-
1 mandar
1. tr 1) разпореждам се, заповядвам; командвам, повелявам; 2) пращам, изпращам; 3) завещавам; 4) обещавам; 5) поръчвам, заръчвам, възлагам; 6) Арж., Кол., Куб., Ч., Пер. хвърлям; дърпам, тегля; 7) Ч. давам сигнал за тръгване; 2. intr властвам, господствам; 3. prnl 1) придвижвам се без чужда помощ (за болен); 2) свързан съм помежду си (за стаи); 3) Ч. предлагам услугите си; mandarse mudar Амер. разг. махам се, напускам; Ўa mandar! на заповедите Ви! Ўmande!, Ўmande usted! кажете, моля!; màndese entrar влезте, моля! -
2 carajo
m жарг. мъжки полов член; mandar al carajo разг. пращам по дяволите; no valer un carajo разг. за нищо не става, нищо не струва; Ўcarajo! interj по дяволите! мамка му! -
3 diablo
m 1) дявол, демон; 2) прен. зъл, хитър човек; 3) прен. грозен човек, изрод; 4) приспособление в билярда; 5) машина за кардиране; diablo encarnado прен. жив дявол, същински дявол; el diablo que... никой не, няма кой да...; el diablo sea sordo разг. да се чуе дявола; ese es el diablo в това е проблемът, това е мъчнотията; їqué diablo...? какво по дяволите...?; mandar a alguien al diablo разг. пращам някого по дяволите; como el diablo adv разг. много, прекалено; diablos azules Амер. вж. delírium tremens; no es tan feo el diablo como le pintan дяволът не е чак толкова черен. -
4 eme
f еме (наименование на буквата "m"); mandar (enviar) a una persona o cosa a la eme прен., разг. израз на презрение, като eme е евфемизъм за mierda; Ўuna eme! вулг. голяма отврат! -
5 freír
1. tr 1) пържа, изпържвам; 2) прен. дразня, притеснявам, досаждам; пържа на бавен огън; 2. prnl прен., разг. много ми е горещо, изпържвам се от горещина; freírsela uno прен., разг. предумишлено мамя; mandar (ir) a freír monas (espàrragos) прен., разг. прогонвам, пращам за зелен хайвер; estar frito свършен съм, капнал съм; al freír serà el reír погов. още рибата в морето, а тигана на огъня. -
6 gárgaras
f pl гаргара, плакнене на гърлото; mandar a alguien a hacer gárgaras разг. изгонвам, изхвърлям досаден човек. -
7 jefe
m 1) началник, шеф; 2) водач, лидер (на партия); 3) Куб., М. господин; jefe de Gobierno министър-председател; jefe de Estado държавен глава; mandar uno en jefe правя някого шеф, началник; jefe de departamento икон. началник отдел. -
8 mierda
1. f 1) разг. изпражнение, лайно; 2) прен. мръсотия; 3) жарг. хашиш; 4) прен., разг. лошокачествено, оскъдно нещо, без никаква стойност; 2. m прен., разг. презрян човек, лайно, боклук; Ўa la mierda! по дяволите!; enviar (ir, mandar) a uno a la mierda прен., разг. пращам някого по дяволите; irse algo a la mierda прен., разг. не ставам, развалям се; Ўuna mierda! Ўy una mierda! боклук!; de mierda вулг. скапан, гаден. -
9 mona2
f 1) козуначена кифла; 2): mona2 de pascua козунак; a freír mona2s прен., разг. пращам за зелен хайвер (с гл. mandar, andar, irse). -
10 noramala
adv ненавреме, неуместно; enviar (mandar) a uno noramala прен., разг. изхвърлям някого. -
11 paseo
m 1) разходка; 2) място за разходка, алея; 3) шествие; 4) бикоб. тържествено излизане на арената на тореадорите; mandar a paseo разг. пращам по дяволите; Ўvete a paseo! върви по дяволите, разкарай се!; dar el paseo прен., разг. убивам. -
12 puntapié
m ритник; a puntapiés неразумно; зле, насила; mandar a uno a puntapiés прен., разг. имам голямо влияние над някого. -
13 puñeta
f вулг. 1) маструбация; 2) прен. трудност, пречка, спънка; hacer la puñeta a alguien разг. непрекъснато дразня някого; irse una cosa a hacer puñetas разг. отивам по дяволите, провалям се; mandar a alguien a hacer puñetas разг. изритвам, изгонвам някого; Ўpuñeta(s)! вулг. да ти го начукам! -
14 zapatazo
m 1) удар с обувка; 2) прен. падане, сгромолясване, шум от падане; 3) прен. силен удар, придружен с извънтяване; 4) прен. удар с копито; mandar a zapatazos прен., разг. имам голямо влияние върху някого; tratar a zapatazos прен., разг. отнасям се сурово с някого, не се церемоня много с него.
См. также в других словарях:
mandar — verbo transitivo 1. Decir (una persona) que [otra persona] haga [una cosa]: El profesor nos mandó deberes para casa. Sinónimo: ordenar. 2 … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
mandar — a mandar a um recado; pop. mandar à fava. mandar de mandaram este casaco de Lisboa. mandar em ninguém manda em mim!. mandar para mandar para a outra vida. mandar por mandou o por Leixões; mandou o pelo correio (pelo comboio, etc) … Dicionario dos verbos portugueses
mandar — v. tr. 1. Dar ordens a (ex.: mandar nos empregados). = GOVERNAR 2. Dar ordem de (ex.: mandaram evacuar o edifício; mandou que se calassem). = DETERMINAR, EXIGIR 3. Ordenar, exigir . 4. Governar, reger. 5. Dirigir. 6. Enviar (ex.: já mandámos a… … Dicionário da Língua Portuguesa
Mandar — steht für: das Volk Mandar in Sulawesi: Mandar (Volk) die Sprache der Mandar von Sulawesi: Mandar (Sprache) Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort bezeichne … Deutsch Wikipedia
mandar — 1. Como transitivo, se construye de formas diversas según su significado: a) Con el sentido de ‘dar la orden [de hacer algo]’, el complemento directo es normalmente un infinitivo o una oración subordinada introducida por que: «Mandó construir una … Diccionario panhispánico de dudas
Mandar — may refer to: the Mandar people the Mandar language a medicinally important tree in the Ayurveda a name of Ganesha and a boy s name in Maharashtra the name of a mountain in Hinduism a coral tree also known as Erythrina indica,which has medicinal… … Wikipedia
mandar — (Del lat. mandāre). 1. tr. Dicho del superior: Ordenar al súbdito. 2. Imponer un precepto. 3. Legar, dejar a alguien algo en testamento. 4. Enviar a alguien o remitir algo. 5. Encomendar o encargar algo. 6. Manifestar la voluntad de que se haga… … Diccionario de la lengua española
mandar — Se conjuga como: amar Infinitivo: Gerundio: Participio: mandar mandando mandado Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. mando mandas manda mandamos mandáis mandan… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
mandar — (Del lat. mandare, encargar una misión.) ► verbo transitivo 1 Ordenar a una persona la realización de una cosa: ■ mandó que salieran de clase. ANTÓNIMO obedecer 2 Encargar a una persona que haga una cosa: ■ como no podía salir, mandó a su hijo a… … Enciclopedia Universal
mandar — enviar; cf. niño de los mandados; me mandaron una caja de vino de Australia, ¿qué te parece? , mándame una tarjeta desde Jerusalén ¿quieres? ■ mandar a cambiar mandar a freír monos al África mandar a gu … Diccionario de chileno actual
mandar — manda envoyer. Mandar bèu : frapper juste. Mandar rasclar de canas, ou rasclar de botas, mandar petar : envoyer paître, envoyer pondre. Mandar a Barut : envoyer au diable à Beyrouth. Au mandar de la bala : au coup d envoi. L an mandat quauquei… … Diccionari Personau e Evolutiu
