-
1 piano-forte
m. (de piano et forte) ост. фортепиано, пианино (пиано от XVIII - XIX в.). -
2 accompagnement
m. (de accompagner) 1. рядко придружаване, придружители (кортеж, ескорт); 2. прен. допълнение, следствие, резултат; l'accompagnement inévitable d'un événement неминуемото следствие от някакво събитие; 3. гарнитура; l'accompagnement d'un plat гарнитура към ястие; 4. муз. акомпанимент; accompagnement de piano акомпанимент на пиано; 5. воен. поддръжка; tir d'accompagnement поддържаща стрелба. -
3 bastringue
m. (p.-к. du néerl. bas drinken "boire beaucoup") нар. 1. малко увеселение в кръчма; 2. шумен оркестър; 3. шум; гюрултия; 4. багаж, партакеши. Ќ piano bastringue нарочно разстроено пиано. -
4 bretelle
f. (a. haut. all. brettil "rêne") 1. ремък на пушка; 2. pl. презрамки; 3. кожена лента за носене на товар на гърба; 4. техн. железопътна стрелка, разклонение на релси; 5. воен. задна линия на защита; 6. напречен, свързващ път ( между две писти на летище или две шосета). Ќ remonter les bretelles а qqn. мъмря някого; piano а bretelles разг. акордеон. -
5 coffre
m. (bas lat. cophinus) 1. ковчег; сандък; coffre fort метална каса за ценности; банкова касетка за съхраняване на ценности; 2. сандък под седалището на колар; 3. багажник; le coffre d'une voiture багажник на автомобил; 4. разг. гръдна кухина, гръден кош, гърди; 5. огнеупорна каса; 6. фризер с горен капак. Ќ le coffre d'un piano дървена част на пиано; coffre d'un navire мор. корпус на кораб; avoir du coffre имам здраво телосложение; дишам, без да се задъхвам. Ќ les coffres de l'Etat държавно съкровище. -
6 demi-queue
adj. et m. (de demi- et queue) piano demi-queue средноголямо пиано. -
7 discord,
e adj. (de discorder) 1. ненастроен, неакордиран (за инструмент); piano discord, ненастроено пиано; 2. прен. разпръснат; 3. m. раздор, разпра. -
8 étude
f. (lat. studium "ardeur, étude") 1. изучаване; l'étude du grec изучаването на гръцки език; 2. занимание, занятие; 3. познания, знания, проучване; l'étude des textes проучване на текстове; 4. старание, преструвка; 5. худ. етюд; 6. муз. етюд; études de piano етюди за пиано; 7. кантора на адвокат, нотариус; 8. клиентите на такава кантора; 9. стая за занимание, занималня; 10. pl. науки; faire des études следвам. Ќ maître d'étude учител-надзирател в занималня. -
9 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
10 méthode
f. (lat. tardif methodus) 1. метод, способ, начин на действие; méthode dialectique диалектически метод; méthode intuitive нагледен метод; 2. метод; ръководство méthode de piano ръководство по пиано. Ќ Ant. désordre, empirisme, errement. -
11 piane-piane
adv. (it. piano) разг. много тихо, бавно, тихичко, бавничко, кротичко. -
12 pianiste
m., f. (de piano) пианист. -
13 piano2
m. (de piano-forte) пиано; piano2 а queue роял; piano2 droit право пиано (пианино); piano2а bretelles акордеон. -
14 quelqu'un,
e pron. indéf. (de quelque et un) (pl. quelques-uns, quelques-unes) 1. някой, който и да е; quelqu'un, de ces garçons някое от тези момчета; comme si quelqu'un, jouait du piano сякаш някой свиреше на пиано; parler а quelqu'un, говоря на някого; 2. разг. важна личност; être quelqu'un, важна личност съм; se croire quelqu'un, смятам се за голяма работа; 3. quelques-uns, quelques-unes pl. неколцина, някои; quelques-unes des plaisanteries de mon père някои от шегите на баща ми; il ne faut plus réserver l'enseignement а quelques-uns не трябва да се пази образованието само за неколцина, само за някои; je passe auprès de quelques-uns pour un grand spécialiste пред някои минавам за голям специалист. Ќ Ant. personne. -
15 tabouret
m. (de l'a. fr. tabour) табуретка, столче без облегало; tabouret de piano табуретка за пиано; tabouret de bar стол за бар. -
16 taper
v. (a. provenç. tapar, d'un germ. °tappon, néerl. tap "bouchon") I. v.tr. 1. шляпам, пляскам, бия; taper un enfant бия дете; 2. хлопам, удрям, чукам; 3. пиша на пишеща машина; 4. разг. заемам пари на някого; je l'ai tapé de cent francs заех му сто франка; II. v.intr. 1. удрям, потупвам; taper du pied удрям с крак; 2. жуля, пека (за слънцето); 3. прен. удрям в главата (за алкохол); 4. нар. мириша лошо; ça tape ici! тук мирише лошо!; 5. бъркам, вземам си (от храна и др.); Tapez dedans! Вземете си от това! se taper 1. удряме се един друг; 2. нар. ям, тъпча; 3. вулг. se taper qqn. имам сексуални отношения с някого; преспивам (чукам се) с някого; 4. нар. извършвам, правя някаква работа; se taper tout le travail извършвам цялата работа; 5. разг. s'en taper подигравам се. Ќ taper dans le tas бия, удрям, където попадне; taper dans l'њil разг. нравя се, харесвам се; taper du piano разг. дрънкам на пиано. -
17 vite
adj. et adv. (o. i., probabl. rad. expressif) 1. adj. лит. бърз; mouvement vite бързо движение; 2. adv. бързо, скоро; au plus vite по-скоро; marcher vite вървя бързо; s'habiller vite обличам се бързо; plus vite que le vent съвсем бързо; il va un peu vite той действа необмислено, прекалено бързо; vite fait бързо, свършено набързо. Ќ Ant. lent; lentement; doucement, piano (fam.), tranquillement.
См. также в других словарях:
piano — Piano … English-Hawaiian dictionary
PIANO — Dans le monde occidental, le piano est devenu, après la guitare, l’instrument le plus répandu dans le grand public. En effet, sa polyphonie et sa tessiture (possibilité de jouer plusieurs notes ensemble sur une grande étendue d’octaves) en ont… … Encyclopédie Universelle
piano (1) — {{hw}}{{piano (1)}{{/hw}}A agg. 1 Che è piatto e disteso secondo la linea orizzontale: strada, tavola, piana. 2 (geom.) Che giace in un piano: figura piana | Geometria piana, che studia le figure giacenti in un piano; CONTR. Solido. 3 (fig.)… … Enciclopedia di italiano
piano — sustantivo masculino 1. Instrumento musical de diversas formas y tamaños, compuesto por diferentes cuerdas golpeadas por unos martillos controlados desde un teclado, que permite obtener distintos matices de sonido: tocar el piano, afinar el piano … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
piano — 1. (pi a no) adv. 1° Terme de musique, qu on écrit en abrégé sous cette forme, P, et qui indique qu il faut adoucir le son. Se prend quelquefois substantivement, en parlant de l expression d un passage (sans s au pluriel, parce qu il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Piano — Sn Klavier erw. obs. (19. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. piano forte, eigentlich leise laut , dieses aus it. pianoforte, zu it. piano leise, schwach , aus l. plānus flach , und it. forte stark aus l. fortis (Fort). Das Instrument wurde so… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Piano — Pi*an o, Pianoforte Pi*an o*for te, n. [It. piano soft (fr. L. planus even, smooth; see {Plain}, a.) + It. forte strong, fr. L. fortis (see {Fort}).] (Mus.) A well known musical instrument somewhat resembling the harpsichord, and consisting of a… … The Collaborative International Dictionary of English
piano — »leise, schwach«: Das musikalische Fachwort wurde im 17. Jh. aus gleichbed. it. piano entlehnt, das auf lat. planus »flach, eben« (vgl. ↑ plan) zurückgeht. – Dazu gehört die Steigerungsform pianissimo »sehr leise« (17. Jh.). – Mit dem Adjektiv… … Das Herkunftswörterbuch
Piano — »leise, schwach«: Das musikalische Fachwort wurde im 17. Jh. aus gleichbed. it. piano entlehnt, das auf lat. planus »flach, eben« (vgl. ↑ plan) zurückgeht. – Dazu gehört die Steigerungsform pianissimo »sehr leise« (17. Jh.). – Mit dem Adjektiv… … Das Herkunftswörterbuch
piano — pianò fr. piano adv. et m. piano ; pianoforte > « Aqui li via dé flueito, dé clarineto, dé guitarro … dé piano dré, lon, carra, pounchu !…» V. Gelu [Mistral écrit normalement piano avec l accent tonique sur le a. Il cite d ailleurs ce vers de… … Diccionari Personau e Evolutiu
piano — piano, como un piano expr. grande, enorme, importante. ❙ «Una noche los amigos traen al hijo con una castaña como un piano.» Gomaespuma, Familia no hay más que una. ❙ «En fin, es un bodrio como un piano.» C. Pérez Merinero, Días de guardar. ❙… … Diccionario del Argot "El Sohez"
