-
1 mes
adj. poss. pl. вж. mon. -
2 feu,
e adj. (lat. pop. fatutus "qui a accompli son destin", de factum) покоен; la feu,e reine (но feu, la reine) покойната царица; mes feu,s parents (но feu, mes parents) покойните ми родители. -
3 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion. -
4 auteur
m. (lat. auctor) 1. творец, създател; 2. автор; писател; femme auteur писателка; 3. причинител, виновник. Ќ l'auteur de mes (ses) jours моят (неговият) баща. -
5 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
6 blesser
v.tr. (frq. °blettjan "meurtrir") 1. ранявам, наранявам; blesser а mort наранявам смъртоносно; blesser au genou наранявам в коляното; 2. стискам, притискам, убивам; les chaussures blessent le pied обувките притискат краката; 3. действам неприятно, дразня; blesser la vue дразня зрението; 4. обиждам, оскърбявам, докачам; blesser l'amour-prope de qqn. наранявам самолюбието на някого; 5. прен., ост. нарушавам; blesser les convenances нарушавам благоприличието; 6. вредя, увреждам; ce contrat blesse mes intérêts този договор уврежда интересите ми; se blesser 1. ранявам се, наранявам се, удрям се; 2. обиждам се, докачам се. Ќ savoir où le soulier (le bât) me blesse зная къде ме стиска обувката; сам зная болката си. Ќ Ant. flatter, louer. -
7 cadet,
te adj. (provenç. cabdel "chef", a supplanté "puîné" au XVIIIe) 1. по-млад; frère cadet,, sњur cadet,te по-малък брат, по-малка сестра; c'est mon cadet, това е по-малкият ми брат; 2. m., f. най-младият в семейството; 3. воен. кадет (ученик във военно или морско училище); 4. по-млад човек (без наличие на родствена връзка с другиго); il est mon cadet, de deux ans той е с две години по-млад от мен; les cadet,s най-младите (от група); 5. спортист на възраст от 16 до 17 години; 6. m. момче, което носи стиковете на играчите на голф. Ќ c'est le cadet, de mes soucis най-малко ме е грижа за това. -
8 calcul1
m. (de calculer) смятане, пресмятане, изчисление; calcul1 mental смятане наум; calcul1 arithmétique (algébrique) аритметично (алгебрично) смятане; calcul1 différentiel диференциално смятане. Ќ calcul1 des probabilités теория за вероятностите; d'après mes calcul1s според моите сметки; agir par calcul1 действам, воден от интереса си. -
9 compliment
m. (esp. complimiento, de cumplir con alguien "être poli envers qqn.") 1. комплимент, похвала; faire des compliments а qqn. de son succès хваля някого за успеха му; 2. привет, поздрав; почитание; mes compliments моите поздрави; 3. поздравление. Ќ Ant. blâme, injure, reproche. -
10 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
11 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
12 félicitation
f. (de féliciter) 1. поздравление, благопожелание; mes félicitations! моите поздравления! 2. честитка. Ќ Ant. blâme, critique. -
13 genou
m. (lat. pop. °genuculum, class. geniculum, dimin. de genu) 1. коляно; а genoux на колене; prier а genoux моля се паднал на колене; 2. техн. коляно; 3. разг. голо теме; avoir la tête comme un genou темето ми е съвсем голо; 4. pl. бедра на седнал човек, скут; assieds-toi sur mes genoux седни в скута ми. Ќ couper comme un genou не мога да режа (за инструмент); fléchir le genou унижавам се; se mettre а genoux коленича; être sur les genoux разг. много съм изморен. -
14 mé-
ou més- préf. (du frq. °missi) префикс с отрицателно или пейоративно значение, като например mésalliance, mépris, mécompte. -
15 médire
v.tr.ind. (de més- et dire) злословя; médire de (sur) qqn. злословя против някого. -
16 mégarde
f. (de més- et garder) 1. невнимание; 2. loc. adv. par mégarde по невнимание. -
17 méjuger
v.intr. (de mes- et juger) мамя се, не преценявам добре, криво съдя; se méjuger излъгвам се. -
18 mésaise
m. (de mes- et aise) лит. неразположение, притеснение. -
19 mésallier
(se) v. pr. (de més- et allier) оженвам се не по общественето си положение. -
20 mésaventure
f. (de més- et avenir) неприятно приключение, неприятна случка, премеждие.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
mes — mes·acon·ic; mes·ade·nia; mes·ade·ni·um; mes·ameboid; mes·aortitis; mes·arch; mes·arteritis; mes·ax·o·nia; mes·ax·on·ic; mes·cal; mes·ca·lero; mes·ca·line; mes·calism; mes·ectoderm; mes·encephalic; mes·encephalon; mes·en·chy·mal;… … English syllables
mes — → mon ● mon, ma, mes adjectif possessif de la 1re personne du singulier (latin meus) [Au lieu de ma, on emploie mon devant un nom ou un adjectif féminin quand celui ci commence par une voyelle ou un h muet : Mon amie. Mon histoire.] Qui est à moi … Encyclopédie Universelle
mes — 1. MES, plur. de l adj. possessif mon, ma, voy. mon. mon ou ma ou mes 1. (mon ; l n se lie, et la voyelle perd le son nasal : mo n ami ou ma ou mê ; l s se lie : mê z amis) adj. poss. qui répond au pronom personnel moi, je MON, au masc.; MA au … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mes — (Del lat. mensis). 1. m. Cada una de las doce partes en que se divide el año. 2. Conjunto de días consecutivos desde uno señalado hasta otro de igual fecha en el mes siguiente. Se le han dado dos meses de término, contados desde el 15 de mayo. 3 … Diccionario de la lengua española
mes — mes, tener (estar, andar con) el mes expr. tener la menstruación. ❙ «Tener el mes: estar la mujer en periodo de menstruación.» Amelia Díe y Jos Martín, Antología popular obscena. ❙ «Si no estuviera con el mes, esta noche te llevaba a la cama.»… … Diccionario del Argot "El Sohez"
mes — en composition, empire et tourne à mal le mot auquel il joint, comme aise, mesaise, faire, mesfaire, dire, mesdire, advenir, mesadvenir, compte, mescomte, cheoir, meschoir, prendre, mesprendre, user, mes user, donner, mesdonner, marcher,… … Thresor de la langue françoyse
més- — més(o) ♦ Élément, du gr. mesos « au milieu, médian ». mé , més Préfixe péjoratif. (Ex. mépriser, mésalliance, mésestimer.) més V. mé . ⇒MÉ , MES , MÉS , préf. Préf. issu de la particule francique missi (ou moins vraisemblablement du lat. minus),… … Encyclopédie Universelle
mes- — Mes : ↑ meso , Meso . * * * mes , Mes : ↑meso , ↑Meso . me|so , Me|so , (vor Vokalen gelegtl.:) mes , Mes [zu griech. mésos = Mitte] <Best. in Zus. mit der Bed.>: mittlere, mittel..., Mittel..., in der Mitte zwischen ... (z. B. mesozephal … Universal-Lexikon
Mes- — Mes : ↑ meso , Meso . * * * mes , Mes : ↑meso , ↑Meso . me|so , Me|so , (vor Vokalen gelegtl.:) mes , Mes [zu griech. mésos = Mitte] <Best. in Zus. mit der Bed.>: mittlere, mittel..., Mittel..., in der Mitte zwischen ... (z. B. mesozephal … Universal-Lexikon
mes — sustantivo masculino 1. Cada una de las doce partes de tiempo en que se divide un año: La idea del diccionario nació en el mes noviembre. 2. Período de tiempo comprendido entre un día cualquiera y el mismo del mes siguiente: Me voy el día cuatro… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Meşəli — may refer to: Meşəli, Goranboy, Azerbaijan Meşəli, Khachmaz, Azerbaijan Meşəli, Khojali, Azerbaijan This disambiguation page lists articles about distinct geographical locations with the same name. If an … Wikipedia
