-
1 public,
que adj. (lat. publicus) 1. публичен, обществен; opinion public,que обществено мнение; 2. държавен; homme public, държавен мъж; 3. общ, открит, явен; общодостъпен; 4. m. публика, зрители; общество; 5. loc. adv. en public, публично, явно, в присъствие на всички. Ќ charges public,ques данъци; femme (fille) public,que лека жена. -
2 semi-public
adj. (de semi- et public) юр. полуобществен; organisme semi-public полуобществена институция. -
3 domaine
m. (lat. dominium) 1. имот, имение; domaine familial семеен имот; 2. управление на държавните имоти; domaine de l'Etat държавни имоти; domaine privé частен сектор (имот); domaine public обществени имоти (които не могат да се закупуват: гори, водоизточници и др.); 3. достояние; tomber dans le domaine public творби, които престават да бъдат собственост на авторите си (или наследниците им) и които могат да се ползват от всеки издател; 4. област, ведомство; 5. компетентност; специалност; област на изследване. -
4 troubler
v.tr. (lat. pop. °turbulare, de °turbulus) 1. мътя, размътвам; troubler l'eau размътвам водата; 2. вълнувам, развълнувам; le spectacle troubla le public спектакълът развълнува публиката; 3. прен. смущавам, нарушавам, безпокоя, внасям раздор; troubler l'ordre public смущавам обществения ред; troubler le silence нарушавам тишината; troubler le sommeil de qqn. нарушавам съня на някого; 4. развалям, обърквам; troubler les plans, les projets de qqn. обърквам плановете, намеренията на някого; 5. слисвам, хвърлям някого в недоумение; il y a un détail qui me trouble има един детайл, който ме хвърля в недоумение; 6. правя неясен, замъглявам; l'émotion lui troublait la vue емоцията замъгляваше зрението му; 7. развълнувам, вълнувам любовно; se troubler 1. размътвам се; 2. заоблачавам се, потъмнявам; 3. затъмнявам се; замъглявам се; 4. отслабвам, загубвам предишните си способности; 5. прен. смущавам се, обърквам се. Ќ Ant. clarifier, purifier; calmer, apaiser, tranquilliser. -
5 affecter2
v.tr. (du lat. médiév. affectatus, latinis. prob. de l'a. fr. afaitier) предоставям, предназначавам; affecter2 un bâtiment а un service public предоставям сграда на дадена администрация. Ќ Ant. désaffecter. -
6 avis
m. (du lat. visum) 1. мнение; je suis d'avis que аз съм на мнение, че; 2. ост. съвет; donner un avis amical давам приятелски съвет; 3. известие, съобщение, предупреждение, обявление; обява; avis au public обявление (обява за гражданите); avis de sinistre известие за щета. Ќ avis au lecteur предисловие към читателя (в началото на книгата); autant de têtes, autant d'avis погов. колкото хора, толкова и мнения; être de l'avis de tout le monde нямам свое мнение; lettre d'avis търг. известително писмо, известие. -
7 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
8 blâme
m. (de blâmer) 1. порицание, вина, осъждане; мъмрене, неодобрение; blâme public обществено порицание; 2. дисциплинарна санкция спрямо служител. Ќ Ant. approbation, éloge, louange. -
9 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
10 clandestin,
e adj. et n. (lat. clandestinus, de clam "en secret") 1. таен, потаен, скрит; 2. нелегален; passager clandestin, нелегален пътник; 3. m., f. нелегален деец; нелегално пребиваващ. Ќ marché clandestin, черен пазар. Ќ Ant. autorisé, légal, public, licite. -
11 crieur,
euse m., f. (de crier) човек, който продава стока, като вика по улиците. Ќ crieur, public ост. глашатай; crieur, de journaux вестникопродавец. -
12 écrivain
m. (lat. pop. °scribanem, class. scribam, accus. de scriba "scribe") писател; femme écrivain писателка; écrivain public ост. просбописец. -
13 enseignement
m. (de enseigner) 1. преподаване, обучание; 2. образование; l'enseignement primaire основно образование; enseignement secondaire средно образование; enseignement supérieur висше образование; enseignement professionnel професионално образование; enseignement public образование в държавни училища (на всички нива, вкл. и висше); enseignement privé образование в частни училища (на всички нива, вкл. и висше); 3. лит наставление, напътствие, завет, поука; 4. учение, доктрина. -
14 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
15 fantasmagorie
f. (du gr. phantasma "fantôme" et agoreuein "parler en public") фантасмагория, измислица. -
16 guincher
v.intr. (de guinche "bal public"; o. i., p.-к. du même rad. que guinguette) разг. танцувам. -
17 immoler
v.tr. (lat. immolare) 1. лит. принасям жертва, правя жертвоприношение; 2. убивам, коля; immoler les coupables избивам виновните; 3. прен., ост. жертвам; пожертвам; immoler ses intérêts au bien public жертвам интересите си за общото благо; immolerà принасям в жертва; il l'a immolé а son ambition той го принесе в жертва на своята амбиция; s'immoler жертвам се. -
18 individuel,
le adj. (de individu) 1. индивидуален, личен, едноличен, частен; qualités individuel,les индивидуални качества; exploitation individuel,le еднолично стопанство; liberté individuel,le лична свобода; chambre individuel,le самостоятелна стая; sport individuel, индивидуален спорт; 2. m., f. спорт. състезател, който не принадлежи към някой клуб, към някой отбор; 3. m. едвоместно купе в спален вагон. Ќ Ant. collectif, commun, général, générique, universel; public, social. -
19 international,
e, aux adj. (de inter- et national) 1. интернационален, международен; droit international, международно право; droit international, public международно публично право; droit international, privé международно частно право; Fonds monétaire international, Международен валутен фонд; 2. m., f. спец. спортист, който участва в международни състезания; 3. L'international,e Интернационалът. -
20 intimité
f. (de intime) 1. интимност, задушевност, близост, дружба; близки отношения; 2. същност ( на нещо). Ќ le mariage aura lieu dans la plus stricte intimité на сватбата ще присъстват само най-близки приятели. Ќ Ant. extériorité; en public.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
public — public, ique [ pyblik ] adj. et n. m. • 1239; lat. publicus I ♦ Adj. 1 ♦ Qui concerne le peuple pris dans son ensemble; qui appartient à la collectivité sociale, politique et en émane; qui appartient à l État ou à une personne administrative. La… … Encyclopédie Universelle
public — pub·lic 1 adj 1 a: exposed to general view public indecency b: known or recognized by many or most people 2 a: of, relating to, or affecting all of the people or the whole area of a nation or state public statutes b: of or relating to a go … Law dictionary
public — public, ique (pu blik, bli k ) adj. 1° Qui appartient à tout un peuple, qui concerne tout un peuple. • Le péril dont Rodrigue a su nous retirer, Et le salut public que vous rendent ses armes, CORN. Cid, IV, 2. • Le bien public, CORN. Nicom … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Public — is of or pertaining to the people; relating to, or affecting, a nation, state, or community; opposed to private; as, the public treasury, a road or lake. Public is also defined as the people of a nation not affiliated with the government of that… … Wikipedia
Public — Pub lic, a. [L. publicus, poblicus, fr. populus people: cf. F. public. See {People}.] 1. Of or pertaining to the people; belonging to the people; relating to, or affecting, a nation, state, or community; opposed to {private}; as, the public… … The Collaborative International Dictionary of English
public — PÚBLIC, Ă, publici, ce, s.n. sg., adj. 1. s.n. sg. Colectivitate mare de oameni; mulţime, lume; spec. totalitatea persoanelor care asistă la un spectacol, la o conferinţă etc. ♢ loc. adj. şi adv. În public = (care are loc) în faţa unui anumit… … Dicționar Român
public — PUBLIC. adj. Commun, qui appartient à tout un peuple, qui concerne tout un peuple. L interest public. l authorité publique. l utilité publique. le thresor public. les revenus publics. il est de l avantage public que cela soit. il est du bien… … Dictionnaire de l'Académie française
Public.Ru — – крупнейшая интернет каталог русскоязычных СМИ. С 2000 года Public.Ru развивает собственную базу данных материалов СМИ. Сегодня в архивах доступно более 20 млн. документов из более 3000 источников – газет, журналов, информационных агентств,… … Википедия
public — [pub′lik] adj. [ME < L publicus: altered (prob. infl. by pubes, adult) < poplicus, contr. of populicus, public < populus, the PEOPLE] 1. of, belonging to, or concerning the people as a whole; of or by the community at large [the public… … English World dictionary
public — ► ADJECTIVE 1) of, concerning, or available to the people as a whole. 2) of or involved in the affairs of the community, especially in government or entertainment. 3) done, perceived, or existing in open view. 4) of or provided by the state… … English terms dictionary
Public — Pub lic, n. 1. The general body of mankind, or of a nation, state, or community; the people, indefinitely; as, the American public; also, a particular body or aggregation of people; as, an author s public. [1913 Webster] The public is more… … The Collaborative International Dictionary of English
