-
1 opinion
f. (lat. opinio) 1. мнение; braver l'opinion publique пренебрегвам общественото мнение; avoir bonne (mauvaise) opinion de... имам добро (лошо) мнение за...; être de l'opinion de qqn. споделям мнението на някого; faire prévaloir son opinion налагам своето мнение; 2. pl. доктрина, теза, теория; opinions philosophiques философска доктрина. Ќ l'opinion est la reine du mode погов. хората се ръководят от общественото мнение. -
2 contre-pied
m. (de contre- et pied) 1. противоположна посока; противоположно нещо; votre opinion est le contre-pied de la sienne вашето мнение е коренно противоположно на неговото; 2. лов. лъжлива следа на животно, следвана от кучетата; 3. loc. adv. а contre-pied спорт. с неудобния крак. Ќ prendre le contre-pied d'une opinion защищавам точно противоположното становище. -
3 sondage
m. (de sonder) 1. сондиране, измерване на дълбочина; изследване на атмосферата; 2. изследване със сонда; 3. прен. разпит, разпитване, сондиране; разузнаване; sondage de l'opinion сондиране на мнението; les sondages de l'Institut français d'opinion publique (I.F.O.P.) сондажите на френския институт за обществено мнение. -
4 consultation
f. (lat. consultatio) 1. допитване; consultation populaire всенародно допитване, референдум; consultation de l'opinion publique сондаж на общественото мнение; 2. консултация, консулт, преглед; 3. преглед от лекар в кабинета му, консултация. -
5 contraster
v.intr. (réfect. a. fr. contraster, d'apr. it. contrastare) 1. противоположен съм; отличавам се, различавам се, контрастирам; les papiers peints contrastent avec l'ameublement тапетите контрастират с обзавеждането; 2. v.tr. лит. правя различен, отличавам; savoir contraster son opinion, sa conduite умея да изразя собствено мнение, да демонстрирам собствено поведение. Ќ Ant. ressembler; s'accorder, s'harmoniser. -
6 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
7 entier,
ère adj. (lat. integer "non touché") 1. цял, цялостен; un jour entier, цял ден; tout entier, напълно цял; 2. пълен, съвършен; un dévouement entier, пълно себеотрицание; 3. упорит, неотстъпчив, непреклонен; непроменлив, неизменяем, постоянен; une opinion entier, твърдо, неотстъпчиво мнение; 4. ветер. нескопен; animal entier, нескопено животно; 5. m. цялост; 6. loc.adv. en entier, напълно, изцяло. Ќ Ant. partiel, divisé, compréhensif. -
8 gauchir
v. (a. fr. guenchir "faire des détours", du frq. °wenkjan "vaciller", avec infl. de gauchier "fouler (la vérité), d'où "déformer") I. v.intr. 1. изкривявам се, изкорубвам се; la porte gauchit вратата се измята; 2. ост. извръщам се (за да избягна удар); 3. ост. отклонявам се от пътя; 4. прен. отклонявам се от правия път; II. v.tr. 1. изкривявам; gauchir une planche изкривявам дъска; 2. авиац. спускам елероните на самолет; 3. изопачавам, деформирам, фалшифицирам; gauchir une idée изопачавам идея; 4. клоня към левицата; gauchir son opinion мнението ми клони към това на левицата. Ќ Ant. dresser, redresser. -
9 général,
e, aux adj. et m. (lat. generalis "qui appartient а un genre") 1. общ, всеобщ, повсеместен; l'opinion général,e общото мнение; travailler au bien général, работя за общото благо; assemblée général,e общо събрание; amnistie général,e обща амнистия; 2. обобщен; idées général,es обобщени идеи; 3. общ, неконкретен, неопределен; remarques général,es общи, неконкретни забележки; 4. главен, генерален; directeur général, главен директор; répétition général,e генерална репетиция; quartier général, воен. главна квартира; 5. m. общото; le général, et le particulier общото и частното; 6. loc. adv. en général, общо, изобщо, въобще, по принцип, общо взето. Ќ Ant. particulier, individuel, spécial, singulier; exceptionnel, inhabituel, local, rare. -
10 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
11 influencer
v.tr. (de influence) влияя, повлиявам, въздействам; la lune influence les marées луната оказва влияние върху приливите; influencer l'opinion publique влияя на общественото мнение. -
12 orthodoxe
adj. (lat. ecclés. orthodoxus, du gr. doxa "opinion") 1. ортодоксален, правоверен; théologien orthodoxe ортодоксален теолог; 2. православен; église orthodoxe bulgare, russe, grecque православна българска, руска, гръцка църква; 3. праволинеен; conduite orthodoxe праволинейно поведение; 4. m., f. православен; правоверен. -
13 paradoxe
m. (gr. paradoxos "contraire а l'opinion commune") парадокс. -
14 partager
v.tr. (de partage) 1. деля, разделям; partager le butin деля плячката; partager un héritage разделям наследство; 2. деля; притежавам, владея съвместно; 3. прен. споделям; поемам част от; amour partagé взаимна любов; partager l'opinion de qqn. споделям мнението на някого; 4. надарявам, облагодетелствам; le destin l'a bien partagé съдбата го е надарила; 5. разделям, раздвоявам, противопоставям, разединявам; se partager раздвоявам се, разделям се. Ќ partager la poire en deux задоволявам се с половината от това, което съм очаквал да получа. Ќ Ant. réunir; accaparer. -
15 préconçu,
e adj. (de pré- et concevoir) 1. предварително възникнал; възприет; 2. неодобр. предумишлен. Ќ idée préconçu,e предразсъдък; opinion préconçu,e предубеждение. -
16 public,
que adj. (lat. publicus) 1. публичен, обществен; opinion public,que обществено мнение; 2. държавен; homme public, държавен мъж; 3. общ, открит, явен; общодостъпен; 4. m. публика, зрители; общество; 5. loc. adv. en public, публично, явно, в присъствие на всички. Ќ charges public,ques данъци; femme (fille) public,que лека жена. -
17 régner
v.intr. (lat. regnare, de regnum) 1. царувам; упражнявам абсолютна власт; 2. господствам; преобладавам; le calme règne dans la salle в залата преобладава спокойствието; cette opinion règne dans le pays това мнение преобладава в страната; 3. простирам се по дължината на нещо ( за архитектурен елемент). -
18 réserve
f. (de réserver) 1. юр. уговорка, условие; faire, émettre des réserves sur une opinion изказвам резерви относно някакво мнение; 2. воен. запас; резерв, резервни войски; officiers de réserve офицери от запаса; 3. запазен периметър за лов (в гора); 4. юр. запазена част от наследство; 5. прен. сдържаност, резервираност, дискретност, предпазливост; parler avec réserve говоря резервирано; se tenir sur la réserve имам резервирано, сдържано поведение; 6. запазено място; 7. pl. уговорки, условия; 8. pl. запаси, резерви; puiser dans ses réserves черпя от резервите си; réserve monétaires валутни резерви; 9. loc. adv. en réserve настрана; mettre en réserve оставям настрана, в запас, съхранявам; sans réserve без изключение, безусловно, неограничено, без уговорки; sous toute réserve с известна уговорка; 10. loc. prép. ост. а la réserve de с изключение на; 11. фин. част от печалба, която се отделя за резерв, провизия; 12. биол. резервни вещества за организъм; 13. резерват; réserve de chasse ловен резерват; réserve indienne индиански резерват; 14. раздел в библиотека, където се съхраняват най-ценните книги, които се заемат със специално разрешение; 15. склад в къща; 16. складово помещение в музей, където се съхраняват предметите, които не се излагат. Ќ Ant. audace, familiarité, hardiesse, impudence. -
19 respecter
v.tr. (de respect) почитам, уважавам; respecter ses parents уважавам родителите си; respecter la douleur des autres уважавам мъката на другите; 2. зачитам, съблюдавам, спазвам; respecter une opinion зачитам мнение; respecter le silence съблюдавам тишина; 3. щадя, пазя, отнасям се с внимание към; respecter la nature пазя природата; se respecter 1. държа се достойно, прилично; 2. уважаваме се, почитаме се взаимно. Ќ Ant. mépriser; profaner; dégrader, démolir, polluer; compromettre, déroger, enfreindre, violer. -
20 subjectif,
ve adj. (lat. scolast. subjectivus) 1. субективен, личен; пристрастен; une vision subjectif,ve du monde субективно виждане на света; opinion subjectif,ve субективно мнение; 2. m. субективност. Ќ Ant. objectif.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
opinion — [ ɔpinjɔ̃ ] n. f. • v. 1190; lat. opinio, de opinari → opiner I ♦ 1 ♦ Manière de penser, de juger; attitude de l esprit qui tient pour vraie une assertion; assertion que l esprit accepte ou rejette (généralement en admettant une possibilité d… … Encyclopédie Universelle
opinion — et advis, Sententia. Opinion et jugement, Opinio. L opinion et sentence d aucun qui n est pas parfaite, et laisse beaucoup de choses qu il debvoit dire, Curta sententia. L opinion des fols est estimée du populaire, Valet in vulgus insipientium… … Thresor de la langue françoyse
opinion — opin·ion /ə pin yən/ n 1 a: a belief stronger than impression and less strong than positive knowledge b: a formal expression of a judgment or appraisal by an expert see also opinion testimony at testimony compare … Law dictionary
opinion — UK US /əˈpɪnjən/ noun ► [C] a thought or belief about something or someone: an opinion on sth »What s your opinion on Britain joining the Euro? have/hold an opinion »She has strong opinions on how people should dress for work. express/give your… … Financial and business terms
opinion — Opinion. s. f. Avis de celuy qui opine sur quelque affaire mise en deliberation. Prendre les opinions. aller aux opinions. les Juges sont aux opinions. il y avoit trois opinions. il a esté de l opinion d un tel. il appuya son opinion de plusieurs … Dictionnaire de l'Académie française
Opinion — «Opinion» Canción de Nirvana Box set With the Lights Out Publicación noviembre de 2004 … Wikipedia Español
opinion — opinion, view, belief, conviction, persuasion, sentiment are comparable when they mean a more or less clearly formulated idea or judgment which one holds as true or valid. An opinion is a more or less carefully thought out conclusion concerning… … New Dictionary of Synonyms
Opinion — O*pin ion, n. [F., from L. opinio. See {Opine}.] 1. That which is opined; a notion or conviction founded on probable evidence; belief stronger than impression, less strong than positive knowledge; settled judgment in regard to any point of… … The Collaborative International Dictionary of English
opinión — sustantivo femenino 1. Idea o concepto particular que se tiene sobre una persona o sobre una cosa: Mi opinión es que no debemos hacerle caso. He escuchado varias opiniones sobre el tema. 2. (no contable) Uso/registro: restringido. Fama o… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
opinion — [ə pin′yən, ōpin′yən] n. [ME opinioun < OFr < L opinio < opinari, to think, akin to optare, to select, desire: see OPTION] 1. a belief not based on absolute certainty or positive knowledge but on what seems true, valid, or probable to… … English World dictionary
opinion — (n.) c.1300, from O.Fr. opinion (12c.), from L. opinionem (nom. opinio) opinion, conjecture, what one thinks, from stem of opinari think, judge, suppose, opine, from PIE *op to choose (see OPTION (Cf. option)). Where there is much desire to learn … Etymology dictionary
