-
1 marée
f. (de mer) 1. морски прилив и отлив; marée haute, marée montante прилив; marée basse отлив; 2. морски продукти ( риба). Ќ arriver comme marée en carême пристигам тъкмо навреме; contre vent et marée напук на всичко, въпреки всичко; marée noire замърсяване с мазут на водната площ. Ќ Hom. marrer. -
2 chasse-marée
m.inv. (de chasser et marée) ост. малък тримачтов рибарски бретонски кораб. -
3 afflouer
v.tr. (de flouée, mot normand, a. fr. flot "marée", a. scandin. flôd) мор. извличам заседнал кораб. -
4 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
5 amareyeur
m. (de marée) работник на плантация за отглеждане на стриди. -
6 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
7 cotidal,
e, aux adj. (mot angl., de co- et tidal "de la marée") геогр., в съчет. ligne, courbe cotidal,e линия, преминаваща през точките, до които достигат приливът и отливът в определен час. -
8 descendant,
e adj. (de descendre) 1. който се спуска, който слиза надолу; 2. който произлиза, произхожда; 3. m., f. потомък; роднина; 4. m. pl. потомство. Ќ marée descendant,e отлив. Ќ Ant. ascendant, montant. -
9 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
10 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
11 étaler2
v. (de étale) I. v.tr. мор. 1. étaler2 la marée закотвен съм на място в очакване на прилива; 2. съпротивлявам се на; étaler2 le vent съпротивлявам се на вятъра; II. v.intr. мор. ставам равен, без вълни ( за повърхността на водата). -
12 intertidal,
e, aux adj. (angl. intertidal, de tide "marée") в съчет. zone intertidal,e зона, в която се колебае морето при прилив и отлив. -
13 marégraphe
m. (de marée et -graphe) спец. маре(о)граф ( уред за вписване височината на приливите и отливите). -
14 marémoteur,
trice adj. (de marée et moteur) който използва двигателната сила на приливите и отливите. -
15 mareyage
m. (de marée) търговия на едро с прясна морска риба. -
16 mareyeur,
euse m., f. (de marée) продавач на едро на прясна морска риба. -
17 perdant,
e adj. (de perdre) 1. който губи (в игра, лотария); 2. m. човек, който губи (в лотария, игра). Ќ le perdant, de la marée мор. отлив. Ќ Ant. gagnant. -
18 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
19 syzygie
f. (lat. syzygia, mot gr. "assemblage, réunion") астр. сизигия ( конюнкция при опозиция на една планета към слънцето). Ќ marée de syzygie морски прилив, който съответства на новолунието или пълнолунието.
См. также в других словарях:
marée — [ mare ] n. f. • XIIIe; de mer 1 ♦ Mouvement journalier d oscillation de la mer dont le niveau monte et descend alternativement en un même lieu, provoqué par l attraction de la Lune et du Soleil. Marée montante. ⇒ flux. Marée haute (haute mer,… … Encyclopédie Universelle
Maree — Marée Cet article possède des paronymes, voir : marae, Maré et marais … Wikipédia en Français
maree — MARÉE, maree, s.f. 1. Mişcare oscilatorie zilnică şi alternativă (de înaintare sau de retragere de la ţărm) a apelor mărilor şi oceanelor, datorită atracţiei Lunii şi a Soarelui. ♢ (În sintagma) Maree neagră = strat de petrol care pluteşte pe… … Dicționar Român
Marée — (fr.), jeder frische, ungesalzene Seefisch … Pierer's Universal-Lexikon
Marée — (franz.), soviel wie Ebbe und Flut, die Gezeiten; dann Bezeichnung für frische Seefische als Handelsgegenstand; daher Chambre de la M., Gerichtshof für Angelegenheiten des Fischhandels … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Maree — (Loch M., spr. marī), See nahe der Westküste der schottischen Grafschaft Roß, 20 km lang, 0,6–3,5 km breit, mit Inseln übersät und von wilden Gebirgen umgeben. Zufluß Kinlochewe, Abfluß Ewe … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Marée — (frz.), Ebbe und Flut … Kleines Konversations-Lexikon
Maree — Maree, Loch (spr. lock märríh), See in der schott. Grafsch. Roß and Cromarty, 21 km lg., bis 110 m tief … Kleines Konversations-Lexikon
Marée — Le nom est surtout porté dans les Ardennes. C est une variante wallonne du prénom Marie … Noms de famille
marée — Marée, f. penac. Sont appelez les poissons en la mer, ou par difference poisson d eauë douce est celuy qui est pesché ailleurs qu en icelle mer, Marini pisces. Et vient de ce mot Latin Mare, Mer; Delà sont dits Chassemarées, les Voicturiers qui… … Thresor de la langue françoyse
maree — maree, marees see marrow n.1, marish … Useful english dictionary
