-
1 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
2 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
3 amener
v.tr. (de mener) 1. довеждам, докарвам; 2. влека, повличам; 3. прен. навеждам; ceci m'amène а la pensée de това ме навежда на мисълта да; 4. причинявам, докарвам; ça pourrait t'amener du désagrément това би могло да ти причини неприятности; 5. мор. amener les voiles свалям платната; 6. дърпам към себе си; pécheur qui amène son filet рибар, който дърпа, издърпва мрежата си; s'amener разг. идвам, пристигам, нося се. Ќ mandat d'amener призовка за явяване на съд; арестуване; quel bon vent vous amène? какъв вятър ви носи? -
4 bal
m. (a. fr. baller "dancer") 1. бал; bal masqué бал с маски; 2. локал, в който се танцува. Ќ mener le bal ръководя общо дело; bal de têtes бал, при който се носят само маски на главите. Ќ Hom. balle. -
5 barque
f. (provenç. barca, lat. imp.) 1. лодка, ладия; 2. малко корабче. Ќ mener, conduire bien ou mal sa barque управлявам добре или зле своите работи; charger la barque много съм амбициозен, надценявам способностите си. -
6 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
7 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
8 château1
m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи. -
9 danse
f. (de danser) 1. танц; danse folklorique фолклорен танц; danse classique класически танц; ouvrir la danse започвам пръв да танцувам; 2. танцуване, игране; 3. танцова мелодия; 4. прен. entrer en danse влизам в действие, участвам в нещо. Ќ après la panse vient la danse разг. гладна мечка хоро не играе; la danse du loup полов акт; en danse, dans la danse в действие; avoir, recevoir une danse набивам, повалям с удари; avoir le cњur а la danse в добро настроение съм; mener la danse водя акция, мероприятие. -
10 démener
v.tr. (de dé- et mener) ост. движа със сила, вълнувам; se démener движа се силно; боря се, беснея; правя усилия. -
11 double
adj. (lat. duplus) 1. двоен, удвоен, с две лица; двояк; 2. прен. двуличен, прикрит, престорен, лицемерен; двусмислен; 3. m. двойно количество, два пъти повече; 4. adv. двойно. Ќ se mettre en double давам си много труд; mettre les bouchées doubles ям два пъти повече и по-бързо; прен. заработвам по-бързо; mener une double vie водя двойнствен живот. -
12 emmener
v.tr. (de en- et mener) отвеждам, завеждам, откарам, закарвам. Ќ Ant. amener, laisser. -
13 guides
f. pl. (de guider) поводи на кон; mener la vie а grandes guides ост. прахосвам парите си. -
14 laisse1
f. (de laisser) шнур, повод ( за куче). Ќ tenir (mener) qqn. en laisse1 прен. водя някого за носа. -
15 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
16 malmener
v. tr. (de mal3 et mener) 1. отнасям се грубо, тормозя; блъскам; бичувам; 2. заплашвам, застрашавам. -
17 menées
f. pl (de mener) интриги, лукавства, хитрости; машинации. -
18 meneur,
euse m., f. (de mener) 1. водач; 2. главатар, водач; 3. водещ на предаване; 4. манипулатор ( на хора). -
19 militairement
adv. (de militaire) по военному; във военно отношение. Ќ mener militairement une affaire водя решително нещо. -
20 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
mener — [ m(ə)ne ] v. tr. <conjug. : 5> • Xe; lat. pop. minare « pousser, mener les bêtes en les menaçant », class. minari « menacer » I ♦ Faire aller (qqn, un animal) avec soi. A ♦ MENER À, EN, DANS; MENER (et inf.) . 1 ♦ Conduire en accompagnant … Encyclopédie Universelle
mener — MENER. v. act. (Quelques uns suivant l ancienne ortographe, adjoustent un i dans les trois personnes du present de l indicatif, Je meine, tu meines, il meine, ils meinent.) Conduire, guider. Vous sçavez le chemin, menez nous. si vous n y avez… … Dictionnaire de l'Académie française
mener — Mener, Ducere, Deducere, a Mino minas minare, Ecclesiasticorum verbo. Mener de jour en jour, Diem ex die ducere. Caesar, C est promettre faire quelque chose de jour à autre sans rien tenir. Mener quelqu un en prison, Aliquem in carcerem deducere … Thresor de la langue françoyse
mener — (me né. La syllabe me prend un accent grave quand la syllabe qui suit est muette : je mène, je mènerai) v. a. 1° Faire aller, en allant soi même d un lieu à un autre. Menez moi chez moi dans votre voiture. Mener une femme par la main. • La… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MENER — v. a. Conduire, guider. Vous savez le chemin, menez nous. Si vous n y êtes jamais allé, je vous y mènerai. Le précepteur qui le menait au collége. Mener un enfant par la lisière. Mener la mariée à l église. Mener une femme par la main. Par… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MENER — v. tr. Conduire quelqu’un vers un être ou une chose. Vous savez le chemin, menez nous. Si vous n’y êtes jamais allé, je vous y mènerai. Mener un enfant à l’école. Mener la mariée à l’autel. Mener un aveugle par la main. Menez moi chez lui. Mener… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
mener — vt. conduire, emmener, guider, (qq., qc., un enfant, un animal) ; charrier, transporter, (qc., du fumier, du purin ...) ; conduire, faire marcher, diriger, piloter, gouverner, (une machine, un attelage, une barque, un débat...) ; exploiter, gérer … Dictionnaire Français-Savoyard
Mener — BONAPARTE (Napoléon) Bio express : Premier consul à vie puis empereur des Français (1769 1821) «On prétend que la Légion d Honneur est un hochet. Et bien, c est avec des hochets que l on mène les hommes.» Source : Maximes et… … Dictionnaire des citations politiques
mener — v.t. Mener en barque ou en bateau, abuser, tromper, mystifier. / Mener le petit au cirque, forniquer … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Mener de front plusieurs actions — ● Mener de front plusieurs actions les mener ensemble, en même temps … Encyclopédie Universelle
Mener joyeuse vie — ● Mener joyeuse vie mener une vie de plaisirs … Encyclopédie Universelle
