-
1 médiocre
adj. (lat. mediocris) 1. посредствен; homme médiocre посредствен човек; 2. среден; taille médiocre среден ръст; 3. m. посредствено, средно нещо, посредственост. Ќ Ant. grand, bon, supérieur; distingué, fameux. -
2 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
3 distingué,
e adj. (de distinguer) 1. знатен, виден, изтъкнат; 2. изящен, изтънчен, вежлив; 3. отличен. Ќ Ant. inférieur, médiocre, ordinaire, vulgaire. -
4 éminent,e
adj. (lat. eminens) 1. ост. издигнат, възвишен, висок, издаден; 2. прен. превъзходен, важен, виден, бележит. Ќ Ant. inférieur, médiocre. -
5 génial,
e, aux adj. (lat. genius "genie") 1. гениален; idée génial,e гениална мисъл; 2. разг. изключителен; un film génial, изключителен филм. Ќ Ant. faible, médiocre. -
6 grandiose
adj. et m. (it. grandioso) 1. грандиозен, величествен; 2. m. величественото, грандиозното. Ќ Ant. médiocre, mesquin, petit. -
7 inappréciable
adj. (de in- et appréciable) неоценим, безценен; service inappréciable неоценима услуга. Ќ Ant. appréciable, médiocre, modique. -
8 incomparable
adj. (lat. incomparabibis) несравним, безподобен; éclat incomparable несравним блясък; femme incomparable несравнима жена. Ќ Ant. comparable, inférieur, médiocre. -
9 médiocrement
adv. (de mediocre) 1. посредствено; 2. съвсем малко. Ќ Ant. bien, beaucoup. -
10 parfait,
e adj. (p. p. du v. parfaire, d'apr. lat. perfectus) 1. съвършен, идеален, истински; 2. отличен, прекрасен, чудесен; 3. m. съвършенство, идеал; 4. грам. перфект, минало свършено време; 5. крем-сладолед (с кафе); 6. parfait,! interj. отлично, прекрасно. Ќ Ant. imparfait, laid, mauvais; médiocre, moyen; approximatif, partiel, relatif. -
11 remarquable
adj. (de remarquer) забележителен, бележит; femme remarquable забележителна жена; il est remarquable que забележително е, че. Ќ Ant. banal, insignifiant, négligeable; inférieur, médiocre, piètre. -
12 riquiqui
adj.inv. (rad. ric, rik, onomat. désignant ce qui est petit, médiocre) разг. дребен, жалък, стиснат. -
13 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен. -
14 supérieur,
e adj. (lat. superior, compar. de superus "qui est en haut") 1. по-горен, горен; по-висок, висш; les étages supérieur,s d'un immeuble най-горните етажи на сгради; 2. прен. по-добър, по-висш; голям; 3. висш, върховен; горестоящ; 4. който превъзхожда; превъзхождащ; 5. пренебрежителен, горделив, надут; sourire supérieur, пренебрежителна усмивка; 6. m., f. директор; началник; игумен. Ќ être supérieur, aux événements понасям нещата храбро; membres supérieur,s горни крайници ( у човек). Ќ Ant. bas, inférieur; moindre; médiocre, subalterne, humble.
См. также в других словарях:
médiocre — [ medjɔkr ] adj. et n. • 1495; lat. mediocris, de medius « au milieu » 1 ♦ Vx Moyen. « sept personnes d une taille médiocre » (Buffon). 2 ♦ (XVIe) Qui est au dessous de la moyenne, qui est insuffisant en quantité ou en qualité. ⇒ petit .… … Encyclopédie Universelle
mediocre — MEDIOCRE. adj. de tout genre. Qui est entre le grand & le petit, entre le bon & le mauvais. Une somme mediocre. un cheval de mediocre taille. faire mediocre chere. du vin mediocre. cela n est que mediocre. un esprit mediocre. une beauté mediocre … Dictionnaire de l'Académie française
mediocre — me‧di‧o‧cre [ˌmiːdiˈəʊkə◂ ǁ ˈoʊkər◂] adjective not very good: • The business is now riding high, shaking off years of mediocre earnings. • Shares have had a mediocre year. * * * mediocre UK US /ˌmiːdiˈəʊkər/ adjective ► ordinary and not very good … Financial and business terms
mediocre — adjetivo,sustantivo masculino y femenino 1. (antepuesto / pospuesto) Que es mediano, regular o no tiene un particular talento para nada: Llevo una vida mediocre. ¿Qué tiene de malo ser un mediocre? No podemos confiar en un mediocre político.… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
mediocre — (adj.) 1580s, from M.Fr. médiocre (16c.), from L. mediocris of middling height or state, moderate, ordinary, figuratively mediocre, mean, inferior, originally halfway up a mountain, from medius middle (see MEDIAL (Cf. medial) (adj.)) + ocris… … Etymology dictionary
mediocre — me di*o cre (m[=e] d[i^]*[=o] k[ e]r), a. [F. m[ e]diocre, L. mediocris, fr. medius middle. See {Mid}.] Of a middle quality; of but a moderate or low degree of excellence; indifferent; ordinary. A very mediocre poet. Pope. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Mediocre — Me di*o cre, n. 1. A mediocre person; a mediocrity. [R.] [1913 Webster] 2. A young monk who was excused from performing a portion of a monk s duties. Shipley. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
mediocre — /me djɔkre/ [dal lat. mediocris, der. di medius medio ]. ■ agg. 1. (lett., non com.) [che sta nel mezzo, che si trova in una posizione di mezzo: punto m. di un oggetto ] ▶◀ e ◀▶ [➨ medio agg. (1. a)]. 2. a. [che è inferiore alla me … Enciclopedia Italiana
medíocre — adj. 2 g. 1. Mediano; sofrível; meão; insignificante. • s. m. 2. O que é medíocre … Dicionário da Língua Portuguesa
mediocre — [mē΄dē ō′kər, mē′dē ō΄kər] adj. [Fr médiocre < L mediocris < medius, middle (see MID1) + ocris, a peak < IE base * ak̑ , sharp > L acer] 1. neither very good nor very bad; ordinary; average 2. not good enough; inferior … English World dictionary
mediocre — I adjective acceptable, adequate, all right, average, banal, colorless, common, commonplace, decent, everyday, fair, fairish, good enough, inconsequential, indifferent, inferior, inglorious, insignificant, lesser, lifeless, low class, low grade,… … Law dictionary
