-
1 lugar
m 1) място; 2) местност; 3) селище; населено място; 4) пасаж, текст, израз, сентенция; място в произведение на автор; 5) време, възможност; 6) служба, длъжност; 7) повод, мотив, възможност, случай; 8) ред, място, серия; lugar común общ принцип; тривиален израз, уместен за случая; lugar sagrado свято място; dar lugar давам повод, предизвиквам нещо; despoblarse el lugar прен. обезлюдявам се (за селище); en lugar de вместо да; en primer lugar на първо място; Ўen su lugar, descanso! воен. свободно!; fuera de lugar неуместно, безсмислено; hacer lugar правя място, освобождавам място; hacerse uno lugar прен. правя си място, създавам си име; tener lugar разполагам с необходимото време за нещо; tener lugar una cosa случвам се, провеждам се, ставам. -
2 composición
f 1) съставяне; 2) състав; структура, строеж; 3) композиция; 4) съчинение, произведение (на изкуството); 5) муз., жив. композиция; 6) хим. съединение; 7) грам. словообразуване; 8) полигр. набор; 9) съглашение, помиряване; 10) тема, съчинение (в училище); 11) сериозност, сдържаност; hacerse uno su composición de lugar прен. оглеждам, преценявам, създавам си представа за обстоятелствата около сделка. -
3 honor
m 1) чест; 2) почит, уважение; 3) слава; добро име, добра репутация; 4) pl почест; 5) pl пост, служба; con honores de прен. с качества, достойнства на; hacer los honores приемам, посрещам гостите; palabra de honor честна дума; ocupar un lugar de honor заемам почетно място. -
4 horca
f 1) бесилка; 2) вила (инструмент); 3) подпора (за клоните на овощно дърво); horca de ajos (de cebollas) сплит чесън, лук; enseñar (mostrar) la horca antes que el lugar прен. предричам неуспех; посочвам пречки за нещо, за да го отрека; tener horca y cuchillo прен., разг. коля и беся. -
5 hueso
m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет). -
6 saber2
m знание; ученост; умение; el saber2 no ocupa lugar proverb знанието никога не е излишно ( не пречи). -
7 unidad
f 1) единство; 2) единичност; неповторимост; единственост; 3) съюз, съгласие; 4) мат., физ. единица; 5) хармония; 6) военна част; 7) мор. единица (кораб); unidad monetaria парична единица; unidad de lugar, tiempo, acción лит. единство на място, време и действие ( в литературна творба).
См. также в других словарях:
lugar — sustantivo masculino 1. Porción delimitada de un espacio: El nido es el lugar donde las aves ponen sus huevos. He visitado muchos lugares. Las cosas ocupan un lugar. lugar concurrido. lugar de encuentro. lugar de nacimiento. lugar del crimen.… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
lugar — (De logar1). 1. m. Espacio ocupado o que puede ser ocupado por un cuerpo cualquiera. 2. Sitio o paraje. 3. Ciudad, villa o aldea. 4. Población pequeña, menor que villa y mayor que aldea. 5. Pasaje, texto, autoridad o sentencia; expresión o… … Diccionario de la lengua española
Lugar — bezeichnet: Lugar (Provinz), Provinz in Afghanistan Lugar (East Ayrshire), Dorf in Schottland Richard Lugar (* 1932), US amerikanischer Politiker Robert Lugar (* 1970), österreichischer Politiker … Deutsch Wikipedia
Lugar — may refer to:*Dick Lugar, a United States senator. *Lugar, East Ayrshire, a small village in southwest Scotland. *Lugar, Portugal, a small administrative subdivision of Portugal.:See also: luger … Wikipedia
lugar — s. m. 1. Espaço ocupado ou que pode ser ocupado por um corpo. 2. Ponto (em que está alguém). 3. Localidade. 4. Pequena povoação. 5. Trecho, passo (de livro). 6. Posto, emprego. 7. Dignidade. 8. Profissão. 9. Ocasião. 10. Vez. 11. Azo. 12. Dever,… … Dicionário da Língua Portuguesa
lugar — (en psicoterapia) pequeño quantum de espacio que se convierte en objeto territorial y extensión de la conducta puntual. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
lùgār — m (lugàrica ž) 〈G lugára〉 služba i zanimanje onoga koji čuva šumu; šumar … Veliki rječnik hrvatskoga jezika
lugar — lùgār m <G lugára> DEFINICIJA služba i zanimanje onoga koji čuva šumu; šumar ETIMOLOGIJA vidi lug … Hrvatski jezični portal
lugar — geométrico … Sinónimos de diccionario al español para la tecnología de control automático
lugar — (Del lat. localis < locus.) ► sustantivo masculino 1 Porción de espacio que puede ocupar o que ocupa un cuerpo: ■ he dejado las gafas en su lugar. SINÓNIMO sitio 2 Sitio, paraje o población, en especial si es pequeño. SINÓNIMO aldea 3 Parte de … Enciclopedia Universal
lugar — s m 1 Porción delimitada de espacio que puede ser abierta, como el campo, o cubierta, como un edificio; habitada, como una ciudad, o deshabitada, como el desierto; precisa y localizada, como la que ocupa o le corresponde ocupar a un objeto o a… … Español en México
