-
1 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
2 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
3 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
6 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
7 rater
v. (de "prendre un rat", en parlant d'une arme а feu qui ne part pas, et fig. "manquer son coup") I. v.intr. 1. правя засечка (за оръжие); 2. прен. не успявам; пропускам, пропадам; II. v.tr. 1. не попадам, не сполучвам (за цел); 2. прен. пропускам случай, изтървавам; претърпявам неуспех; rater son train изпускам влака си; rater le début du spectacle изпускам началото на спектакъла; écrivain raté неуспял писател; se rater 1. разг. не успявам в опит за самоубийство; 2. не успяваме да се срещнем. Ќ il n'en rate pas une разг. той не спира да прави глупости. Ќ Ant. atteindre, obtenir, réussir. -
8 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle. -
9 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
Prendre feu — ● Prendre feu s allumer, se mettre à brûler, s enflammer ; s emporter, s enthousiasmer … Encyclopédie Universelle
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
feu — 1. (feu) s. m. 1° Développement de chaleur et de lumière. 2° Calorique. 3° Chez les anciens, un des quatre éléments. 4° Objet de culte. 5° Feu central du globe. 6° Incendie ; embrasement. 7° Toute matière combustible allumée.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
Feu De Camp — Un feu de camp pen … Wikipédia en Français
Feu de camps — Feu de camp Feu de camp Un feu de camp pen … Wikipédia en Français
feu — 1. feu [ fø ] n. m. • XIIe; fou IXe; lat. focus « foyer, feu » I ♦ 1 ♦ LE FEU : dégagement d énergie calorifique et de lumière accompagnant la combustion vive. ⇒ combustion, crémation, ignition, incandescence; flamme; pyro . Les Anciens… … Encyclopédie Universelle
FEU — s. m. Fluide impondérable, formé de lumière et de chaleur, qui chauffe, brûle, calcine, amollit, rougit, etc., les corps exposés à son action. Les anciens regardaient le feu comme un des quatre éléments. Le culte du feu. Les adorateurs du feu. La … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FEU — n. m. Dégagement de lumière et de chaleur produit par la combustion. Les anciens regardaient le feu comme un des quatre éléments. Le culte du feu. Les adorateurs du feu. La nature, les propriétés du feu. L’action du feu sur un corps. Le feu… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
