр. и възкл.) как?; как?; їcómo està el enfermo? как е болният; їa cómo estàn las fresas? как вървят (каква е цената на) ягодите?; no sé cómo agradecerle не зная как да Ви благодаря; Ўcómo llueve! как вали!; 2) както (за начин); hazlo como te digo (ind) направи го, както ти казвам (известно, определено); hazlo como quieras (subj) направи го, както искаш (неизвестно, неопределено); 3) като (сравнение); se quedó como muerto застина като мъртъв; 4) като (в качеството си на); asiste a la boda como testigo присъства на сватбата като свидетел; 5) около, приблизително; eran como las siete беше около седем часа; 2. conj 1) че; veràs como llega tarde ще видиш, че ще закъснее; 2) щом, когато; como llegamos a casa... щом пристигнахме вкъщи...; 3) тъй като, понеже; como recibí tarde el aviso... тъй като получих късно съобщението...; 4) все едно, като че ли; (como si + subj como que + ind) como si estuviera loco... като че ли е полудял...; lo sé de fijo, como que ocurrió delante de mí знам го със сигурност, все едно (като че ли) се е случило пред очите ми; 5) ако (+ subj) como no me digas la verdad, te dejo ако не ми кажеш истината, те оставям; 3. като същ.: el cómo y el cuàndo въпросите как и кога; 4. interj Ўcómo! как!; їcómo así? как така?; їcómo no? как не, разбира се.
См. также в других словарях:
Que — (chinesisch 闕 / 阙 què) sind in der Architektur des alten China an beiden Seiten eines Palasttores bzw. einer herrschaftlichen Residenz befindliche, symmetrisch angeordnete Wachttürme bzw. Vortürme. Sie standen auch vor den… … Deutsch Wikipedia
Qué! — Saltar a navegación, búsqueda Qué! Tipo Periódico País España … Wikipedia Español
Que Vo — Quế Võ Huyện Quế Võ Pays Viêt Nam Statut administratif Comté … Wikipédia en Français
QUE — or que may refer to: *A freestanding gate tower in Chinese architecture *A graphic/web request listing usually found on company intranets *An informal abbreviation for Quebec *An alternate spelling of Quwê, an Assyrian vassal state or province at … Wikipedia
Que — Que, n. [Cf. 3d {Cue}.] A half farthing. [Obs.] [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Que Vo — ( vi. Quế Võ), is a district ( huyện ) of Bac Ninh Province in the Red River Delta region of Vietnam … Wikipedia
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres servant de régime au verbe qui le suit. Il s élide devant une voyelle. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les espérances que vous lui avez… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Que — Outil interrogatif En grammaire, un outil interrogatif est une catégorie de mot outil servant à marquer : soit une phrase interrogative, c est à dire, une interrogation directe (suivie d un point d interrogation, donc) : Paul viendra t… … Wikipédia en Français
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres , servant de complément au verbe qui le suit. L’e s’élide devant une voyelle ou une h muette. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Quế Võ — 21° 07′ 59″ N 106° 10′ 01″ E / 21.133, 106.167 … Wikipédia en Français
Qué! — Infobox Newspaper name = Qué! caption = type = Daily free newspaper format = Tabloid foundation = 2005 ceased publication = price = Free owners = Vocento publisher = editor = Factoría de Información chiefeditor = Ana I. Pereda assoceditor = Pedro … Wikipedia
