-
1 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
2 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser. -
3 acrobate
m., f. (gr. akrobatos "qui marche" (bainein) "sur les extrémités" (akron)) 1. акробат; 2. прен., негат. голям специалист по нещо. -
4 alimenter
v.tr. (lat. méd. alimentare) 1. храня; изхранвам; 2. снабдявам, доставям; alimenter le marché снабдявам пазар с продукти; alimenter une chaudière техн. снабдявам с вода парен кот?л; 3. прен. храня, подхранвам, развивам, поддържам; s'alimenter храня се; снабдявам се. -
5 arrêt
m. (de arrêter) 1. спирка, спиране; arrêt d'un moteur, du cњur спиране на мотор, на сърцето; attendre а l'arrêt d'autobus чакам на автобусната спирка; 2. престой; 3. пружина на брава, на пушка (за запиране); 4. юр. решение, определение, постановление; recueil d'arrêts сборник от съдебни решения; 5. затвор, арест; maison d'arrêt затвор (зданието); être aux arrêts под арест съм; 6. запор, задържане; 7. присъда. Ќ chien d'arrêt ловджийско куче, научено да спира когато подуши дивеча. Ќ Ant. marche, mouvement; continuation. Ќ Hom. haret. -
6 assainir
v.tr. (de a- et sain) 1. подобрявам здравните условия; 2. прен. пречиствам (морално, нравствено); assainir un marché икон. изчиствам пазара от излишни стоки; assainir une monnaie правя по-стабилна дадена парична единица; s'assainir заздравявам (за рана); подобрявам се ( за здравните условия). Ќ Ant. corrompre. -
7 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
8 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
9 captif,
ve adj. et n. (lat. captivus, de capere "prendre") 1. лит. пленен; 2. ав. привързан (с въже); ballon captif, привързан за земята балон; 3. m., f. пленник; 4. геол. слой вода между два непропускливи слоя; 5. подчинен, поробен; être captif, de ses passions роб съм на страстите си. Ќ marché captif, икон. пазар, на който има много малък брой доставчици, монополен пазар; clientèle captif,ve клиентела, която има на разположение само един продукт от даден тип и няма възможност за избор. Ќ Ant. libre. -
10 cher,
ère adj. (lat. carus) 1. мил, драг; скъп, ценен; cher, ami скъп приятел; Cher Monsieur Драги Господине (при обръщение); mon cher, скъпи мой; c'est trop cher, това е прекалено скъпо; ce marchand est cher, този търговец продава скъпо; 2. adv. скъпо; vendre cher, продавам скъпо. Ќ il me le payera cher, скъпо ще ми заплати, ще си отмъстя; je ne donne pas cher de sa peau той ще умре скоро. Ќ Ant. désagréable, détestable, odieux; gratuit; bon marché. Ќ Hom. chair, chaire, cheire, chère. -
11 clandestin,
e adj. et n. (lat. clandestinus, de clam "en secret") 1. таен, потаен, скрит; 2. нелегален; passager clandestin, нелегален пътник; 3. m., f. нелегален деец; нелегално пребиваващ. Ќ marché clandestin, черен пазар. Ќ Ant. autorisé, légal, public, licite. -
12 clore
v. (lat. claudere) v. tr. 1. ост. склопвам, затварям (очи); clore les yeux склопвам очи (умирам); 2. ост. затварям; clore le bec а qqn. затварям устата на някого; 3. ост. заграждам; 4. прен. сключвам; clore un marché сключвам пазарлък; спазарявам се; 5. прен. приключвам, закривам; clore une séance закривам заседание; 6. лит. завършвам. Ќ Ant. ouvrir; commencer. Ќ Hom. chlore. -
13 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
14 conclure
v. (lat. concludere, de claudere "clore") I. v.tr. 1. сключвам, уреждам; завършвам; conclure un traité сключвам договор; conclure la paix сключвам мир; conclure un marché сключвам сделка; conclure un livre завършвам книга; 2. решавам; 3. заключавам, правя извод; II. v.tr.ind. 1. conclure а давам извод за, заключавам; conclure а l'assassinat давам мнение, че става дума за убийство; 2. conclure de решавам да; conclure de partir решавам да замина; III. v.intr., par ext. давам мнение, заключавам; le temoignage comlut contre lui свидетелството е в негова вреда. Ќ Ant. commencer, entreprendre; exposer, préfacer, presenter. -
15 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
16 contremarche
f. (de contre- et marche) воен. 1. обратно движение на войска; 2. строит. височина на стъпало (на стълба); вертикална част на стъпало. -
17 coûteux,
se adj. (de coûter) 1. скъп; 2. лит. който изисква жертви. Ќ le projet est coûteux, en temps проектът изисква много време. Ќ Ant. bon marché, économique, gratuit. -
18 couvert1,
e adj. (de couvrir) 1. покрит; marché couvert1, базар, покрит пазар; couvert1, de sang покрит с кръв; jupe, couverte de taches пола, покрита с петна; ciel couvert1, de nuages небе, покрито с облаци; 2. облечен; chaudement couvert1, топло облечен; 3. отрупан; 4. закрилян, покровителстван; couvert1, par la loi закрилян от закона; 5. прен. покрит, обсипан; couvert1, de honte покрит със срам; 6. с шапка на главата; rester couvert1, стоя с шапка на главата; 7. ост. скрит, таен; ennemi couvert1, таен враг. Ќ parler а mots couvert1,s говоря с недомлъвки, не се доизказвам; temps (ciel) couvert1, облачно време ( небе). Ќ Ant. découvert, ouvert. -
19 crapahuter
v.intr. (de crapaud "appareil de gymnastique", puis marche; exercice; d'apr. chahuter) разг. вървя през пресечен, труден терен. -
20 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière.
См. также в других словарях:
marché — 1. (mar ché) s. m. 1° Vente, achat de ce qui se débite dans un lieu déterminé. Le marché n a rien valu aujourd hui. • Quand j aurai l honneur de vous faire parvenir mes rêveries, qui ne sont pas encore tout à fait prêtes, je ferai avec vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
marche — 1. (mar ch ) s. f. Frontière militaire d un État. • L empereur confirme le vasselage de la Bohême et y établit la religion chrétienne ; tout ce qui était au delà était encore païen, excepté quelques marches de la Germanie, VOLT. Ann. Emp. Othon … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
marché — MARCHÉ. s. m. Lieu public où se vendent les denrées & marchandises. Il y a un beau marché en cette ville là. on a abbatu les maisons pour faire un marché. le grand marché. le petit marché. le marché au bled. le marché au bestail. le marché aux… … Dictionnaire de l'Académie française
marché — Marché, m. acut. Emporium, Forum nundinarium, Mercatus. Le lieu du marché, Forum. Le marché où se vendent toutes sortes de vivres, Macellum. Le marché où on vend le vin, Forum vinarium. Marché de rotisseurs et de chair cuictiers, Thermopolium… … Thresor de la langue françoyse
marche — Marche, f. penac. C est une contrée de païs, Regio. Selon ce on dit, il est venu habiter en ces marches, c est à dire en ce païs, In hanc regionem demigrauit. Et la marche du pais qu un lievre tient, c est à dire le circuit de païs ou il hante et … Thresor de la langue françoyse
Marche — Marche, 1) [marʃ] die, historisches Gebiet in Mittelfrankreich, entspricht etwa dem heutigen Département Creuse und dem Nordteil von Haute Vienne, umfasst die Nordabdachung des Limousin und des Plateau de Millevaches, wird fast ausschließlich… … Universal-Lexikon
Marche [2] — Marche (spr. Marsch), 1) sonst Provinz u. Grafschaft in Frankreich, jetzt Theile der Departements Creuse u. Haute Vienne; 2) (La M.), Stadt im Arrondissement Neufchâteau des französischen Departements Wasgau, an der Mouzonquelle; Eisenhammer;… … Pierer's Universal-Lexikon
Marche — Nom que l on rencontre à la fois dans les Deux Sèvres et dans la Corrèze. Désigne celui qui est originaire d une localité ou d un lieu dit ainsi appelé. En ancien français, le mot marche signifiait frontière, limite … Noms de famille
Marché — On rencontre ce nom dans l Indre et Loire. Peut être celui qui habitait près du marché, ou encore le surnom d un marchand. Mais il peut s agir d une variante de Marchais, toponyme désignant un lieu marécageux … Noms de famille
Marche [1] — Marche (fr., spr. Marsch), s. Marsch … Pierer's Universal-Lexikon
Marche [3] — Marche (spr. Mahrsch, Mark). M. hatte seinen Namen, weil es die Grenze zwischen Poitou u. Berri machte, u. hieß auch M. Limosine, weil sie vor der Mitte des 10. Jahrh. einen Theil von Limousin bildete. Der erste bekannte Graf ist Boso I. der Alte … Pierer's Universal-Lexikon
