-
1 elle
pron. (lat. illa) (pl. elles) употребява се: I. несамостоятелно с лични глаголи: тя; elle rit тя се смее; II. самостоятелно: тя; 1. с лични глаголи: comment s'appelle-t-elle как се казва тя; 2. с преходни глаголи; нея, я; elle on l'a vu hier видяха я вчера; 3. в глаголни предложни конструкции: нея; parler avec elle говоря с нея; 4. в конструкция със съюзи: тя, нея; son frère et elle брат Ј и тя; il est plus grand qu'elle той е по-голям от нея. -
2 majorat
m. (esp. mayorazgo, de mayor "plus grand") ост. майорат (имот, който се предава на най-големия син заедно с титлата). -
3 majorité
f. (lat. majoritas, de major "plus grand") 1. пълнолетие; 2. мнозинство (в събрание и др.); majorité absolue абсолютно мнозинство; majorité relative относително мнозинство; а la majorité des voix при мнозинство на гласове; 3. по-голяма част, повече; les Français, dans leur immense majorité, pensent que... французите, в по-голямата си част, считат че...; 4. воен. бюро на главния генерал; персонал (служители) в главен щаб. -
4 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
5 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
6 quelqu'un,
e pron. indéf. (de quelque et un) (pl. quelques-uns, quelques-unes) 1. някой, който и да е; quelqu'un, de ces garçons някое от тези момчета; comme si quelqu'un, jouait du piano сякаш някой свиреше на пиано; parler а quelqu'un, говоря на някого; 2. разг. важна личност; être quelqu'un, важна личност съм; se croire quelqu'un, смятам се за голяма работа; 3. quelques-uns, quelques-unes pl. неколцина, някои; quelques-unes des plaisanteries de mon père някои от шегите на баща ми; il ne faut plus réserver l'enseignement а quelques-uns не трябва да се пази образованието само за неколцина, само за някои; je passe auprès de quelques-uns pour un grand spécialiste пред някои минавам за голям специалист. Ќ Ant. personne. -
7 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
8 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
Plus grand commun diviseur (mathematiques elementaires) — Plus grand commun diviseur (mathématiques élémentaires) Cet article fait partie de la série Mathématiques élémentaires Algèbre Logique Arithmétique Probabilités … Wikipédia en Français
Plus grand commun diviseur (mathématiques élémentaires) — Cet article fait partie de la série Mathématiques élémentaires Algèbre Logique Arithmétique Probabilités … Wikipédia en Français
Plus grand commun diviseur — Pour une introduction à cette notion, consulter l article : PGCD de nombres entiers. En arithmétique élémentaire, le plus grand commun diviseur, abrégé en général PGCD, de deux nombres entiers naturels est le plus grand entier naturel qui… … Wikipédia en Français
Plus grand élément — Extremum « Maximum » et « Minimum » redirigent ici. Pour les autres significations, voir Maximum (homonymie) et Minimum (homonymie) … Wikipédia en Français
Le Plus grand quiz de France — Genre Jeu télévisé Présentation Sandrine Quétier Participants Jean Pierre Foucault … Wikipédia en Français
South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupe — South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupé South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupé Titre original South Park: Bigger Longer Uncut Titre québécois South Park : Plus grand, plus long et sans coupure… … Wikipédia en Français
South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupé — South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupé Titre original South Park: Bigger Longer Uncut Titre québécois South Park : Plus grand, plus long et sans coupure Réalisation Trey Parker Acteurs principaux Trey Parker Matt Stone … Wikipédia en Français
South park, le film : plus long, plus grand et pas coupé — South Park, le film : Plus long, plus grand et pas coupé Titre original South Park: Bigger Longer Uncut Titre québécois South Park : Plus grand, plus long et sans coupure Réalisation Trey Parker Acteurs principaux Trey Parker Matt Stone … Wikipédia en Français
Le Plus Grand Cabaret du monde — Genre divertissement Réalisation Bernard Gonner Présentation Patrick Sébastien Pays … Wikipédia en Français
Sous le plus grand chapiteau du monde — Betty Hutton Données clés Titre original The Greatest Show on Earth … Wikipédia en Français
Le Plus Grand Cirque Du Monde — Titre original Circus World Réalisation Henry Hathaway Acteurs principaux John Wayne Claudia Cardinale Rita Hayworth Scénario Ben Hecht Julian Halevy James Edward Grant Musique … Wikipédia en Français
