-
1 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
2 voyage
m. (lat. viaticum) 1. пътешествие, пътуване, път; se mettre en voyage тръгвам на път; bon voyage! на добър път! faire le voyage de Sofia отивам в София; voyage а pied пътуване пеша; voyage en avion пътуване със самолет; voyage par mer пътуване по море; voyage de noces сватбено пътешествие; voyage d'agrément пътуване за удоволствие; partir en voyage тръгвам на път; agence de voyage туристическа агенция; chèque de voyage пътнически чек; 2. курс на шофьор на камион; 3. състояние след вземане на халюциногенни препарати Ќ faire le grand voyage умирам; les gens du voyage пътуващите по панаирите комедианти. -
3 calme
adj. et. m. (it. calma,du gr. kaume "chaleur brûlante", d'où "calme de la mer par temps très chaud") 1. тих, спокоен; кротък; mer calme спокойно море; caractère calme спокоен характер; 2. m. тишина, спокойствие; затишие; calme plat мор. пълно затишие, безветрие. Ќ c'est le grand calme dans les affaires прен. има стагнация в сделките. Ќ Ant. trouble, tumulte, ouragan, tempête, agitation, désordre, émotion; actif; troubé. -
4 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
5 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
6 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
7 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
8 criste-marine
f. (par altér. du lat. crista, du gr. khrêtmos "fenouil de mer") (pl. cristes-marines) бот. морски копър. -
9 paquet
m. (de l'a. fr. pacque, du néerl. pak) 1. пакет; вързоп, връзка; 2. пощенска пратка, поща; 3. мор., в съчет. paquet de mer голяма вълна ( като се стоварва върху кораба). Ќ donner а qqn. son paquet казвам някому истината в очите; paquet de голямо количество; les paquets de l'épousée мъжки полови органи; paquet de nerfs нервен човек; paquet d'os слаб човек; avoir son paquet пиян съм; mettre le paquet рискувам голяма сума, за да спечеля; полагам голямо усилие; faire son paquet вдигам си багажа, отивам си; par petits paquets на малки части, групи; risquer le paquet рискувам всичко; recevoir son paquet получавам заслужен отговор. -
10 poisson
m. (lat. piscis) риба; poisson de mer морска риба; poisson d'eau douce сладководна риба. Ќ être comme un poisson dans l'eau чувствам се отлично (като риба във вода); muet comme un poisson ням като риба; ni chair ni poisson ни риба, ни рак; poisson d'avril априлска лъжа; engueuler (attraper) qqn. comme du poisson pourri обсипвам някого с ругатни; les grands poissons mangent les petits големите риби изяждат малките; le poisson commence а sentir (pourrir) par la tête рибата се вмирисва първо откъм главата. -
11 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
12 uni,
e adj. (de unir) 1. гладък, равен; sable uni, равен пясък; mer uni,e море без вълни; terrain uni, равен парцел; 2. едноцветен; couleur uni, цвят без нюанси; étoffe uni, едноцветен плат; costume uni, едноцветен костюм без шарки; 3. прен. без украшение, без шарки; 4. ост., литер. еднообразен, спокоен, тих; bonheur uni, тихо щастие; vie uni, еднообразен живот, непроменлив; 5. обединен, съединен, единен, задружен; uni,s par les liens du mariage обвързани чрез брака; Les Etats-Unis Съединените Щати; les Nations unies Обединените нации; front uni, обединен фронт; le Royaume-Uni Обединеното кралство (Великобритания); famille uni,e задружно семейство; 6. съединен, събран; les talons uni,s със събрани токове. Ќ Ant. accidenté, inégal, rugueux; bigarré, orné.
См. также в других словарях:
Par mer — ● Par mer par voie de mer, par bateau … Encyclopédie Universelle
Par mer et par terre — ● Par mer et par terre en de nombreux lieux, partout dans le monde … Encyclopédie Universelle
mer — [ mɛr ] n. f. • 1050; lat. mare 1 ♦ Vaste étendue d eau salée qui couvre une grande partie de la surface du globe. ⇒ océan. Haute mer, pleine mer : partie de la mer la plus éloignée des rivages. ⇒ large. Brise, vent de mer, qui souffle de la mer… … Encyclopédie Universelle
mer — (mèr) s. f. 1° La vaste étendue d eau salée qui baigne toutes les parties de la terre. • Je vais passer la mer, pour voir si l Afrique, que l on dit produire toujours quelque chose de rare, a rien qui le soit tant qu elles [deux dames], VOIT … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
par — 1. (par) prép. 1° À travers. Il a passé par Bordeaux. Voyager par eau. Jeter quelque chose par la fenêtre. Les idées qui nous viennent par les sens. • Et pour vous faire outrage Il faudrait que par moi son fer se fît passage, ROTROU Antigone … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mer — MER. s. f. L amas des eaux qui composent un globe avec la terre, & qui la couvrent en plusieurs endroits. La grande mer, ou la mer Oceane. mer Mediterranée. mer Atlantique. mer Germanique. mer Britannique, mer Pacifique. mer Glaciale. mer Egée.… … Dictionnaire de l'Académie française
mer — Mer, f. Vient de Mare Latin, l Espagnol disant Mar. En approche plus la source, que l Italien retient du tout disant Mare, Pelagus, AEquor salum, Mer aussi en equippage de pressouer c est le lac rond dans lequel le marc est pressuré et le vin… … Thresor de la langue françoyse
par — Par, Est une preposition, qui vient de cette Latine Per, et signifie induction, industrie, et mediation de la chose signifiée par le mot qu elle regit en construction, comme, C est par moy que le Roy a esté remis en son Royaume, Per me, vel opera … Thresor de la langue françoyse
par — PAR. Preposition de lieu. En, dans. Dieu est par tout. cela se fait par tout païs, par toute terre. je ne sçaurois pas estre par tout. Il sert aussi à marquer le Mouvement & le passage. Il a passé par Paris, par Bordeaux. il se promene par la… … Dictionnaire de l'Académie française
MER — s. f. La vaste étendue d eau salée qui baigne toutes les parties de la terre. On donne aussi le nom de Mer à Chacune des grandes portions de cette masse d eau, et on les distingue les unes des autres par des qualifications tirées ordinairement de … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MER — n. f. La vaste étendue d’eau salée qui baigne les diverses parties de la terre. Le flux et le reflux de la mer. Le rivage, le bord, l’eau, les sables, le fond de la mer. Les flots, les vagues de la mer. Poisson de mer. Eau de mer. Bains de mer.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
