-
1 nul,
le adj. (lat. nullus) 1. никакъв, нито един; 2. нищожен, незначителен; без стойност; 3. юр. недействителен, невалиден; un arrêt nul, недействителен запор, присъда; 4. pron. никой; nul, n'est prophète dans son pays никой не е пророк в своето родно място; 5. m. нула. Ќ nul, le part никъде; nul, et non avenu несъществуващ, който не се брои. -
2 avenu,
e adj. (p. p. de l'a. v. avenir) юр., в съчет. tenir pour non avenu, или considérer pour nul et non avenu, считам нещо за недействително, невалидно, нищожно. -
3 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
4 capable
adj. (bas lat. capabilis, de capere "contenir, être susceptible de") 1. способен; il est capable de réussir той е способен да постигне успех; capable d'une trahison способен на предателство; 2. юр. правоспособен; 3. сръчен, надарен; un ouvrier capable сръчен работник. Ќ Ant. incapable; inapte, incompétent, nul. -
5 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
6 impossible
adj. et m. (lat. impossibilis) 1. невъзможен; немислим; 2. много труден, мъчен, невъзможен; il lui est impossible de se taire невъзможно му е да млъкне; 3. разг. абсурден, невероятен; titre impossible абсурдно заглявие; 4. непоносим (за човек) enfants impossibles непоносими деца; 5. m. невъзможното; demander l'impossible искам, стремя се към невъзможното; 6. loc.adv. par impossible поради невъзможност. Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска невъзможното; gagner l'impossible печеля извънредно много; а cњur vaillant rien d'impossible за смелото сърце няма нищо невъзможно; équation impossible нерешимо уравнение. Ќ Ant. possible, réalisable, acceptable, supportable. -
7 irremplaçable
adj. (de in- et remplaçable) незаменим; nul n'est irremplaçable погов. никой не е незаменим. Ќ Ant. remplaçable, interchangeable, substituable. -
8 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
9 nullard,
e adj. (du nul et suff. péj. -ard) разг. който нищо не знае. -
10 nullement
adv. (de nul) никак, ни най-малко, по никакъв начин, съвсем не. -
11 prophète,
étesse m., f. (lat. ecclés. propheta) пророк. Ќ nul n'est prophète, en son pays по-трудно е да бъдеш признат в родината си отколкото в чужбина. -
12 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
13 valide
adj. (lat. validus "bien portant") 1. здрав, работоспособен; 2. валиден, законен; действителен. Ќ Ant. impotent, invalide, malade; nul, perimé.
См. также в других словарях:
nul — nul … Dictionnaire des rimes
nul — nul, nulle [ nyl ] adj. et pron. • 842; lat. nullus I ♦ A ♦ Adj. indéf. Littér. (accompagné d une négation, et placé devant le nom) Pas un. ⇒ aucun. Littér. (au plur.) « Nulles paroles n égaleront jamais la tendresse d un tel langage » (Musset).… … Encyclopédie Universelle
nul — nul, nulle (nul, nu l ) adj. 1° Aucun avec négation. • Nulle autre religion que la chrétienne n a connu que l homme est la plus excellente créature, et en même temps la plus misérable, PASC. Pens. part. II, art. 4. • Nul mortel en ces lieux … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
nul — NUL, Ă, nuli, e, adj. 1. Care se reduce la nimic, care nu valorează nimic sau nu se manifestă in nici un fel; inexistent. ♦ (mat.) Care reprezintă valoarea zero. ♦ (Despre meciuri) Care se termină la egalitate. 2. (Despre acte juridice) Fără… … Dicționar Român
nul — NUL, nulle. adj. Aucun, pas un. Nul homme, nul homme vivant. nulle ordonnance. je n en connois nul. nul de tous ceux qui y ont esté n en est revenu. nul n en sera excepté. il n a nulle raison. je n en ay nulle connoissance. celà est de nul usage … Dictionnaire de l'Académie française
nul — Nul, m. Nemo, et Nullus, duquel mot il vient par apocope de la syllabe Lus, combien que l on die aussi Nully, et en aucuns lieux Nulluy, sans ce retranchement de la derniere syllabe. Mais le François, comme font l Italien et l Espagnol aussi, en… … Thresor de la langue françoyse
NUL — may refer to: National University of Lesotho National Urban League, an American civil rights organization Nul (band), also spelled NuL, a South African band who base the distribution of their music on Open Source principles Nul, rulers of a… … Wikipedia
Nul — Nul, a. [F. See {Null}, a.] (Law) No; not any; as, nul disseizin; nul tort. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
nul- — DEFINICIJA kao prvi dio riječi upućuje da drugi dio stoji u vezi s nulom [nul forma matematička forma kojoj su koeficijenti jednaki nuli; nul matrica matrica kojoj su svi elementi nula] ETIMOLOGIJA lat. nullus, njem. Null … Hrvatski jezični portal
NUL — steht für: National University of Lesotho, die Universität Lesothos National Urban League, US amerikanische Bürgerrechtsbewegung Nullzeichen, dem Steuerzeichen in Zeichencodierungen an der Position 0 virtuelle Gerätedatei unter DOS und… … Deutsch Wikipedia
nul — Mot Monosíl·lab Adjectiu variable … Diccionari Català-Català
