-
1 montre-bracelet
m. (de montre1 et bracelet) (pl. montres-bracelets) ръчен часовник. -
2 bracelet-montre
m. (de bracelet et montre) (pl. bracelets-montres) ръчен часовник, монтиран на гривна. -
3 porte-montre
m.inv. (de porte- et montre) кутийка, поставка; калъф за часовник. -
4 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
5 ajuster
v.tr. (de juste) 1. правя точен, уточнявам, уравновесявам, сверявам; ajuster sa montre сверявам часовника си; 2. сглобявам; ajuster une machine сглобявам машина; 3. украсявам, нагласявам, нареждам; 4. нагодявам, приспособявам, намествам; s'ajuster 1. нагодявам се, приспособявам се; 2. сглобявам се; 3. украсявам се; 4. спогаждам се. Ќ ajuster qqn. de toutes pièces наклеветявам някого. Ќ Ant. déranger. -
6 arrangeable
adj. (de arranger) 1. който може да се уреди; leur différend n'est pas arrangeable спорът им не може да се уреди; 2. който може да се поправи; cette montre est arrangeable този часовник може да се поправи. -
7 avance
f. (de avancer) 1. издадена част, издаденост; 2. аванс, предплата; 3. преднина, аванс; perdre son avance губя преднина; 4. преимущество; 5. f. pl. първи постъпки; предложения към някого (за да се завържат връзки с него); 6. loc. adv. а l'avance, d'avance, par avance предварително; en avance напред, по-рано; ma montre est en avance моят часовник е напред. Ќ être en avance sur qqn. изпреварил съм някого. Ќ Ant. retard. -
8 barillet
m. (de baril) 1. буренце; варелче; 2. воен. барабан (на револвер); 3. техн. цилиндричен патрон на ключалка; 4. техн. устройство за зареждане с гориво на атомен реактор. Ќ barillet d'une montre, d'une pendule кутия или корпус на часовник, която съдържа двигателна пружина. -
9 bracelet
m. (de bras) 1. гривна; bracelet d'une montre каишка на часовник; 2. pl. арго белезници; 3. еластична плоска лента с кръгла форма. -
10 consulter
v. (lat. consultare) I. v.tr. 1. искам мнение, съвет; консултирам, допитвам се до; consulter un ami допитвам се до приятел; 2. разглеждам внимателно, правя справки; consulter un dictionnaire правя справки в речник; consulter sa montre гледам часовника си; 3. изпитвам, проверявам; consulter son esprit изпитвам ума си; 4. лит. водя се от, слушам гласа на; consulter sa raison слушам гласа на разума; II. v.intr. 1. ост. съвещавам се, обсъждам; 2. преглеждам болни; давам консултации; se consulter съветвам се, съвещавам се. Ќ Ant. conseiller, répondre; écarter, négliger. -
11 contraire
adj. et m. (lat. contrarius) 1. противен, противоположен; sens contraire противоположна посока; противоположен смисъл; au contraire de в противоположност на; mots de sens contraire думи с противоположен смисъл; 2. вреден, неблагоприятен; 3. m. противното, противоположното; 4. loc.adv. au contraire напротив, обратно; 5. m. антоним; 6. ост. противопоказен; le vin lui est contraire виното е противопоказно за него. Ќ sort contraire безпощадна, немилостива съдба; dans le sens contraire des aiguilles d'une montre в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. Ќ Ant. même, pareil, semblable; favorable, propice. -
12 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
13 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
14 fagotin2
m. (nom d'un singe savant, montré par le marionnnettiste Brioché au XVIIe s.) 1. палячо, смешник; 2. ост. облечена маймуна. -
15 filouter
v. (de filou) I. v.tr. крада сръчно, с ловкост; filouter une montre открадвам часовник с ловкост; II. v.intr. мамя, измамвам ( на карти). -
16 indéréglable
adj. (de in- et dérégler) в съчет. montre indéréglable самонавиващ се часовник. -
17 inverse
adj. (lat. inversus, de invertere "retourner") 1. обратен, който е на обратната страна, опаков; dans le sens inverse des aignilles d'une montre в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки; 2. m. опака страна (на нещо); обратното; противоположното; vous faites l'inverse de ce que je vous dis вие правите обратното на това, което ви казвам; 3. обърнат, противоположен; figures inverses геом. фигури, които са обърнати една спрямо друга. Ќ а l'inverse de в противоположност на. Ќ Ant. même. -
18 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
19 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
20 ménage
m. (d'apr. a. fr. maisnie "famille") 1. домакинство; tenir ménage водя домакинство; 2. семейство, дом, домакинство; un jeune ménage младо семейство, домакинство; младоженци; 3. покъщнина, мебели, домашна обстановка; montre son ménage обзавеждам се; 4. всекидневна работа в къщи; faire le ménage домакинствам; femme de ménage жена за чистене. Ќ faire bon ménage живеем в разбирателство; faire mauvais ménage не живея добре; entrer (se mettre) en ménage задомявам се; оженвам се; ménage а trois съжителство на трима (мъж, жена и любовник); de ménage изработен, направен у дома; pain de ménage домашен хляб; se mettre en ménage оженвам се; scène de ménage домашен скандал; faux ménage двойка без брак.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
montré — montré, ée (mon tré, trée) part. passé de montrer. 1° Qu on fait voir. La lanterne magique montrée aux enfants. 2° Qu on enseigne. La lecture montrée aux enfants. 3° Avoir été bien montré, mal montré, avoir eu un bon ou un mauvais maître.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
montre — MONTRE: N est bonne que si elle vient de Genève. Dans les féeries, quand un personnage tire la sienne, ce doit être un oignon : cette plaisanterie est infaillible «Votre montre va t elle bien ? Elle règle le soleil.» … Dictionnaire des idées reçues
Montre — Mon tre, n. [F., show, show case, organ case.] 1. (Organ Building) A stop, usually the open diapason, having its pipes shown as part of the organ case, or otherwise specially mounted. [Webster 1913 Suppl.] 2. A hole in the wall of a pottery kiln … The Collaborative International Dictionary of English
Montré — (spr. Mongtreh), rother Champagner zweiter Sorte … Pierer's Universal-Lexikon
montre — 1. montre [ mɔ̃tr ] n. f. • mostre v. 1120; de montrer ♦ Vx, littér. ou spécialt Action de montrer, de mettre en vue. 1 ♦ Vx ou littér. ⇒ démonstration, étalage, exhibition, parade. « Il n avait aucune affectation extérieure, ni montre d… … Encyclopédie Universelle
montre — (mon tr ) s. f. 1° Action de montrer ; sens qui n est guère usité que dans la locution : faire montre, montrer avec une sorte d étalage. • Elle.... Étale ses beautés, fait montre de ses charmes, MALH. V, 23. • Quand un discours naturel… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MONTRE — n. f. Action de montrer. Il ne s’emploie guère en ce sens que dans l’expression : Faire montre de, Faire parade. Faire montre de son esprit. Faire montre d’érudition. Il désigne aussi Ce que les commerçants exposent à l’étalage de leur magasin,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
MONTRE — s. f. Échantillon, portion, partie, morceau de quelque chose qui est à vendre, et dont on veut faire voir la qualité. Voilà une montre de blé, d avoine. Une montre de pruneaux, de confitures. Acheter du blé, de l orge, de l avoine sur montre, D … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MONTRE — s. f. Petite horloge qui se porte ordinairement dans une poche destinée à cet usage. Montre ronde, plate. Montre d or, d argent. Montre à boîte d or, à boîte d argent. Montre à double boîte. Montre de cuivre. Montre émaillée, guillochée. Montre à … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Montre — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Montre peut désigner : la montre (horlogerie), pour indiquer l heure ; la montre (militaire), une revue militaire de la noblesse française sous… … Wikipédia en Français
montre — nf. (qui donne l heure) : MONTRA nf. (Aix, Albanais, Annecy.003b, Montagny Bozel, St Nicolas Cha., Thônes, Villards Thônes), mouro (St Martin Porte), moutra (003a, Balme Si., Conflans, Marthod, Revroz, Villard Doron.) ; péklè nm. (Juvigny). E. :… … Dictionnaire Français-Savoyard
