-
21 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
22 orfraie
f. (lat. ossifraga "qui brise les os") морски орел, Ossifraga. Ќ pousser des cris d'orfraie вия, крещя. -
23 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт. -
24 pousse
f. (de pousser) 1. растене; растеж; никнене; 2. развиване (на семената и пъпките на растенията); 3. филиз; ластар; 4. ветер. емфизема у конете; 5. размътване на виното ( при ферментация). -
25 pousse-café
m.inv. (de pousser et café) разг. чашка алкохол, който се пие след кафето. -
26 pousse-cailloux
m.inv. (de pousser et caillon) нар. пехотинец. -
27 pousse-pousse
ou pousse m.inv. (de pousser) рикша. -
28 poussée
f. (de pousser) 1. блъскане, тласкане; 2. тласък, напор, натиск; 3. порив; poussée révolutionnaire революционен порив; 4. мед. пристъп (на болест); изрив. Ќ donner une poussée а qqn. тормозя, измъчвам някого; подпомагам някого да се издигне. -
29 poussette
f. (de pousser) 1. измама при игра - увеличаване на мизата, след като става ясно кое число печели; 2. малка ръчна детска количка; 3. разг. бавно придвижване на автомобили по задръстен път; 4. количка с две колелца ( за багаж). -
30 pousseur
m. (de pousser) моторен кораб. -
31 poussif,
ve adj. (de pousser) 1. който се задъхва; 2. m., f. човек, който се задъхва, който страда от задух. -
32 poussoir
m. (de pousser) 1. бутало (механизъм за изтласкване в мотор); 2. бутон (на звънец и др.). -
33 pulsé
adj.m. (du lat. pulsare "pousser") air pulsé въздух, издухван под налягане; chauffage par air pulsé отопление с климатик. -
34 rejeton
m. (de rejeter "pousser de nouveau") 1. бот. издънка, филиз; 2. ост. потомък; 3. разг., ост. дете, син. -
35 repousser
v. (de re- et pousser) I. v.tr. 1. блъскам, отблъсквам, тласкам, връщам чрез блъскане; repousser une chaise отблъсквам назад стол; 2. прен. отхвърлям, отблъсквам; repousser qqn. qui me dégoûte отблъсквам някого, който ме отвращава; repousser les conseils отхвърлям съветите; 3. отклонявам, отблъсквам, отхвърлям; repousser l'ennemi отблъсквам неприятеля; repousser les attaques отблъсквам атаките; 4. отблъсквам, будя отвращение; 5. пускам отново корени или клони (за растение); 6. обработвам с чук (за метални изделия); 7. отлагам; elle repousse ce rendez-vous тя отлага тази среща; II. v.intr. 1. блъскам, ритам, давам откат (за оръжие); 2. покарвам, пониквам отново (за брада, коса, трева, растения); se repousser отблъскваме се взаимно. Ќ Ant. attirer; accepter, admettre; céder; attaquer. -
36 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
37 ruer
v.intr. (bas lat. rutare, de ruere "pousser") I. v.intr. ритам, хвърлям къч (за кон или магаре); II v.tr. ост. хвърлям силно; se ruer 1. втурвам се, юрвам се, хвърлям се напред; se ruer vers la sortie хвърлям се, втурвам се към изхода; 2. нахвърлям се; se ruer sur le gâteau нахвърлям се върху сладкиша. Ќ ruer dans le brancards силно и енергично протестирам. -
38 sirli
m. (onomat. comme l'angl. to shirl, shrill "pousser un cri perçant") зоол. папунякова или качулата чучулига. -
39 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
40 tiroir
m. (de tirer) 1. чекмедже; ouvrir, tirer un tiroir отварям, дърпам чекмедже; fermer, pousser un tiroir затварям чекмедже; 2. тех. регулатор ( в парна машина). Ќ pièce (roman) а tiroirs комична пиеса (роман) с вмъкнати интриги, които нямат връзка с основната интрига; nom а tiroirs много дълго име.
См. также в других словарях:
pousser — [ puse ] v. <conjug. : 1> • 1360; v. intr. 1160; lat. pulsare I ♦ V. tr. 1 ♦ Soumettre (qqch., qqn) à une force agissant par pression ou par choc et permettant de mettre en mouvement, et de déplacer dans une direction. ♢ (Personnes) Pousser … Encyclopédie Universelle
pousser — Pousser. v. a. Faire effort contre quelque chose pour l oster de sa place. Pousser un homme hors de sa place. poussez un peu cela vers moy pousser quelque chose avec le pied. on l a poussé hors de la maison par les espaules. ne me poussez pas… … Dictionnaire de l'Académie française
pousser — (pou sé) v. a. 1° Ôter quelqu un ou quelque chose de sa place, avec une idée d effort et de violence. 2° Pousser du coude, du genou. 3° Faire reculer, quand celui qui pousse est en face ; faire avancer, quand celui qui pousse est par… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
POUSSER — v. a. Faire effort contre quelqu un ou contre quelque chose, pour l ôter de sa place. Pousser un homme hors de sa place. Ne me poussez pas tant. Vous poussez bien rudement. Pousser quelque chose avec la main, avec le pied. Poussez un peu cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
POUSSER — v. tr. Faire pression contre quelqu’un ou contre quelque chose, pour l’ôter de sa place. Pousser quelque chose avec la main, avec le pied. Pousser un fauteuil, une chaise, un lit. Pousser quelqu’un dans un précipice. Pousser quelqu’un dehors. Ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pousser — vt. , déplacer, écarter, bouger (qc.) ; bousculer (qq.) pour le déséquilibrer et le faire tomber ; faire avancer, mouvoir vers l avant (une voiture, une porte) ; appuyer sur, presser (un bouton) ; produire, émettre (un cri) ; prolonger (un voyage … Dictionnaire Français-Savoyard
pousser — v.i. et v.t. Exagérer ; abuser : Faut pas pousser, pousser le bouchon trop loin, pousser mémère dans les orties. / En pousser une, chanter une chanson … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Pousser comme de la mauvaise herbe — ● Pousser comme de la mauvaise herbe pousser rapidement, facilement … Encyclopédie Universelle
Pousser un ha, des ha — ● Pousser un ha, des ha prononcer cette exclamation : Pousser un ha de satisfaction … Encyclopédie Universelle
Pousser au noir — ● Pousser au noir noircir la situation … Encyclopédie Universelle
Pousser comme un champignon — ● Pousser comme un champignon grandir très vite … Encyclopédie Universelle
