-
1 maim
{meim}
v осакатявам (и прен.), повреждам* * *{meim} v осакатявам (и прен.), повреждам.* * *v осакатявам, повреждам;maim; v осакатявам (и прен.), повреждам.* * *v осакатявам (и прен.), повреждам* * *maim [meim] v осакатявам (и прен.), повреждам. -
2 mime
{maim}
I. 1. мим (в древна Гърция и Рим)
2. мим, мимолог, изпълнител на мимове
3. мим, смешник, шут
II. 1. играя в мим
2. мимик съм, играя (роля) в пантомима
3. изразявам чрез мимика, имитирам* * *{maim} n 1. мим (в древна Гьрция и Рим); 2. мим, мимолог, изпълн(2) {maim} v 1. играя в мим; 2. мимик съм; играя (роля) в пантом* * *шут; смешник; мим;* * *1. i. мим (в древна Гърция и Рим) 2. ii. играя в мим 3. изразявам чрез мимика, имитирам 4. мим, мимолог, изпълнител на мимове 5. мим, смешник, шут 6. мимик съм, играя (роля) в пантомима* * * -
3 pantomime
{'pæntəmaim}
I. 1. пантомима
2. феерия (за деца)
3. ист. актъор в пантомима, мим
II. v играя в пантомима, изразявам с жест и мимика* * *{'pantъmaim} n 1. пантомима; 2. феерия (за деца); 3. ист. а(2) {'pantъmaim} v играя в пантомима; изразявам с жест и ми* * *пантомима;* * *1. i. пантомима 2. ii. v играя в пантомима, изразявам с жест и мимика 3. ист. актъор в пантомима, мим 4. феерия (за деца)* * *pantomime[´pæntə¸maim] театр. I. n 1. пантомима; 2. феерия (за деца); 3. актьор в пантомима, мим, мимически актьор (в класическата драма); 4. фарс; преструвка; II. v играя в пантомима; изразявам с пантомима (с жест и мимика).
См. также в других словарях:
maim — / mām/ vt: to mutilate, disfigure, or wound seriously compare mayhem Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. maim … Law dictionary
Maim — Maim, n. [Written in law language {maihem}, and {mayhem}.] [OF. mehaing. See {Maim}, v.] 1. The privation of the use of a limb or member of the body, by which one is rendered less able to defend himself or to annoy his adversary. [1913 Webster] 2 … The Collaborative International Dictionary of English
maim — maim, cripple, mutilate, batter, mangle are comparable when they mean to injure the body or an object so severely as to leave permanent or long lasting effects. Maim implies the loss of a limb or member or the destruction of its usefulness… … New Dictionary of Synonyms
maim´er — maim «maym», verb, noun, adjective. –v.t. 1. to cut off or make useless an arm, leg, ear, or the like, of; cripple; disable: »He lost two toes in the accident, but we were glad that he was not more seriously maimed. SYNONYM(S): mutilate, mangle.… … Useful english dictionary
Maim — (m[=a]m), v. t. [imp. & p. p. {Maimed} (m[=a]md);p. pr. & vb. n. {Maiming}.] [OE. maimen, OF. mahaignier, mehaignier, meshaignier, cf. It. magagnare, LL. mahemiare, mahennare; perh. of Celtic origin; cf. Armor. mac ha[ n]a to mutilate, m[=a]c ha… … The Collaborative International Dictionary of English
maim — [meım] v [T] [Date: 1300 1400; : Old French; Origin: maynier] to wound or injure someone very seriously and often permanently ▪ Landmines still kill or maim about 300 people every month … Dictionary of contemporary English
maim — maim·er; maim; … English syllables
maim — [mām] vt. [ME maymen < OFr mahaigner, mayner] to deprive of the use of some necessary part of the body; cripple; mutilate; disable n. [ME mayme, maheym < OFr mahaing, main] Obs. an injury causing the loss or crippling of some necessary part … English World dictionary
maim — [ meım ] verb transitive to injure someone seriously, especially permanently: The boy had been maimed in a train wreck … Usage of the words and phrases in modern English
maim — (v.) c.1300, maimen, from O.Fr. mahaignier injure, wound, muitilate, cripple, disarm, possibly from V.L. *mahanare (Cf. Prov. mayanhar, It. magagnare), of unknown origin; or possibly from a Germanic source, from P.Gmc. *mait (Cf. O.N. meiða to… … Etymology dictionary
maim — [v] cripple, put out of action batter, blemish, break, castrate, crush, damage, deface, disable, disfigure, dismember, disqualify, gimp*, hack, hamstring*, harm, hog tie*, hurt, impair, incapacitate, injure, lame, mangle, mar, massacre, maul,… … New thesaurus
