-
81 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
82 bouchée
f. (de bouche) залък, хапка; bouchée de pain залък, хапка хляб. Ќ manger une bouchée хапвам малко, набързо; pour une bouchée de pain за смешна цена; dès la dernière bouchée скоро след яденето; ne faire qu'une bouchée d'un adversaire триумфирам лесно над противник; mettre les bouchées doubles работя по-бързо, форсирам; bouchée au chocolat фин шоколадов бонбон с пълнеж. -
83 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
84 boudoir
m. (de bouder, proprem. "pièce où l'on peut se retirer (pour bouder)") 1. будоар; 2. продълговата бисквита, покрита с кристализирана захар. -
85 bougie
f. ("cire pour chandelles", importée de Bougie, a. n. de Bejaia, ville d'Algérie) 1. свещ; 2. хир. вид сонда; 3. техн. свещ (на двигател с вътрешно горене); 4. стара мярка за светлинен интензитет, заместена от мярката кандела. -
86 bouilli,
e adj. et n. (de bouillir) 1. варен, сварен; 2. m. варено месо; bouilli, de bњuf варено говеждо месо (разсол); 3. f. каша (от брашно и мляко или брашно и вода); 4. f. лоз. разтвор (от вода, син камък и вар за пръскане на лозите); 5. f. каша (за правене на хартия, картон или мукава). Ќ c'est de la bouilli,e pour les chats това е непонятен текст; en bouilli,e на каша; mettre qqn. en bouilli,e разбивам някого, правя нещо на каша, разрушавам. -
87 boulingrin
m. (angl. bouling-green "gazon pour jouer aux boules") зелена морава, оградена с бордюри ( за украса на градина). -
88 brabant
m. (pour charrue de Brabant, de Brabant, n. d'une province belge) вид плуг с колесарка. -
89 braille
m. et adj. (pour écriture ou alphabet Braille, du nom de l'inventeur) брайлово релефно писмо (за слепи); une lettre en braille писмо на брайлова азбука; adj.inv. terminal braille комп. терминал, използващ брайловото писмо. -
90 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
91 brie
m. (pour fromage de la Brie, province de France) вид френско краве сирене ( от областта Бри). Ќ quart de brie разг. голям нос. Ќ Hom. bris. -
92 broigne
f. (du francique °brunnia "protection pour la poitrine du combattant") ист. кожена ризница, обшита с метални плочи. -
93 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
94 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
95 bure2
f. (probabl. lat. pop. °bura, pour burra "bourre") 1. шаяк, аба; сукно; 2. дреха от шаяк. Ќ porter la bure2 монах съм. -
96 ça2
m. (de ça1 pour traduire l'all. Es, terme introduit par Freud (1923)) псих. съвкупността от подсъзнателните подтици и стремежи у човека. -
97 cabanon
m. (de cabane) 1. колибка, малка хижа, барачка; 2. ост. специална килия за затваряне на опасни престъпници или на буйстващи луди; 3. в Прованс - малка селска къща. Ќ il est bon pour le cabanon разг. той е луд. -
98 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
99 calé,
e adj. (de caler, au fig.) разг. 1. който е с подпора, който е подпрян; 2. прен. учен, образован; 3. труден; ce problème est trop calé, pour moi този проблем е много труден за мен. -
100 calmar
ou calamar m. (it. calamano, lat. calamarius "contenant le roseau pour écrire") зоол. калмар.
См. также в других словарях:
Pour — Pour, v. t. [imp. & p. p. {Poured}; p. pr. & vb. n. {Pouring}.] [OE. pouren, of uncertain origin; cf. W. bwrw to cast, throw, shed, bwrw gwlaw to rain.] 1. To cause to flow in a stream, as a liquid or anything flowing like a liquid, either out of … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, v. i. To flow, pass, or issue in a stream, or as a stream; to fall continuously and abundantly; as, the rain pours; the people poured out of the theater. [1913 Webster] In the rude throng pour on with furious pace. Gay. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, n. A stream, or something like a stream; a flood. [Colloq.] A pour of rain. Miss Ferrier. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, a. Poor. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, v. i. To pore. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
POUR — Préposition qui sert à marquer Le motif, ou la cause finale, ou la destination. Dieu donne à l homme pour soutiens l espérance et la résignation. Cet homme fait de l exercice pour sa santé. Il est arrivé du vin pour votre provision. Ces chevaux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Pour — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Pour », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Pour est un fleuve de Russie ; POUR, revue… … Wikipédia en Français
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour les nuls — (For Dummies en anglais) est à l origine une collection de manuels informatiques, édités par les éditions First, ayant pour ambition de répondre aux questions des utilisateurs peu expérimentés. Le premier titre, paru en novembre 1991 aux États… … Wikipédia en Français
Pour une Intervention Communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour une intervention communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
